Equilibrium

Простено да ти е, чадо!

---------------
на ковре-вертолете, мимо радуги
мы летим а вы ползете, чудаки вы чудаки

"Какво иска потребителят, ще разбере от отдел Маркетинг!" - колко вярно наистина!
Спорът, който въобще не е спор, тръгна от сравнението с Матрицата и макар да се опитах да кажа, че двата продукта не споделят нищо освен мястото си в онова злополучно изречение (е, и част от визията на плаката, плюс рекламното изречение плод на нечии маркетингов гений, който може и въобще да не е гледал самия филм), това не успя да предотврати обичайното джафкане. Понякога като гледам по спирките как кучетата се втурват с лай след всяка кола, си радвам, че този форум така и не се е налагало да преживява истинска флейм война. Понякога пък, когато съм по-оптимистично настроена, съжалявам за това - щеше да си изгради онзи инфо имунитет, така необходим за доброто общуване...

Както и да е, радвам се, че въпреки изкушението на предубедеността, си успял да гледаш филма без да му се поддадеш. Още повече се радвам, че ти е харесал. (В това отношение статистиката показа много интересен и засега необясним резултат, който обаче ме радва много. Аз открих достатъчно от "праведниците", които ми трябваха (повече от 2-ма ;) ), макар и да не знам кое точно във филма успя да направи пресявката..)

Не искам да се повтарям, но все пак накратко: Хареса ми, че споменаваш естетиката на филма - визуалните решения на цялата продукция са едно от нещата, които ми направи най-добро впечатление. Същото и за Гън Катата - преувеличение, което обаче не отлита прекалено нависоко от границата на възможното. (Възможно не във всеки случай, но все пак осъществимо в единици ситуации и точно разказа за тях гледаме.)

За Прозиума, който виждам, че и теб кара да си задаваш въпроси:
В самото начало на първото ми гледане на филма, идеята за дрогирано общество, което все пак се изхитря да съществува ми се стори нелепа. Още повече пък, когато избраната форма не е на разпусната колония друсани хипита, а желязна японо-германска по дух диктатура. Мисля си, че емоциите са изключително важни за правилните реакции на хората като организми, от чисто биологична гледна точка, ако щеш. Ето защо цялата идея за Прозиума ми се видя нелепа.

По-късно обаче (и това е едно от най-приятните неща около този филм - не те оставя да се съгласиш от раз с всичко, но пък несъответствията не са така фрапиращи, че да не можеш да им измислиш обяснения, което води до така любимото клубно "драпане на пачата" ;) ), впечатлението което си изградих беше, че Прозиума по-скоро потиска отколкото да елиминира напълно емоционалността. Мисля си дори, че хората, които е трябвало да вземат това решение, някъде там веднага след Третата Световна, много добре са знаели, че правят компромис - че не можеш да надрусаш всички довеждайки ги до волевия еквивалент на добре сварен морков, и да очакваш от тях полезност надхвърляща тази на споменатия зеленчук.

В този смисъл Либрия според мен, е не толкова страната на ПобедилатА безчувственост, колкото на Постоянната БорбА с емоциите. Според мен това обяснява и ежедневното зомбиране пред екраните и лекциите на Бащата. (Това беше второто, което ме издразни - пича ораторстваше и ползвше всички трикове на занаята! То не беше патос, то не беше емоция! Но после всичко си дойде на мястото - много ясно че върхушката няма да си взима хапченцата за покорство. )

Тук трябва и да се търси и ключа към превъзкодството на Престън над другите "пастори", и въобще, възможността му да извлече от и без това нечовешката си ефективност пълните 100%, че и отгоре. Емоцията е двигател. Проблемът е само в непредсказуемостта - контролирай я (и имай зад гръба си всички тренировки и умения на Татраграматон Клерик ;) ) и ще можеш да правиш чудеса (То, самия факт, че си овладял емоциите си до степен да ги контролираш и използваш, вече е достоен за черпене :)) ).

Както и да е, не искам да задълбавам. Филмът ми хареса с всичките си субективни и обективни качества, включая и това, че дойде адски навреме след лекцията на Иван Попов, която и ти споменаваш, хареса и на хората, на които държа, какво повече да искам?! Що се отнася до рицарския нюанс в мотивировката на отговора ти - споко :), положението далеч не е "Девица в беда" обсадена в кулата си, макар и глъчката на панаира долу, понякога да ме застига дори горе в обсерваторията и да дразни.

За всеки случай винаги е приятно да четеш изявите на майстор на постинг катата, колкото и рядко да се случва. Well done, cleric! ;)

---
Благословен да бъде този,
който няма какво да каже
и въпреки това мълчи.

"...Прозиума по-скоро потиска отколкото да елиминира напълно емоционалността. Мисля си дори, че хората, които е трябвало да вземат това решение, някъде там веднага след Третата Световна..."

Бетризация, фукамизация, прозиум.. Какво е обществото което взима такова решение...

"...ежедневното зомбиране пред екраните и лекциите на Бащата..."

"Галактическа буфониада", Емил Манов ... планетата Гриз, и по- скоро тази другата.. err.. както-там-и-беше-името... с многото гласни...

Желание е едно, толерантност е друго, а търпение - трето.