Интересно ми е...

ne stava duma za strah a za sposobnosti.. prodyljavajte v sashtia duh mnogo e cool... men obache ne me biva sory... uspeh!

Кавгите по принцип са интересно нещо. За зяпачите де. А кавгите сред Боговете бяха...божествено интересни. Само че в повечето случаи играчите трябваше да се намират на няколко галактики разстояние, ако държаха да им е интересно в телесното състояние, в което бяха*. Та там някъде високо горе се вихреше спорче. Ама така се вихреше, че на света възседнал безкрайно огромната А`Туин отекваше с всичка сила.

- Тоя ход беше доста нечестен. - отбеляза единия от Боговете*** С това бе поставено началото на спора. Дължа да отбележа, че времето е нещо доста относително. Спорът за Боговете продължи по-малко от пет минути. На Света на Диска това трая два дни. Така че...екскурзоводите съветват да поизчакаме пет минути да свърши кавгата. И без това по-интересното ставаше там долу. Виждате ли къде? В оная гора. До онзи каменен дворец. При онова момиче с изражение на някой току що цапнат с мокър парцал. Към онзи младеж с чене опиращо о земята, леко заострени уши и кръгли, кръгли очи. Там отиваме.

- Ккккакво...Ккакво стана? - Икю определено бе загубил дар слово. За първи път в своята журналистическа кариера. За първи път пък Амирлин, откакто се бе осъзнала в ролята си на жена не можеше да намери обяснение за случващото се. Това не и пречеше обаче да направи другото, което бе усвоила от малка и което в Стражата бе безценно качество. Да обвини някого.

- Какво става ли? Имам манерка, която по принцип не би трябвало да имам. Пия нещо, купено от Дилбър, което ОПРЕДЕЛЕНО не би трябвало да пия. Намираме се някъде, където не би трябвало, защото със сигурност знам, че трябва да сме в Анкх Морпорк, а в момента НЕ СМЕ ТАМ. Вали сняг, а по това време на годината не е често срещано явление. - тя се усмихна хладнокръвно, олюлявайки се в стигащия до колената и сняг. - Пропуснах ли нещо?

- От гърба ти стърчи стрела. - помогна и Икю, който все още не бе дошъл на себе си и не можеше да различи надигащата се буря от топлия южен бриз.

- И от гърба ми стърчи стрела - съгласи се невъзмутимо Амирлин. - НЯКОЙ ЩЕ СИ ПЛАТИ ЗА ВСИЧКО ТОВА!!! - закани се тя. Замисли се. Превъртя набързо нещо в ума си. - И от гърба ми стърчи стрела? - Не изчака Икю да кимне. Просто се свлече в снега. Кръвта весело го обагри в червено. Така де...нищо не пречи една трагедия да изглежда добре. А червеното на бялото определено разведряваше, ако не се замислиш много много на какво се дължи.





*"бяха" е доста показателна дума в случая**

** ако изобщо искаха да има други случаи в случайния им живот

*** за по-голяма сигурност на четящите и на пишещия имената на въпросните Божества няма да бъдат споменавани.При опит това да бъде направено мини-предупредителна-мълния унищожи приказните лалета набрани тази сутрин и сложени до компютъра на Амирлин.

Колелото на съдбата се върти, извива се в странен танц като полудял чекрък и в движението си остъргва ръбовете на вселената, посипват се пачета, които се смесват, проблясват за кратко в азбиса на мисълтта, преди да бъдат затрупани от нови такива. А колелото ни за мин не спира лудешкият си бяг, безмозъчното си дърдорене...


Прах се посипа върху RadioDiJei. Той го изгледа сякаш за пръп път виждаше такова нещо.
- Мазнър!
- даааа ссър?
- Откъде се взе това?!
- поссипа се от поккрива, ссър.
- Аха. Що?
- ссаради конссервата, ссър.
- Консервата?
- иссвинете, моя грешшка. конссервите.
- Какви консерви бе?!
- дъссдът от конссерви, ссър.
- Ааа... така кажи де. - RadiDiJei - Обикновенно какво правиш когато валят консерви?
- ссънувам, ссър.
- Ахаааа... - RadioDiJei кимна разбиращо. - Хитър начин. Направи го и сега! Дразнят ме.



Чу се гаден, органичен, заплашителен съскащ глас. Който фъфлеше.
- Афко фне префтане да офифяфа, фте те ифклиуфим от ирфата, Дамо!
- О? Мисля, че се разбрахме, че ако срелата не уцели нищо важно, което се определя с хвърляне на зар, геро...
- Определя значи?! - Провидението май даже се ЗАБАВЛЯВАШЕ. - Определя?! До сега нито веднъж не се е падало ПОЛОЖИТЕЛНО число за поражение.
- А, първият път удари манерката! - Богът на ФилмовитеКлишета,КоитоПубликатаХаресва се опитваше да изглежда невинен. Боговете отприщиха презрението си. Отдавна им беше писнало от това с манерките. А наглецът също така влияеше и на пионките. На ВСИЧКИТЕ.
А най-лошото беше, че очевидно харесваше Дамата.
Не, всъщност не. Имаше и по-лошо.
Провидението се мръщеше.
...Времето търгна отново Богинята сви рамене. Смърт каза почти тихо:
- ЧИСТ КЪСМЕТ.
Всички го изгледаха с убийствени погледи. Смърт въздъхна и отново се опита да вземе заровете. Изплъзнаха се през пръстите му и се търкулнаха.
-(5^8) и 3.14...
Боговете не умеят да се плашат. Но изпитаха леко неудобство.
Все пак си имаше ПРАВИЛА.



- Хайде ставай да ти се не види! Имай късмет да умреш! - Ikew се замисли. - Дължиш ми сума пари за печатницата!
- Млъквай и ме остави да умра, грозно джудже такова!
- Никъде няма да умираш! Ставай или ще... или... ще те снимам!
Амирлин изгледа снега с убийствен поглед. както си лежеше по корем. Цял живот чака да умре, и накрая - в такава компания.
- Аз съм смъртно ранена, изрод безподобен! От половин час само тичан насам-натам, спасявам те от неприятности, стрели, данъчни... не, без тях - освен ако не са по-точни, отколкото си мислех... , падащи китове и музикални инструменти и когато накрая се опитам кротко да си умра, какво?! Висиш ми на главата! - тя въздъхна скръбно - Поне можеш да извикаш Керът да чуе последните ми думи! Или и това не заслужавам?!?
Чу се клатене на глава. От страна на печатаря.
- СТАНИ.
Преди да се усети, Амирлин вече стоеше на краката си. После Амирлинщината я настгна, и полицайката отново натърти ръката си в черепа на Ikew.
- КАК СМЕЕШ ДА МИ ГОВОРИШ ТАКА?!!? - Тя мигна - И как го направи?! Тоя глас съм го чувала... докато преследвах Джони Изкървача по поркивите...
Ikew стърчеше насред улицата като шашната пръчка. После изведнъж почти се сромоляса.
- Кое? - измънка той. Изглеждаше, сякаш се събужда от много странен сън.
Амирлин не го слушаше.
- Отиде ми хубавата смърт... - Беше готова да се разплаче.
- СПОКОЙНО, ИМА ВРЕМЕ.
Амирлин го изгледа с толкова презрение, че всеки смъртен би се почувствал длъжен да заговори за времето, японските писмености или някой рядък и непознат език за програмиране.
Ikew се ухили. Не беше прятна гледка. Особенно в съчетание с очите му.
... които просветваха в някакъв невъзможен отенък на синьото...
Върху главата му падна консерва.
Горката.


-Ето ги!
Преследвачите наобиколиха кръга светлина, необяснимо появил се около печатаря и полицайката.
Никой от двамата не ги забеляза. Не беше забелязана и окртариновата буря, която превръщаше Моркорк в развалини - някой от тях с твърде интерестна форма.
- А сега какво?
- СЕГА? КАКЪВ ИЗБОР ИМАМЕ?
- Да загубим... или да мамим.
- ИМА СИ ПРАВИЛА.
- Да. И вече нарушихме половината.
- ЗНАЕМ ЛИ КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА?
- Граница? - кратко весело мълчание - Ти си Пазителя на Реда, ти кажи.
- НЕ... АЗ ПАЗЯ РЕДА В ИСТИНСКИЯТ СВЯТ. А ТОВА Е ИГРА. ИГРА С ПИОНКИ И ПРАВИЛА, ОТДАВНА ЗАГУБЕНИ НА ДЪНОТО НА НЯКОЙ ШКАФ. ТУК АЗ НЯМАМ ВЛАСТ - НИТО ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
- Игра, а? - Амирлин (ако това беше тя) се намръщи. Не те разбирам. Всичко е игра. Това е игра. Твоята прехвалена реалност е игра. Всъщност, (усмивка) твоята прехвалена реалност е ТАЗИ игра...
Минаха няколко свръхбавни секунди.
Очите на Смърт светеха почти лилаво. Защо никога не му казват тези дребни детаили? Нима не знаеха за неговите....
Не. Не. Никой, никога не беше попитал.
Изгледа Дамта в дъжда от стрели и консервирана риба.
- НИМА?
- Хайде! Можем да ПОБЕДИМ!
Бурята весело съсипа палата
- НИМА?
- Ти... - Дамата се замисли - Какво има? Още сме в съюз, нали? Не помня да се е случило нещо, което да промени ситуацията.
- НИМА? - светло лилаво. Червеникаво.
Дамта започна да разбира. Не беше тъпа, но никога не беше общувала с не-богове. Освен когато даваше команди.
Допита се до своето служебно всезнание.
Очите й се разшириха.
Тя почти се разсмя.
- Момче... взимаш всичко твърде навътре. Все пак те са СЪЗДАДЕНИ да бъдат контролирани - от нас, от елфите, от демоните, даже и от мизерните си царе... Нима не би се справил по-добре? Хайде, това е само ЕДНА пионка...
- НИМА? ЕДНА ЗНАЧИ...



Магията на божият гняв вилнееше с всички сили. Половината град беше в руини, другата полека се превпъщаше с смеска между ябълков пудинг и рибена каша. Реалността се беше огънала на няколко места и съществата от долните измерения бяха нахлули.
Градът гореше.
Градът гореше в октаринови пламъци.
Дамата гледаше оторе...
Гледаше как Човек след човек умират, биват завлечени в тъмните измерения, биват превърнати в пудинг...
Тя беше Богиня и всичко човешко й беше чуждо.
Но дори и бог си има задължения.
Тя беше богиня на късмета.
А някой долу имаше нужда от такъв.
Почти се усмихна, когато видя своята пионка да ръкомаха и крещи там. Хубаво, че беше незасегната. Щеше да и трябва...
Богинята се пресегна към огромното си тесте.
Света... кой може да каже дали е огромна и сложна шахматна дъска...
... или още по-неразбираем пасианс?
Дамата се усмихна широко. Малка фигурка в черна роба размахваше косата си. Косата на Смърт...
... която разсече поредният звяр, изскочил от тъмните измерения. И после още един.





Далеч долу...

Ако само интерфейса на живота беше лузър-friendly...

Изместихме тамата, нали беше нещо от рода на "ако ме опише Т.П., какво ще съм?". Не че не е кеф да пописвате, ама аз скоро бях казвал и на един приятел - колкото и да си талантлив, ако почнеш да ползваш героите на Пратчет, си личи, че си по-слаб от него.
Иначе аз щях да съм джудже. Отгледано сред хора

"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена

Робин Фрут, Вилхелм Гел и Йохан Черната стрела, тримата най-прославени стрелци с лък, арбалет, дартс, тръби за изстрелване на отровни стрели, въобще всичко стреломятащо, най - големите стрелци, стъпвали някога по диска,, седяха в тиха кръчма в Анкх и кротичко се псуваха, псуваха и Провидението, събрало ги тук и сега.
Всичко си има разумно обяснение, с изключение на нещата, които не могат да се обяснят*-е казал великия философ Лин Тин Мазника.Та не са много хората,или даже никак не са, които могат да кажат, защо Провидението печели срещу другите богове и губи от Дамата.Винаги.Като принцип.А щом е принцип, трябва изключение.Същия брой хора,т.е. никой,знаят и защо тримата прославени герои. защитници на онеправданите, се бяха събрали далеч от родните си гори и планини,за да видят сметката на невзрачен печатар, чийто единствен грях е прекомерното обожание към снимки на жени в униформи**И те тримата не знаеха защо са тук и на кого е притрябвал мъртъв Икю.Той щеше да е мъртъв, ако не се беше появила онази зеленооката.Точно за нея говореха сега.
-Да ме прощавате-каза Робин Фрут, аз като мъж, пич и джентълмен никога не бих стрелял по жена, дори и да ме е опърлила,а видях как една стрела се заби в нея.Срам и позор!!!Кой от вас беше?
Черната стрела:
- И аз не бях , точно като се заби стрелата, си чистех мустаците от пепелта, сигурно е Гел,той нали все по ябълки стреля,а аз май видях две такива подобни, в нагръдника и.
-Бе знаеш ти къде да гледаш...Ама не бях и аз...Всъщност имам чувството, че не бяхме само тримата, като се запали адския огън, в светлината на експлозията ми се видяха още двама.Единия беше явно много пропаднал тип, защото от пиене и пушене беше заприличал на скелет...
-Тоя и аз го видях, сигурно беше градинаря, защото носеше коса, минал е случайно, а другия?
-Другия, каза Гел, като че ли го виждах през някаква мъгла, беше странен тип,с одтровърхи уши, миришеше неприятно, беше облечен в парцали и дантели,и стреляше с стрели с каменни върхове.
-Миризмата и аз я усетих, но помислих, че някой от нас си е свалил обувките...
Робин се намеси:
- Оставете тая работа,първо, някой ни накисна яко, на мен изобщо ми се губи момента, в който съм се съгласил .Второ, не знам дали от чорапите, дали от оня със стрелите ,или от самата нея, но работата мирише на гнило.Да вземем да решим какво да правим.
Черната стрела вдигна ръка, огледа се и предложи:
-Можем да се върнем по домовете, да продължим да гоним дребния, или пък да потърсим остроухия, който ни използва за прикритие, какво ще кажете,а?
Горе беше нечий ред да хвърли заровете


*От това математически може да се изведе извода, че нещата, които нямат разумно обяснение, имат неразумно такова.
**Но ако човек види Ангуа само по чизми и униформено бельо,размахваща с лека усмивка и ироничен поглед стражевата версия на брадва тм-със скъсена, дръжка, няма начин да не прояви разбиране

Виновен съм...но си прощавам

-Кой беше на ред?-попита Провидението, не съм ли пак аз?
-Не, не си-останалите богове ,направо хорово
-Ами кой е тогава?
В този момент някой плахо почука на вратата.Офлър, който беше най близо, стана и отвори.Пред врата стоеше нещо, което при повече желание можеше да мине за куче, доста проскубано, с клепнали уши
-Kуй ши ти и кво ишкаш?
-Аз съм вълка Скола... Ако помните Писанията, При залеза на боговете ще изям Слънцето и ще настане Мрак.Та, ако помните, аз съм от Свтовната Асоциая на Ледените Великани, САВЛ, нещо като Нато по другите светове, но не същото, малко по мизерно, все пак не сме толкова нагли.
- Ше ти ишобшо не прилишаш на фълк. ами на офикновенфо фсе- каза Офлър
-За подробносъо питайте отдел кадри,нямаше други кандидати и аз се вредих.А сега конкретно съм тук, защото, поради липса на щат за вестоносец. съвместявам и тази длъжност, та тук съм, да ви напомня, че съгласноДоговора, имаме съвместно учение, ронгмарок, готердамерунг,апокалипсис , край на света или както щете го наречете, нащата армия е готова вече за маневрите,пратиха ме да ви повикам.
Слепия Айо каза..
-Няма как...договора си е договор, съвсем забравихме за него...Пригответе се и да ходим на ученията
Дамата:
- А тук играта?
- Абе..заеб...залюбете я засега...всички сме писани в запаса
Провидението просто опита:
-А аз?Може ли да остана?все някой трябва да остане да се грижи за населението на Диска.
-Не може,,,Ти в наряда си писан като готвач в полев кухня, Дамата е картечар...Народа на Диска една седмица ще се оправя и сам...Приготвяйте сансвичи и да тръгваме...На маневри

Доста пиян си бил ,височество, когато си поствал:)

Виновен съм...но си прощавам

Височество е лелята ви, гусине, аз ставам височество, само кат се кача на стол:))
И не бях пиян, настъпах ви лапата погрешка, отде да знам, че някой спи в храстите:)

Сега...ке пише ли некой, или аз да дъна глупости?
Сега, пак ли е мой ред?
Не, хорово отговориха Боговете

Виновен съм...но си прощавам

Сядай да пишеш, не сме религиозни. :))


Когато...
не.

Амено, светената вода ми влияе,съвсем се осветих,сутрин приличам на заварчик, хем кипя от идеи, хем и ме мързи

Да бъдем хора...Поне за една минута,а?:)))

Виновен съм...но си прощавам[намигам

az sym religiozen.. mojat bog e Boga na mahmurluka

p.s.: interesno zashyto vyv vsjaka sutreshna molitva vmesto "Amin" se kazva "Mamka mu...", "njama da piia pove4e.." i nekvi takiva

Щото ТАКАВА сутрин човек не може да си казва молитвата. Ама толкова не може, та чак не се и опитва :)

(Странно, мен махморлука ме лови късно следобяд на третия ден след бутилката. Е тва му се вика обмен на веществата, а? )

You've never been far from where you've been at the time being.

kato se nadjaskam i se vryshatm obratno vyv vremeto v momenta v kojto pyrvata kapka alkohol e obladala i obezchestila neporochnata mi telesna obitel... posle kato na filmova lenta minavat pred ochite mi vsichki napivania..syshto kakto kazvat che kato umirash jivota ti se razlistva kato stranici na kniga... edin vid rajdam se nanovo i sym otnovo trezvenik protivnik na alkohola do sledvashtoto zapivane (obiknovenno oshte syshtata ve4er)... a za Boga na mahmurluka i molitvite kym nego ponjakoga se opitvam i da mu govorja na chujdi ezici - kogato sym naistina mnooooooooooogo zle i si mislja che ne em razbira mu kazvam nad mivkata neshto kato "Buaaaaaaaaa..." - i do den dneshen neznam kakvo tochno oznachava tova no mislja che e na persijski i ako se pitate kak govorja na chujdi ezici s boga na mahmurluka sled kato ne gi razbiram otgovora e: ami idva mi OTVYTRE...xaxa