problem

Съветите наистина ще помогнат, ако съпругата е от типа "майка", която да "кръжи" около непорастналото момче за да му угоди и задоволи потребности - като храна, секс, удобства и т.н..
Ама и такъв татко ще ме извинява, но ако в момента на бременността на съпругата си и раждането на детето не покаже, колко специална е тя за него, колко специални са двамата (и майката и бебето), ами той е или балкански субакт срамуващ се или не знаещ как да покаже чувствата си, или някой непукист, за който жената и детето са още една мебел, която да направи живота му по-удобен, или пък поредните вещи с които да се гордее.
Извинявам се, за силните думи но знам много добре за какво говоря!
Признавам, че има и случаи, които ас единици според мен в който таткото изпада в някаква депресия от новото положение, и дано и в този да е така. Но ако беше така то един разговор по въпроса, щеше да изясни нещата или да загатне за проблема.
Също не съм далече от мисълта за друга "разбираща го, и глезеща го жена".
Аз подобно отношение не бих търпяла! Не съм кукла, че да ме подхвърлят и подритват! Или да се научи да те уважава и цени или вратата!
Малко съм крайна, но това е личното ми мнение!

Momicheta, vsichki ste napisali viarni nesta - i dori da si protivorechat vyv vseki posting ima po-malko istina!
Pojelavam ti uspeh!

Изчетох всичко и се чудя, защо така лесно лепнахте етикетите "добра" и "лош".
Не виждам нищо унизително и неестествено в това да приготвиш закуска на съпуга си. Детето ти е на 9 месеца - все още е "стационарно", по-лесно за наблюдаване и т.н. това предполага и достатъчно време за много неща като съпруга ти например.
Ами и аз ако съм била "нещо" за някой, заживели сме заедно, родило ни се е детенце и в един момент този някой се е обсебил от идеята, че няма нищо по-важно от детето и нормалните взаимоотношения му костват усилия, налага му се да се държи licemerno i ligavo...егати!До тук ли бях?
Детето ще има нужда от Диди още много години - не знам.
Аз оставам с вчечатлението, че първо промяна в отношенията е предизвикала тя...съжалявам. Сега се сещам на една сцена от лятото....на една майка с количка....как я търпеше тоя мъж, не знам. На мен ми стана гадно като я слушах какви му ги реди....Хора разни! Да!

Според мен - опитай да привлечеш таткото към бебето. Примерно - "Гледай, гледай как се смее сега!" Давай му да гушка малкото и споделяй приятната страна от грижите, а постепенно почни да споделяш и по-неприятната. И докато таткото гушка бебока да речем, направи нещо да го зарадваш - щом иска закуска, нека я получи.
Трябва да разбере, съзнателно или не, че за да правиш нещо за него, той трябва да ти помага за бебето.
Тази помощ е важна не защото ти си закъсала, а защото ако изземаш всички функции по отглеждане на детето, таткото ревнува и се чувства изолиран. Грижата и радостта около бебето ще го накара да се привърже повече към вас и да бърза да си дойде у дома, вместо да си намира работа в службата.
Човек обича, когато се грижи.

не става дума за това жената да се отрече от себе си и жертвоготовно да се отдаде на мъж и деца... хич даже! ама както тя иска да бъде желана, харесвана, обичана, закриляна от мъжа си, така и мъжът има нужда да се чувства уважаван и значим в семейството.

в една ситуация като появата на бебе той е толкова объркан от размяната на ролите, че не знае как да постъпи. да сте виждали майка, която да тръби наляво и надясно, че не знае защо плаче бебето, че не може да го нахрани, изкъпе и т.н.?!?! ние сме толкова самоуверени, че не бихме допуснали никой да предположи колко много ни е страх да не сбъркаме нещо. и мъжете ни се плашат от това. изведнъж те стават слабите и имат нужда от закрила, вместо да могат с един замах да се погрижат за семейството, да разрешат хормоналните ни проблеми и да накарат бебето да спре да се буди посред нощ.

и започват да избягват семейните отношения, където се чувстват несигурни, за сметка на работата, приятелите, любовницата - където са важни и уверени.

всяка от нас може да решава - иска ли отново мъжа до себе си и бащата на детето си или предпочита да му помогне да се отчужди докрай. въпрос на личен избор...

нашето гардже си е най-хубаво!

malkiat problem koto az vijdam e che pone az se chuvstvah sushto tolkova oburkana ot poiavata na deteto kolkoto i suprugut mi. Ta ne razbiram zashto triabva da se tolerira che mujut moje da si potursi otdushnik v pregrudkite na druga jena . Za jenata e sushto tolkova trudno, da vzeme li i tia da se gushne pri drug muj???
a puk za trubeneto naliavo i nadiasno dali mojem da oblechem i nahranim deteto kakto triabva i li zashto reve... Az go trubia. Dori imah seriozen razgovor s muja si che i toi triabva da vzima takiva reshenia, zashtoto az ideia si niamam kakvo da pravia v povecheto sluchai.
Prava si che vseki si reshava. No spored men ako mujut se pritesniava che jena mu prekarva poveche vreme s deteto triabva da ia otmeni za chast ot zaduljeniata. A ne tia da se griji da dushevniat mu komfort.

abe az suvsem se otplesnah. sega prochetoh purviat posting i izobshto ne stava vupros za druga jena.
Nie shte vzememe da razvedeme horata s tia neobosnovani predpolojenia

съм в групата на мамите , дето още не са завършили ВИТИЗ/или НАТФИЗ, каквото и име да е там/ за да го играя сполучливо това с омагьосването на Негово Величество Мъжът.
Един мъж ако иска, винаги ще намери начин да покръшква, и дори едновременно да демонстрира явна загриженост към вас.
Може на човека просто да му е дошло малко по- нанагорно от бебета, памперси, и будене посред нощ, и да е решил , я аз да се поотдалеча от тая патаклама....
А и още нещо, не можем да "чуем" и другата страна на медала, т.е. имаме едностранен поглед върху проблема.
Не казвам, че тази мама е пропуснала нещо, но за такова поведение е възможно да има и може би много просто обяснение.
я един съвет, мятате децата на баби, взимате си 2 дена отпуска единия домашна, другия служебна, купувате една /две, три/ бутилки хубаво вино/да не забравите подходящо мезе/, отивате някъде на вила, палите камината, и ..............и умната, да не се сдобиете с още една бройка

На всички мъже им минава пубертета, ама на някой по-късно.

post nubila lux, post nubila jubila

говорих с мъжа ми за твоя проблем. и чуй мъжата гледна точка:
ако една стока не се купува не е виновен купувача.
не се обиждай. мъже!

"Пази Боже!" от мъже дето смятат жена си и детето си за стока!...
Много се надявам вашите семейно отношения да не се базират на този принцип!

а ти не приемай това дословно. :-)
доста описателно е.
а и аз смятам, че ние жените като родим, много често забравяме таткото.

хей, диди, къде се изгуби? как вървят нещата? ние се изпотрепахме да даваме съвети, дори се поотпуснахме да поспорим малко, а теб никаква те няма... как е мъничето? момче или момиче е? на колко месеца?
не сме те забравили...

нашето гардже си е най-хубаво!

защо някакво вътрешно чувство ми казва , че Диди не трабва да се унижава още повече и да се прави на гейша , след като е ясно , че има нещо друго освен ревност и "следродилна таткова депресия" . Все пак 9 месеца са минали. Един нормален мъж знае много добре как трябва да се държи с бебе и наскоро родила жена, ако той си позволява да е "студен и незаинтересуван", значи те просто вече на са важни за него (защо ? това е неизвестното). Как така ще очакваме от жената да бъде психоаналитик и обслужващ персонал на мъжа, нима тя не е объркана и изтормозена. Нали за това са двамата партниори, да се пдкрепчт взаимно, а не единия да е гледачка на другия и да се изисквва от него да се съобразява с чувствата му и да му трепери.

абсолютно сьм сьгласна с теб!Взе ми думите от устата!

Това за стоката и купувача не до приемем дословно, а в смисъл че той смята, че ако не харесва повече жена си и детето си, вината не е в него. А питам аз, той от къде е сигурен, че разбира толкова добре състоянието и отношението на женаси към него (към детето и всичко останало), както е в състояние да прецени една стока? Ако той ги обича, би се замислил над проблема, а не да бъде така самоуверен в преценките си. И вместо да се отдръпва, по-добре да постави темата и двамата да поговорят.
От моя опит бих могла да кажа, че винаги след подобни разговори и двамата сме стигали до извода за тяхната безусловна полза - разбираме как точно стоят нещата и че в много от случаите преди това сме ги приемали погрешно. Обикновените хора не са ясновидци за да си гадаят мислите, затова са нужни откровените разговори. Е, разбира се, има хора с по-затворени характери, които трудно споделят дори и с най-любимия си човек, но ако го обичаш, определено си струва да опиташ (особено ако си наясно че отсрещната страна няма да започне първа). Колкото до това дали ще се чувстваш унизена ако почнеш първа - аз винаги съм започвала първа и в последствие резултата винаги ме е удовлетворявал - това определено ме кара да се чувствам Победител (не над мъжа ми, а над проблема ми!)... И мисля че той отлично го разбира но не се дразни (а и аз никога не му го изтъквам!) - и за двама ни е важна победата над проблема.
Моят съвет към Диди е тя да се опита да върне откровението на мъжа си и да поговорят открито. Доколкото разбирам, кризата им не е от скоро, заради което началото ще е доста трудно - важното е да не се предава лесно и да забрави преките обвинения като "Ти се такъв, правиш/не правиш това и т.н." И всичко онова, което е написала Yanita според мен е най-добрата тактика както за излизане от блатото, така и за поддържане на добри отношения.

Направо съм потресена от твоята история. Как може някои мъже да са такива безподобни егоисти! Направо не ми го побира акала! Може би пък да е за добре това което се е случило. Така поне си се отървала от един човек който не заслужава твоите грижи. И без това грижите които имаш около децата са толкова големи. Вместо да ти помога с каквото може, той те натоварва допълнително.... Жалкото е че ти е разбил чувствата, но на такива хора им се връща!
Горе главата. Има кой да те обича и без него.

Точно така! Вън!!!

лесно ни е да викаме "вън" и "долу" и "да се линчува", ама не мислите ли, че ако диди искаше да го изхвърли тоя мъж от живота си, нямаше да се тръшка и да търси съвет тука?! поне аз останах с такова впечатление... ако тя иска точно този глупав, недостоен, егоистичен мъж (както всички го нарекохме поне по веднъж), можем само да й помогнем да си го върне...

само не разбирам защо самата диди изчезна...

нашето гардже си е най-хубаво!

Искам само да обърна внимание, че аз взех мнение по случката на "изпатила", а не по случката на didi. От обясненията на didi, на мен лично, не ми стана достатачно ясен проблема им, и заради това не го коментирах. Плюс това, didi никаде не е потвърдила дали съпруга и си е намерил друга жена. А този факт в случката на "изпатила", ме потресе много.
Поздрави