Интересно ми е...

аз пак пускам темичка, че тук май никой не приказва. Надявам се ще ми простите лекия монопол, който оказвам.
Та...интересно ми е ако Тери Пратчет реши да ви описва в книгите си...как ще изглеждате? Ако сте се замисляли де

Кой предложи, той... хъм, играе с белите. Айде! :-P

Безидейността е в основата на новите идеи!

...i myrzela e vinoven!!! za spravki - "nakaraj marzelivia na rabota - da ti dade akyl"

ps.: abe moder - njama li njakakav nachin sled zaglavieto na mnenieto si da prikrepja signatura offtopic shtoto 99% ot mnenijata mi sa oftopichni?
pitaj me kolko e chasaa da ti kaja kakvo e naljaganeto... xaxa... mnogo e lesno, shto ne probvate - ne se iska mnogo akyl!

Амирлин според Пратчет. Ок.

lkew си блъскаше главата над поредната статия за своето мега-списание, когато вратата в редакцията се отвори рязко. Лицето на автора на "Мъжете знаят защо" се сгърчи и придоби оня зеленикав цвят присъщ на хората забелязали нещо или някой, който ще им докара киселини. Имаше защо. В стаята влетя средно на ръст момиче. Тук е мястото, в което то би трябвало да бъде описано. Работата е там, че нямаше какво да се описва. Там имаше само едни очи. Сини, искрящи и много, много опасни. Външност като на милион момичета по целя диск. Но там имаше нещо, което бе по-добре да бъде описано от слепец. Или от реакциите на lkew. В стаята бе влязла самата буря. И главния редактор на "Мъжете знаят защо" го знаеше.

А вие млади господине?

Абе да ти кажа, не знам начин...

...ама аз по едно време си държах в клипборда (онуй, хранилището на "ctrl + c" изрезки цялто "(offtopic)" и го пействах при всяко мнение...


Бе геният ще намери начин!


Бтв, онуй с тоягите не го ща.

Безидейността е в основата на новите идеи!

не съм добър в това, но...


....

- Не си и помисляй за трола, господинчо!
- Ама аз... - Ikew провери дали през стената може да се мине. Почти успя.
- И никъде няма да ходиш!!! - Амирлин пое към Ikew с походката на компактен ядосан локомотив. - Какво Е Това?!
- Ъ... - дребничкият издател съвсем неволно фокусира списанието си. Премисли ситуацията доколкото му беше възможно при създалите се обстоятелства и реши, че майка му с право му беше казала да си седи на село и да отглежда картофи.
- Е??
- Амии... това е първа страница... - той преглътна сухо, търсейки изход - ... на някакво списание...
- О? Нима? На някакво списание? - гласът на Амирлин беше коварно мек. - На някакво списание за мода може би? И готварски рецети?
- Аааахаа? - беше достатъчно умен, за да знае какво представлява светлинката в края на тунела. И защо се движи към него толкова бързо.
- ...даааа... и аз така си помислих, господине. Точно това си помислих.
С театрален жест полицайката обърна списанието с предната корица към себе си, и каза със самодовилният глас, използван от всички полицай по всички светове, когато се опитват да говорят с невинен гласец: "Я виж ти! Ама тази я познавам! Интерестно място за бенка..."
Стената жално изкърца, но пак не падна. А после за огромна нейна благодарност тежестта се премести. По-нагоре. Краката на издателя жално се люшкаха. Единият леко и безпомощно ритна дървената преграда.
- Чуй ме, господинчо! Ако Ангуа пак се появи в модно списание, ще стане като с "Геимбой" ! А така и не намерихме печатарската преса, освен дето едната четвърт беше на върха на кулата на занаята!
- Ъм...
- И освен това искам да разбера откъде взе скапаните снимки!!
- Ъммм!
- Дообре щом така предпочиташ! Броя до пет!!! ЕДНО!!!!!!
-ЪЪЪЪМММММММ!!!!!
-Какво? - смили се тя, отпускайки хвата си.
- не...мога... да ... дишам
-О.
Тя го пусна да се свлече на земята. Изгледа го отгоре надоло.
- Твърде... охх... интригуващо... - издъдня той.
- Е?
Стената пак не се срути, и Ikew полусъзнателно се запита кой най-евтино би могъл да я смени с талашитена. Опита се да се надигне... и сякаш времето беше спряло. Дори въздухът се влачеше якаш неестествено бавно. За момент мерна черна роба...
И тогава реши, че така или иначе няма да доживее следващият брой. Пое въздух, и реши да умре, защитавайки печатарската чест.
- може би... може би мога да ви помогна?
Амирлин се усмихна като хищна котка
- Можем... да направим няколко ваши снимки... да.... пишем за вас в списанието? Не, чакайте!!! Онова, другото! "Лък ДвеХиляди" При най-модерните оръжия! Отива ви да размахвате Брадва ТМ Лятна Буря, каквото и да си говорим! И тази усмивка...
- Ка...какво?!?!
- Да!! С дво...троен хонорар! И интервю на две страници! И снимки на кученцето ви! - Ikew вече не виждаше ясно света около него, но не го и интересуваше. - И със ваш плакат - Вие, в едната ръка Брадва (тм) Golden, а в другата най-новото от Метапон (R)!!!
За момент един полу-видим череп се ухили... а после с ократинова дъга в стаята останаха само отчаяният печатар и една замислена полицайка.
- Троен казваш, а? И плакат...
Има моменти, когато дори един издател на книги с дието мисли бързо.
- О, цяла дузина плакати! И освен това на последната страница...

********************************************************************************

....А някъде много далече една костелива ръка погали любимата си черна котка и премести страницата. Какво ли нямаше да измислят хората...

Безидейността е в основата на новите идеи!

sled tozi posting malko hora shte se osmelqt da pishat , hihi

'I always lives in interestin' times, it is I who makes them int'resting'

Щом мислиш така, прати продължението само на мен... Няма да го откажа!

Напразно и самите Богове с глупостта на хората се борят...
Шилер

и на мен, и на мен го прати

Джунфу. 5-то Яо. Той притежава истината и тя обединява.

prodyljava opashkata... ne iskam da se prerejdam... ne che ne go pravja drugade no sega tochno... prashtaj napravo v kluba moder... jako e..mnoooooogo stil pratchetovski.....kefi..

Мерси на всички.

Какво и да е, прдължението е или на Амирлин, или на някой друг, така де, ред требе да има!
(и мързел!)

Безидейността е в основата на новите идеи!

n'dej sa "zvezd"osva... am pishi chi sha si navlechesh gneva boji... na boga na marzela ne si se molil (ili ne sam ta chul ga si mi sa molil) zatuj n'dej porugava imeto gospodne....

... А горе, там някъде се търкаляха зарове. Правилата липсваха, отдавна загубени и забравени. Зелени очи проблеснаха весело над Великата
А` Туин. Дамата се усмихна. Беше неин ред. Две шестици.


- О, цяла дузина плакати! И освен това на последната страница... - Ikew не довърши изречението си, ловко издърпвайки ръката си, миг преди камата на Амирлин да се забие в китката му. Ножа затрепера забит до дръжка в коравата дъбова маса. Ikew преглътна, изкашля се и прочистил гърлото си опита отново сладкодумието си. - Купувате едно, получавате три. Млада госпожице, помислете си много...- Това момиче беше като ходещ оръжеен магазин. Още една кама затрепера до мястото, където допреди миг се намираше крака му. Това беше то...новото попълнение на Нощната стража. Ех, къде беше времето на Нобс. Ikew потръпна сетил се за офертата на Нобс за статия плюс снимки на мъже в роклички. Ефрейтора дори бе предложил себе си за заглавната страница. Амирлин сякаш нежно обгърна шията му.
- Аз чакам ли, чакам...И никой не знае кога точно ще ми писне да чакам. А снимките така и не ги виждам. - Тя демонстративно потропа с краче, а Ikew се насили да се усмихне. Торбата с номерата сякаш бе на приключване, а снимките не бяха за изпускане. Вратата пак се отвори рязко. Нещо изсвистя във въздуха. Три стрели прелетяха над бързо смъкналите се на земята тела и се забиха в стената.
- Сега е момента да им предложиш страницата за шампионите по дартс - опита де са разведри положението Амирлин.


------------
...абе не ме бива колкото теб, но си е опит поне, нали? На другите като не им стиска

[линк]

[линк]:)




Те, намерих и стенописи за храма ти!

Безидейността е в основата на новите идеи!

Още една стрела украси изстрадалата стена. Пета за последните десетина секунди. Ikew се опита да се свие още повече.
- Хубаво бюро! - дружелюбно извика Амирлин, докато хвърляше поредното ножче по врага. - Как ти хрумна да го подсигуриш с каменни плочи?
- Благодаря. Ааа... какво да ти кажа, разни хора идват и си искат заплатите. - опита се да се свие още повече - С арбалети. Обикновенно троловете се справят с тях...
- О?
-... чудно защо ли се бавят сега...
- Мда. Защо ли... - Амирлин не беше посърнала, но само защото не й беше в стила - Какво ли им се е случило...?
Ikew я стрелна с поглед, не не посмя да пита по по-директен начин. Вместо това се задоволи с едно хъмкане.
- На никого не можеш да имаш вяра в наши дни... - опита се да завърже разговор. - За мен бяха като синове... Плащах им по десет долара всяка година...
- Брей. - Амирлин като че се замисли. - Тия гадове с лъковете се крият в проклетите сенки...
- Амии... лойта пари струва, ще знаеш. Не мога да си позволя да осветявам цялата сграда...
- Горкия... беден като църковна мишка... - Амирлин по принцип не харесваше иронията когато можеше да използва по-директни методи да каже нещо, но в момента май размишляваше дълбоко. Ножовете бяха на привършване, а противниците - не. Лошо.
- Аха! Аха!! Няма да повярваш колко малко печеля... тоест, когато извядя цената на поправката на печатарницата след проедната ти визита... Бренди?
- Може... Тоест КАКВО СИ ПОЗВОЛЯВАШ?! Аз съм полицай на служба, миризливо джудже такова!!!... - тя спря като закована - Бренди ли?!
- Аха! Добре отлежало, виж как на етикета пише " Старъ Рицептиъ"... Дилбър ми го продаде наскоро, крия го ейто тука, уф, грешка, не е там... къде може да е... дали не е в ей-това скршно двойно ...ъъъ...дъно в стената ... Аха! Искаш ли? Пише, че е с билки...
Амирлин помириса течността много внимателно.
- Ама това е чист спирт!
- Така ли? Ама на етикета е нарисувано листо...
- Я дай това...
- Ама чакай, щях да... ЕЙ! Що пък го хвърли там?! Чу ли, счупи се!!! И можеше да нараниш някой от спотаяващите се стрелци!
- Имаш ли огънче?
- Ами, не пуша... но паля лампата.... ооо, не! - Ikew изостави кълбовидната си поза и изгледа Амирлин паникьосано. - Бъзикаш се!
- Значи има ли огънче?
- Ама това ми е печатарницата, хубавата ми печатарница, единственото ми богатство аз нищо друго си нямам на тоя свят...
- Хъм... каква интерестна лампа има над нас...
- Оооох...
Амирлин изгледа Ikew с типичният си весел буреностен поглед.
- Тази стена трябва ли ти?
- Ама...


Една нехомогенна топка от ръце и крака* превърна най-нещастната стена в Анкh-Морпорк в най-нещастната бивша стена в Анкх-Морпорк. Несигурната конструкция** на "Ikewската Печатарнитза" бавно прие двуизмерна форма на съществуване, подобно на къщичка от карти, която някой е погледнал много силно. Или поне щеше, ако шумна експлозия не беше изпреварила гравитацията. Парчета печатница заваляха върху Ikew и Амирлин.
Първа проговори полицайката.
- Разкарай тая ръка, ако искаш да си я ползваш и занапред!
- 'зняай.
Печатаря внимателно се претърколи на студените плочи. Скромната му печатница весело припламваше.
- Ебаси билките. - и се опита да припадне.
Някой го дръпна.

Една стрела не успя да изкара искри от калта, полепвала по улицита на града с поколения. Но пък достигна до камъка отдолу със сочен гаден звук. От онези, тето те паникьосват.
Точко от мястото, където допреди секунди беше скъпоценната ръка на Ikew.
А нощтта тепърва започваше в Града на Сенките...



- Ти Си!
- МИСЛИШ ЛИ?
- О, всички карахме по веднъж - увери го Йо.
- НО АЗ КАРАХ ДВА ПЪТИ ПОДРЕД МИНАЛИЯТ РУНД.
- Мда, извади късмет. На всеки може да се случи - изрази съчувтствието си Мист, бога на лошият късмет.
- Няма ли този тъп скелет да кара най-накрая?
Последният глас принадлежеше на кльощава, висока женска фигура, която можеше и да се нарече красива, ако очите й нямаха потенциала на добре наточени хладни оръжия. Звучеше доста изнервено, и имаше защо - Смърт беше толкова по-тънък от нея, а тя спазваше строга диета последните три хилядолетия. Не беше честно. За да бъде най-финната антропоморфна персонификация беше проспукала едно след друго всички интерестни партита.
- АМИ... АМИ АКО ТОЗИ... ЧОВЕК ВСЪЩНОСТ МИНЕ ЕТО ОТ ТУК...?
Боговете се умълчаха. Имаха си работа с майстор. Май пак щяха да загубят, въпреки че се обединиха тайно срещу високата фигура. Не огичаха да губях. Няколко се опитаха да приготвят по някое и друго гръмотевично облаче над Двореца.
- Нима?
Никой не я погледна. Не смееха. Пък и им беше антипатична. Винаги знаеше повече, винаги действаше преди другите... и освен това беше ниска.
- ДА?
- Мога да използвам тази полицайка... и това да отнема от теб контрола над любимата ти фигурка.
- НАИСТИНА.
Погледите им се срещнаха. Зелено като скъпоценен камък. Синьо като лед.
Минаха няколко безкрайно дълги секунди.
А после Дамта се усмихна.
- Разбира се... коя съм аз, че да знам какво ще се падне, когато хвърля зара? Току-виж моята помогнала на малкото ти печатарчем, ако се падне по-малко от две...
Смърт се хилеше безшумно в сянката на качулката си.



(tu bi cyntiniud...)
_____________________________________
* - В случая с Амирлин - лакти и колене.

** - практиката беше показала, че е по-евтино да строиш печатарницата отново и отново с евтни материали, отколкото да я поправяш също толкова често (отново в следствие усилията на Амирлин) с разни глезотийки като да речем камък.

Безидейността е в основата на новите идеи!

Как да не те бива колкото мен? (Скромността е за тези, които нямат други качества! Тоест, за мен- и за това съм най-скромният човек, който някога се е раждал!) Дори да примем, че аз се справям, което силно ме съмнява, предпочитам да чета това, което ти си писала :)



Виж, като другите ги е страх, давай да им покажем как се прави един цял половин роман за диска! Със твоят талант, упоритост, оригинални идеи и стил; и моите Невероятни Модераторски Умения ние ще ЗАВЛАДЕЕМ СВЕТА!

Безидейността е в основата на новите идеи!

- И ти си купил това БРЕНДИ от Дилбър? - попита невярващо още веднъж Амирлин, надвесена над съвземащия се Ikew.

- Ъхъ - потрети излегналия се в храстите печатар и несигурно се опита да доизглади версията си - Той каза, че било направено от чисти билки. Помагало за повдигане на настроението и...ъъъ...повдигане на други неща...И за доброто... - той спря под особено красноречивия поглед на Амирлин.

- Ти ял ли си от наденичките на клечка на господин Сам си Прерязвам Гърлото? - внимателно попита тя. Вече започваше да си мисли, че мястото на Ikew беше в онези облицовани с бяло заведения, в които задължителното облекло бе бялата ризка с по-длъжки ръкави. Лицето на печатаря придоби вида на човек, мъчещ се да забрави със зъби и нокти спомена за това си деяние. Амирлин забеляза зеленикавия му отенък и доволно кимна - Виждам, че си ги опитвал. Е, та той твърди, че са правени от чисто свинско месце. - Ikew зяпна при тази нагла лъжа. Може би единственото, което липсваше във въпросните наденички бе именно чистото свинско месце. Стражарката извади малко тефтерче от задния джоб на униформата си и усърдно се зае да вписва нещо. Ikew преглътна.

- Какво пишеш?

- Опит за предумишлено убийство.- Ikew се въодушеви и дори не надигна от ямата, в която го бе завлякла Амирлин.

- Така си е. Трябва да открием гадните копелета. Трябва да им разкажем играта. Трябва - той вдигна възторжено ръка към небето - ТРЯБВА СПРАВЕДЛИВОСТТА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА!!!

- ТИ направи опит за предумишлено убийство. Ял си от НАДЕНИЧИКИТЕ и въпреки това ме черпиш и с БРЕНДИТО на Дилбър. Няма да ти се размине безнаказано, господинчо! - възмутено заяви Амирлин и с ловко движение щракна белезниците около китките му. Отиваме право при господин Ваймс. Ще докладвам всичко.

- И аз ще докладвам - разяри се не на шега Ikew - Ти унищожи печатарницата ми. Единственото ми богатство. ТИ Я УНИЩОЖИ! ПРЕДУМИШЛЕНО!!! ВИДЯХ ТЕ! - не и остана длъжен Ikew.

- Хич не ми се превземай - сопна се Амирлин - Ще ти изплатят за страх уловката и ще си построиш нова-новеничка. АЗ ти спасих живота, по дяволите! Ей на това му се вика неблагодарност.

- Изгори я. - не се отказваше Ikew. - Делото на живота ми - нареждаше безутешно печатаря. Амирлин скръсти ръце пред гърдите си и сурово го изгледа.

- Свърши ли?

- Аз съм журналист - нацупи се той - Думите при мен никога не свършват.

- Много лошо - отсече Амирлин и здравата го цапардоса по главата.

Тъмнина...

Тишина...

Тракане на зарове по дървената маса...

Весели гласове увлечени в хазартната игра. Нечовешки. Божествени. Скучаещи.

Шест и (зарът се завъртя лудо, после подскочи и с лек пукот се приземи) минус седем.



Слухът на Елфила полека почна да се завърща. Заедно с главоболието. И болките в стомаха. И цветните кръгове.
Върна се и Амирлин, която беше приклекнала зад някаква каруца.
И стрелите също.
Ikew се вторачи във дългото парче дърво с каменен връх, което стърчеше от стълба зад него. Друго такова изпърха покрай ухото му. Печатаря усети самодоволното излъчване на още МНОГО подобни.
Моментално залегна, което му докара световъртеж и гадене. Зад него полицайката с леден глас допълни :
- ... и нанаяне на средно телесно поражение.
- Ъ?
- Ръката ми, господинчо. Натърти я. Освен това и съпротива при арест...
- Ама... Ама ти ме удари! Боли ме главата!
- О? Твоята така наречена глава е малко по-твърда от тукашните камъни.
- заболя ме...
- О, да. Опит за бягство - след като те залових ти загуби съзнание и падна на земята.
Ikew изгледа кратко почти незабележимата вдълбнатина в Mорпоркските плочи. Не му хареса. Потрепера. Такива неща просто не се случваха.
- Такива неща просто не се случват! - хладно и тихо беснееше полицайката отсреща. - Нарушаваш общественият ред! Какво ще стане ако всеки път, когато оказвам полицейско насилие над гадни дребни джуджета...
- Полуджуджета! Джуджелф. Дребникус Елфиликус. - Ikew вече не му пукаше за нищо. - И освен това си расистка!
- КАКВО?! - не беше трудно да ядосаш Амирлин, ако си от най-презряната раса на диска.
- Да! Държа да получа извинение!
- Амирлин го изгледа сякаш се канеше да го убие, а после скочи към него, прегърна го и го събори на земята.
Минаха няколко секунди.
Ikew пак почна да диша. А после почна да диша прекалено много. А после пак престана. Амирлин бавно и безкрайно търпеливо се отмести, изправи се и го ритна.
- И сексуален тормоз! - Записа си нещо и го изгледа с перфектна омраза. - Ако още един път ми се наложи да те спасявам от ниско прелитащи стрели по ТОЗИ начин, после ще те убия АЗ!
- Ама какви срели!?
Амирлин с досада посочи с палец мястото, където стърчеше поредната неуспяла стрела.
На Ikew почвше да му омръзва. Отвори уста да си излее цялото насъбрало се неодобрене, и изведнъж зяпна.
- Амирлин...
- Какво?
- Как да ти кажа...
- Говори по-бързо, опитвам се да измисля план...
- Ама...
- О, млъквай!
- ... ми се струва, че...
- По дяволите, приклещени сме в ъгъл. Въпрос на време е да се сетят да палнат каруцата с огнени стрели, и тогава вече…
- ... нещо не е наред с....
- ...сме загазили МЛЪКНИ И МЕ ОСТАВИ ДА МИСЛЯ освен ако примерно не тръгнем да тичаме много бързо в различни посоки и така...
- Уф, стига. - Ikew му беше много омръзнало - Нещо стърчи!
- К'во?!
- Стрела. От ... хъм, гръдният ти кош.
Амирлин се разфуча. Такава си беше, ядосваше се много бързо и непредвидимо. Миг преди да избухне и да натърти и другата си ръка в черепа на Ikew, осъзна СМИСЪЛА на казаното. Разумът й загуби битката. Две изкрящо сини очи се фокусираха върхо потрепващо парче дърво.
Остана така десетина секунди.
Много бавно стрелата увисна. А после падна. Чудно как не се и изчерви.
Амирлин мигна два пъти. Извади металната манерка и мигна пак.
- Охо, Първокачествено Бронзово на Дилбърт? Брей... Това му се вика напитка...
- Ммммня.
- ... и гори като петрол. Защо не вхърли него по гадовете в печатарницата, а?! Брендито ми стуваше два долара!
- Ммммня.
- Какво седиш като изтукана, дай го насам! - Ikew дръпна манерката от безчувствените й пръсти, и отпи юнашка глътка. Адреналина му беше дошъл в повечко, особенно за професионален бюрократ - юпи като него, обаче си му харесваше. В ума му се гонеха сцени на див лов на хора и после битки, в които скъсяваше противниците с бойната си брадва. Почти усещаше на главата си шлем...
- ммммм...
Амирлин преглътна. Мозъка й беше дал накъсо. Не пиеше - не и нищо, купено от Дилбър, не носеше метална манерка, не ПРИТЕЖАВАШЕ метална манерка, и определено нямаше никакъв начин да носи манерка ТАМ. Физически не беше възможно. Е, може би само Ангуа... Боже, и на нея щеше да й е трудно. Амирлин преглътна пак.
Беше полицайка. Тя трябваше да пазарува безплатно, да си вре носът където си ще, и да прави каквото й скимне. И да гледа хората от високо. Дълг, какво да се прави.
Но имаше и още едно задължение - полузабравено и потънало в архивите на нейната памет. Това, което Ваймс й беше казал в деня, в който тя получи шилинга. "Ти пазиш реда."
А нещо МНОГО нередно се случваше последните десетина минути.


Високо над Моркпорк се сгъстяваха облаци*.


RadioDiJei погледна през прозореца, докато чакаше екзотичният си чай в безнравствено скъпата чашка от безценното наследство на Тепитариолитиан IIXL, поставен върху масичката от чисто злато да истине. Въздъхна, и реши, че няма да е никак зле да купи хиляди лампи, които всяка вечер да осветяват близките улици, за да има какво да зяпа, докато стине скапаният му чай. Разбърка проклетата течност, която и Патрицият рядко си позволяваше с оглед цената, и се замисли за нерадостната си съдба. Ето, да речем - ако се беше родил като син на Герой, щеше да си има целодневно занимание, щеше да се среща с интересетни хора, да попада на интерестни места, да се избави от скуката... ако беше син на магьосник, можеше да се рови из дебрите на магията, да обладава силни и всепомитащи заклинания, и (помисли си той с лека несигурност) да си прави телефонни бъзици със Сукибуси, като поръчва по вде-три на адреси като I.C.Weiner Ouverdear 111.
А всместо това беше единственият наследник на Били Вратаря, невиждан богаташ - продавач и производител на стъклария, спечелил баснословно имане, трошейки прозорци. Садистичният старец се бе споминал преди пет години, оставяйки на RadioDiJei повече злато, отколкото съществуваше по диска ИЗОБЩО, петдесетина огромни имения, и едно тъпо име. Младежът беше използвал времето си правилно, и за тези шесдесет месеца се беше уморил от всичко (освен името). Дажи и мързела му беше досаден.
Всъщност му беше толкова скучно, че се беше изрусил само за да има повод да се зяпа в огледалото и да се мръщи.
Въздъхна и опита от чаят си. Най-скъпото нещо, което можеше да се намери на пазара - извличаше се от Извратени Треволяци, единственото растение, което растеше от ДОЛНАТА страна на диска.
Имаше вкус на преварен трол.
Отново въздъхна, изправи се, и се доближи до прозореца. Такава СКУКА! Не беше имало пожар от поне две седмици...
Огнени езици облизаха небето. Прозорецът затрептя заради експлозията, но беше твърде дебел за да се счупи. Обеща си да го смени, но вяло.
Гледаше онемял.
На светлината на огъня видя как една стрела се заби в млада симпатична жена, която той с удоволствие би изпързалял да търси адреса на господин Aima Dumbas*.
Стрелата падна.
Той се залепи за прозореца. Там СТАВАШЕ нещо.
За пръв път от месеци се усмихна.


Заваля.
Риба.
Консервирана.


Минаха десетина минути, през които чаят полека губеше съмнителните си вкусови качества.


След малко дойде и соса.






(To be continued... ass always)



_________________________________
*-онези, от които падат Гръмове От Ясно Небе. Октариновите обаци, които не точно ПРИЛИЧАХА на тригърби камили, дори и за магьосниците - единствените, способни да ги видят. Определено не. Кой е вижал октопод, който да прилича на тригърба камила?

** - не подценявайте ефекта на скуката!

Че кат нема ред, лошо става

Виновен съм...но си прощавам

Падна ли ни сега!



Сядай да пишеш по темата, О, Велики! За къде хумористичен фенфикщън без теб?

Ако само интерфейса на живота беше лузър-friendly...