problem

Neznaia dali triabva tuk da pisha za probleme si, sigorno mnogo ot vas shte me razberat.

Ot kakto se rodi bebeto i se pribrahme v kqshti vsichko se promeni.
Razbirase za men tova e razbiraemo, no za tatkoto ne.
Nikoga ne sqm mu pravila zakuska predi i sega zapochna da iska, ne mu obrqshtam vnimanie, deteto e na pqrvo miasto, zashto spi v nashta staia/to e na 9 meseca/, otnosheniata vqobshte se promeniha .
Vsichko stana ujasno i stoianeto v kqshti, ejednevieto i otnoshenieto na tatkoto vechnia angajiment s chasnia mu biznes i pochivnite dni sqshto.
Za men deteto ima nujda sega ot men i az ne go ostaviam na nikoia baba, a i te ne se natiskat.

Neznaia kakvo da pravia i vsichko otiva po diavolite v otnosheniata.
Ne moga da se dqja licemerno i ligavo, no mojebi tova e reshenieto.
Spodelete vashia gorshiv mojebi opit ako ste go pejiveli.

Според мен вашият татко изпитва ревност.Гледайки как се отнасяш към малкото 4ове4е той изпитва смесени 4увства,доскоро сте си били само двамата,а ето изведнъж се появява детето и то отнема голяма 4аст от вниманието ,което го е обграждало.Спокойно ,мисля си ,4е това е временно състояние.

Опитай, когато имаш време за това, да направиш нещо за него самия - закуска или нещо, което ще го зарадва.
Мъжете са като дечицата и ревността е често срещана.
Прави му дребни жестове на внимание и леко-полеко нещата ще се променят.

9 месеца ревност - временно състояние?

И аз това се замислих. И всъщност не разбрах в какво е проблема - момичето явно е било много разстроено и не го е написала свързано.
Как са се променили отношенията ви? Карате ли се, какво ?

Опитай се да насочиш вниманието на бебето към таткото - до колкото това е възможно да възрастта му. Може би вашиа татко е от хората, които забелязват другия (т.е. нуждите му) след като отсрещната страна първа му засвидетелства внимание.
Успех!

Mersi za otgovorite!

Vnimanieto e prehvqrleno vqrh rabotata, zaobikaliashti te go priateli i kqm nas s baby e mnogo studen i ne zaintrigovan.
Pocheti ne mi pomaga v nishto, karame se , studeni otnoshenia i chaka vsichko na men - az da napravia pqrvata krachka.
Interesuvame se ot vsichko i vsichki drugi kato mama, kaka i t. n.
Vqobshte ne moje da se kaje che ima semeini vzaimootnoshenia.
Che ima revnos ima, no ima i neshto drugo koeto ne go razbiram.

Тогава може би проблема е някъде другаде...Такти4но опитай да разбереШ.

Опитай да я направиш тази първа крачка.
Дай най-доброто от себе си. Доказвай му всеки ден колко важен е за теб, за семейството ви, колко много го обичате и имате нужда от него.
Вероятно преживява своеобразна лична криза. Може би с малко усилия от твоя страна нещата биха си дошли на мястото.

да не те плаша, но на мен ми прилича на друга дама да има около таткото! Гузен, Негонен бяга! това че рядко се завърта при Вас, с род извинения като работа, с това че ти не му обръщаш внимание, е някоя друга му обръща и той се нерви на теб, че си се променила, но пък му е съвестно че все пак имате дете и май е доста объркан в чувствата си, та се държи кретенски! а и 9 месеца са си доста време, за да привикне към новите условия у дома, а не да се държи като мрънкащо дете, на което не може да му се угоди! гузната му съвест го кара да се нерви на теб и да търси причината у теб, за да може да оправдава неговата отвратителна постъпка! не искам да те притеснявам сега и с подобни мисли, но прояви и малко повече мнителност към него и дано се окажат грешни предположенията ми! стискам палци за успех и дано скоро му мине това "временно" състояние, защото разбирам че никак не ти е лесно и комфортно, но знай че вината не е в теб!!! търси и други показатели, рано или късно истината ще лъсне! дано само Вашият татко се окаже едно Голямо Бебе!

Аз имам същия проблем,само че при нас нещата стоят много по зле.Аз имам момченце на 1г.и 5м. и момченце на 1м. и 20 дни.Когато бях в 8м бременна таткото започна да се държи отвратително към мен , а с детето добре.Опитах се да поговоря с него,какъв е проблема , защо е всичко това, дали няма друга.Той ми отговори че не се грижа за него ,че не му готвя ,че не го глезя и т.н.т.Но нали знаете пусто женско шесто чувство,оказа се че тати се е залюбил със секретарката си.Бебето се роди ,но нещата станаха още по зле и когато то стана на 1м.нервите ми не издържаха повече и се изнесох с дечицата.Така че мила Диди , моят съвет е да обръщаш повече внимание на вашия тати за да не търси другаде това което не намира в къщи.

не ща да го стряскам бе! просто да има едно на ум, че на два пъти съм срещала подобно поведение в семействата на две мои дружки и за жалост причината се оказа друга жена и в двата случея! пази Боже, де! а и по статистика най-големия процент извън брачни забежки, стават точно по време на бременност и раждане! това не си го измислям, а е факт! лесно им на мъжете, жената е дебела и с хилядите си страхове и притеснения и хоп таткото как да търпи подобно отритване, като може просто да се сгуши в нечия канеща прегръдка, нали са големи бебета.... аз пак казвам, дано съм на грешен път, че не е никак приятно да се стига до таквиз ситуации! пу-пу да чукам на дърво, да не е това чудо!!!

...след като се роди голямата ми дъщеря. таткото все намръщен, отговаря с половин уста, ако се случи да е у дома - все пред телевизора стои и по цяла нощ превключва от един канал на друг; на мен никакво внимание и ако спомена нещо по въпроса извърта нещата така, че той бил лишеният от внимание; че за мен не съществува никой освен бебето и т.н. голяма мъка беше! за секс не можеше и дума да става!

цялата работа е в това, че мъжът винаги си остава дете - отначало за него се грижи майка му, после съпругата... и когато в семейството дойде друго бебе...о, ужас! той се чувства пренебрегнат, изоставен, безсилен да върне доброто старо време, а на всичкото отгоре и нищо не разбира от хранене, преобуване...страх го е да не счупи малкото човече, да не сбърка нещо (та той също обича бебето!); кой мъж, кажете ми, е готов да признае, че е неспособен да се справи с дадена ситуация?! това го кара да се отдалечи от живота на семейството и да се отдаде на неща, които му вдъхват увереност - работа, срещи с приятели... а на всичкото отгоре и съпругата се е променила - тя знае всичко за бебето (така си мислят татковците!), справя се с всички нови задължения... това го комплексира; от друга страна се дразни, че жената е все уморена, няма време за нова прическа, понякога няма време дори да се усмихне...

прави са мамите за това, че положението е временно, т.е. може да се промени. ще ти струва доста усилия, които често ще ти се виждат напразни, немалко компромиси по отношение на бебето (от което то в никакъв случай няма да пострада, просто ти ще си мислиш, че не даваш най-доброто от себе си) и много, ама много постоянство.

важно е да намериш време за мъжа си. ама не да си легнете и като ревне бебето ти веднага да скачаш от леглото (мъжете полудяват от такова нещо!)
ако нямаш доверие или не можеш да оставяш детето на бабите, помоли някоя приятелка да остане с мъничето за 2-3 часа и вие излезте някъде само двамата. можете да хапнете някъде или да се разходите, или да отидете на кино. това обаче няма да помогне, ако е само веднъж. мъжът трябва да се увери, че не правиш опит да замажеш нещата за момента, само и само мир да има, а че си решила да отделяш специално време за него, защото е специален... в началото киното върши добра работа, защото първите разговори ще ви бъдат малко насилени и нервни, ще трябва време, за да можете отново да си бъбрите и да се смеете.

бебето няма да пострада, дори и да не му харесва, че не си у дома постоянно; така пък ще се научи да се отделя от теб и няма да имате проблеми с детски градини и бавачки по-късно...

сексът сам по себе си не оправя нещата. дори отначало мъжът ще е нащрек, защото все ще си мисли, че се опитваш да го манипулираш чрез секс ("10 минути секс и после няма да се сърдиш, че отивам при бебето"). затова и отначало ще се държи студено, да не би да си помислиш, че за едното чукане е готов да се поддаде на обработка. важно е да успееш да спечелиш доверието му, да го убедиш, че не се опитваш да закърпиш нещата временно, а се стремиш да изградиш трайни взаимоотношения между двамата.

когато сте у дома (нали не може все навън да висите) - оставяй бебето при него (а не в креватчето), за да се изкъпеш, да приготвиш храна... така той ще свикне с мисълта, че малкото човече изисква време и внимание и че намесата му в живота ви е неизбежна и безвъзвратна. постепенно ще започне да се съобразява с това. когато бебето спи не използвай това време за домакинска работа - използвай го, за да обърнеш внимание на съпруга си.

когато той се прибере от работа, избягвай да го засипваш с информация за това как е минал денят ти - чистене, готвене, хранене и преобуване - тези неща не могат да го развълнуват, преди ти самата да го развълнуваш отново.

не се оплаквай, защото когато е безсилен да ти помогне, това го кара да се чувства зле и да се затваря в себе си. точно обратното, постарай се да изглеждаш добре, да се усмихваш - мъжете предпочитат лъчезарните жени (сигурно си мислят, че те имат заслуга за това да изглеждаме добре и да се усмихваме)

опитвай се да го предразположиш да говори с теб за работата си, за това как е минал денят му (мъжете повече от нас си умират за това някой да ги слуша)...

обърни внимание на разни дреболийки - целувка по косата, като минаваш покрай него, докосване, поглед... абе все неща, които сте правили почти несъзнателно някога в миналото...

и не забравяй - ще отнеме време. отначало той ще се инати като малко нацупено дете, но скоро ще започне да отстъпва. пък един ден ще видиш, че си е струвало усилията...

нашето гардже си е най-хубаво!

леле лелеее не бих направила и 1% от нещата, които описваш, за да задържа такъв мъж при себе си, честно
все си мисля, че ако някой е специален в семейството, то това е жената, и ако съпругът не го разбира, много зле за горката му жена
как пък няма да се правя на палячо, за да се върнела усмивката му
аут за такива мъже, ама веднага! и багажа му лети след него по един прекрасен начин

Съжалявам да чуя за това, което става при вас, дано да е временно и да се оправите, защото явно ти се чувстваш зле и безпомощна.

Всички са много прави, аз няма да повтарям същите неща, само да наблегна:

1. Не пропускай да интегрираш таткото към грижите за детето от самото начало, в противен случай може да се отчуждят до голяма степен, ако не и напълно. Ако ти звучи попресилено, мога да дам пример със собствения си живот. Някак от самото начало майка ми не е успяла да приобщи баща ми към идеята за семейството и детето като ценност и приоритет, не знам защо, твърде млада ли е била, незряла.. а иначе страшно много го е обичала и жестоко страдаше впоследствие. Какво стана? Омагьосан кръг почти като твоя - той започна да търси среда навън, приятели, командировки, пиене, появяват се и жени, не ни обръща никакво внимание, скандали, изнасяне от вкъщи. Аз се отчуждих от него. Един път не си спомням да ме е хванал за ръка и да ме е водил в парка или по планините и т.н. Майка ми просто не можа да се пребори с центробежната тенденция. Разбихме си нервите, и живота, и той, и тя, а и аз.
Много последващи развития имат корен в началните години, не оставяй нещата на течението.

2. И майка ми, и баща ми признават сега на зрели години, че сексът ужасно им е куцал по онова време. Всеки обвинява другия кой е почнал пръв, "ако не се беше държал така...", " ако не беше толкова студена.." - и сигурно всеки си е прав за себе си, но the bottom line is разбито семейство. Знам, че е ужасно трудно да почнеш първа, но ако наистина държиш на това да останете и да изградите нещо заедно, то не оставяй нежността и физическия контакт, и онова приласкаване, което само жена може да даде, да си отиде. Чувала съм го от устата на баща ми, че това му е бил най-големия проблем. Разбира се, той най-вероятно изтласква нещата, просто защото по характер не беше responsible, и проблемите в секса му служат за оправдание пред самия себе си. Ако и ти си попаднала на човек, който не може да носи отговорност... много тъжно, дано не. Аз за личния си живот се поучих или поне така си мисля, от целия този ужас. Мъжа до мен е - както и да е..

3. Споменаваш за частен бизнес? Ако имате възможност, задължително си вземете детегледачка (или дори две - на смени) и една чистачка, за да можеш да вдигнеш глава от бебето и да се опиташ да оправиш положението. Много съжалявам, но звучиш като че си се фиксирала върху бебето. Какъв е смисъла, ако семейството ти се разбие? То няма да е щастливо без татко. Аз не бях.

Успех и дано се оправят нещата!!

Ами не е необходимо да се държиш по-отчуждено със съпруга си заради детето. Когато вечер то си легне компенсирайте - говорете си, гушкайте се, въобще всичко, което ви доставя удоволствие. Ако имате възможност отделете бебето в друга стая. Ние отделихме Вики като беше на 6 месеца и даже не забеляза промяната, а сега така е по-удобно и за нас и за нея.
А бабите не са лошо нещо - хубаво е да им го оставяш понякога и да излезеш и да се разтовариш. Като си отпочинала и в добро настроение и с мъжът ти ще се разбирате повече.

Ellion, голяма работа си! Ако така разсъждавахме всички, и ако се опитаме да възпитаме така дъщерите си, нямаше да има постинги за такива проблеми!

Жената е центъра! Ако мъжа е гнила ябълка, изритай го още в началото!!

Хей, дано и аз да се науча на тия години, ама на повечето ни е трудно да схванем простичката истина

az suhto mislia kato ellion.
Ne bih napravila vsichkite tia neshta. I ne zashtoto jenata po-princip bila po-vajna, a zashtoto po-princip po-goliamata tejest okolo gledaneto na deteto padat vurhu neia. i ne stiga che i e trudno i hormonite i si igraiat igrichki a puk triabva i da se muchi da pravi gotinoto na muja.
I izobshto kak taka tia shte se griji za malko i Goliamo bebe (mujut), a toi shte se ligavi i shte go e strah da poema otgovornost.
Ami i maikite gi e strah ili nikoia ot vas ne e izpitala straha ot otgovornostta?