Процесинг

Не, Зоро. Аз лично гледам и виждам и се осланям на себе си. Това, което ти си направил със своята си техника върху себе си, не ми харесва.
Затова търся друг път.
Ти не си жив човек, а ходеща машина с навита лента с хвалебствия.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Към нито едно качество не трябва да се пристъпва с отрицание. Камо ли с присмех. Всяко нещо съществува, защото ти е носило или още ти носи някаква полза.
Може би на ония, на които не им се удава да са честни със себе си, нарочно не са честни. Защото още нямат ресурси да приемат истината? Така те се съхраняват, докато придобият ресурси, които да им позволят да са честни.
Всяко нещо съществува, защото ти носи или ти е носило нещо добро. Също и ЧСЗ-то.
Една важна техника е обединяване на противоположностите.
Чета, че идват разни клиенти и искат да им се премахне някаква черта. Примерно мързел. Или инат. Или мекушавост. Или ЧСЗ...
Работата на фасилитатора е да ги накара да намерят ползите, които им носи това качество. След това да намерят противоположното на него. И да предизвикат диалог между двете части. Всяка една има нещо, което другата няма. И да ги обединят двете противоположности. Ако не става-да ги накарат да се уважават взаимно, да разберат, че се допълват, да си обменят инфо и енергия.
А твоето непрекъснато отрицателно отношение към ЧСЗ-то, липсата на честност, ранимостта и т.н....Това е прилепнало убеждение. Вервай ми.
Ако не ми вярваш, поне обмисли различни гледни точки.
Ако не ги обмислиш, значи ти липсва честостта към себе си. Който не е в състояние да приеме нищо ново, без да го подложи на критика на базата на онова, което вече му е прилепнало убеждение, какъв път, какви пет лева...

Мир похож на большую вращающуюся миску с супом.
И если горох и морковки
Не нравятся друг другу -
Очень их жаль,
Потому как им предстоит
Очень часто встречаться.
И никто не уйдёт отсюда,
Пока мы все не станем нежными и мягкими.
Вот так.


Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Всъщност сега се замислих, че процесингът май се занимава с активните заразени области в момента.
Тоест неактивните области няма смисъл да се пипат.
Пък духовния път пипа и неактивните и променя тотално и цялостно.
От тази гледна точка процесингът наистина не е всичко. Но пък е основна и тоална чистка на всички камъни. А после-кой каквото му е кеф вече...

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Ауу, колко сме сериозни. Не се сещам за много неща, над които да не можеш да се присмееш. И нито едно качество не е сред тях.

Нещо не си наясно - нареди ЧСЗто сред разни "качества". Когато всъщност те СА продукт на ЧСЗто. В това число и чесността. Изобщо като се сетиш за някое от твоите качества дето да не е самото то производно на ЧСЗто, напиши ми го.

И откъде ти хрумна, че имам отрицателно отношение към моето ЧСЗ.
Харесвам си го аз, храня си го...по специален режим.

(нещо много леко подмина съвета на Хуанджи да се обърнеш към Изтока. Пусти прилепнали убеждения, права си да им търсиш цаката)

Щастлива Нова Година!

Ако ви се струва, че положението се подобрява, значи нещо не сте забелязали

10 години работя вече с изтока. Така че съветът на Хуанджи е твърде закъснял. Или обратното-направо ми е вреден.
След 10 години работа с изтока, решавам да се обърна към процесинга, пък той се опитва да ме напъха обратно в стария коловоз. От къв зор?
Имам нещо действено и работещо. Защо да го заменям с нещо отвлечено, с което вече съм работила.
Не е ли истинското и единствено учение да работиш винаги с онова, което е работещо за теб, а не с онова, което авторитетите били казали.

А ако те разбирам правилно, за теб ЧСЗ-то май измести и орела, и дона и самия господ бог. И бог май е производно на ЧСЗ-то, а!

И какво ми дава примерно знанието, че нещо е производно на нещо друго?
Болката в петата е производна на нервните рецептори, които реагират на трънчето - е и? И изобщо какво ми дреме дали трънчето е от роза или от магарешки бодил?

И на мен определено ми се струва, че ако положението е почнало да се подобрява, значи наистина се подобрява...ама знам, че ми е от ЧСЗ-то. Е и?
А на теб през новата година ти пожелавам да започнеш да мислиш за много други неща и да си премахнеш фиксацията от ЧСЗ-то.
Ако не го направиш с добро, ще ти го направя с...ЧСЗ...

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Ама кога стана такова профи де

Не разбирам какво им е лошото на знаците.

А иначе - това с идентификацията е само първата стъпка. Имаш проблем с оттеглянето след това ли, с позицията на наблюдателя? Трите точки трябва да си се правят заедно, една след друга.

И да подчертая - това е принципа при работа с усещания, не с убеждения !
Но в крайна сметка убежденията създават проблеми чрез усещанията, и нещата са свързани. А и като се научиш да се наблюдаваш отстрани и да се обичаш, много проблеми отпадат, включително убеждения.
Особено при сблъсък с подходящи житейски обстоятелства.

Само да знаеш колко убеждения загубих тая година така

Приемам всичко, което откривам в себе си. Включително неприемането

Цялата техника се прави с цел да си премахнеш прилепналото чувство. Примерно тъгата при Меденка.
Е аз опитах да се справя с друго чувство, изпитвайки го докрая, изживявайки го тотално. Чувството не беше приятно. А си наясно, че само тоталното му изживяване може да го разтвори-не половинчато изживяване и не анализиране на чувството. А изживяване. После няма къде да се отегляш и какво да наблюдаваш. То просто го няма. Нюню. Ако още има какво да наблюдаваш, очевидно не си го разтворил.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

ВЕРНО е ,че в простота се крие ГЕНИАЛНОТО ,ама дали ТО е истината?
Знаеш ли в онза тема ти писах ТОЛКОВА много за ДИмчо Д. но ДИр не пожела да ПОЕМЕ...на ПРОСТО ,ама не стана...
ТИ май още в БГ размисляш...
"ДА ида ! или да не ида!...
ДИЛЕМАТА е още от Шекспир и не зная дали ВИСКО е намерил ПРОСТО ,но гениално решение...

"ДА се завърнеш в бащината къща"
това е магията на ДИМЧО


medea

Няма ли да споделиш поне едно от тях? Дайте малко примери и ти и Калинка - стига толкоз теория :)))

Аз давам достатъчно примери.
Но за всеки отделен случай се работи конкретно, няма никаква възможност за обобщения.

Ето ти прилепнало убеждение-човек се ражда, расте, върви към старостта и умира на възраст 70-90 години с разлика от 20 години примерно.
Това убеждение движи живота ти към старостта и смъртта.

Или-ако трябва да ядосам леля новогодишно, че да и повиша настроението-при нея всичко опира до ЧСЗ.
При точица всичко опира до словата на учителя и, а нещо не се съвместява с тях, а го е обявил за опасно.
Да продължавам ли? Така и така нищо не губя, разпъването отдавна си го осигурих, а два пъти няма как да ме разпнат.


Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Чета ви и ви се чудя. Не знам на колко години сте, но звучите така, сякаш вчера сте се погледнали в огледалото и сте се познали (поне сте си рекли - брей! това май съм аз). Никога ли не сте се замисляли върху себе си? Никога ли не сте се питали: защо направих това, а не онова? Никога ли не ви е хрумвало да се погледнете през очите на другите? Или просто да играете на някой друг за да видите дали ще ви хареса? Нима инстинктът ви за самосъхранение не ви е научил да се ровите в себе си още от детска възраст, за да се научите тутакси да изтръгвате тръна от душата, от ума, така както от петата?

И всички тези простички неща, които наричате "процесинг" и какво ли не още (виевати слова за възрастни хора), децата ги правят инстинктивно за да се защищават от света. А вие вече не сте деца. Изписали сте сума неща за да обясните на себе си и на околните защо не сте направили това, което инстинктите ви са налагали, и в частност - да се опитате да си отговорите какво е станало с тези инстинкти, че не са проработили във вас, когато е трябвало да ви защитят.

Сега сте възрастни хора, които считат, че са се справили с живота или поне се развиват "естествено". Само че не е така. По-късно е, отколкото си мислите. Хубавото е обаче, че все пак се развивате. Рано или късно мнозина от вас, надявам се, ще стигнат до ОТГОВОРА. И ще успеят да познаят, че той е верният отговор. Само че дотогава ще се наложи да се потрудите и да се обърнете към инстинктите си. Ще е трудничко на тая възраст, но се налага. Щото имате много да наваксвате.

Пожелавам ви през новата година да имате сили, воля и желание да наблегнете на това наваксване.

Ай ай ай...
А ти не знаеш ли, че основното в процесинга е да имаш добро отношение към човека отсреща. Какъв е тоя менторски тон и това чудене. Взех да се чувствам като некадърно и наказано в ъгъла дете.
А пък ти освен голямо чудене излъчи и голямо превъзходство.
Пък и анонимен....
Защо не предположи, че на нас ни харесва тая игра и дойде като големия лош вълк да ни разбутваш куклите и парцалките?
И не сме възрастни хора. Единственият възрастен тук си ти.
Толкова си сериозен...
Я кажи...вселената раздава карти непрекъснато, ти играеш ли играта или непрекъснато пасуваш? Или може би я поучаваш да не се държи детински и да спре с тия детски игри?

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Не тези примери имах предвид, а едно конкретно прилепнало убеждение (или нещо друго за поправка :)) дето си успяла да го преодолееш.

Как точно го направи? През какви етапи премина? Какви чувства изпита? Видя ли се някого, който е замесен по някакъв начин със случката за изживяване? Колко време ти отне? Как се почувства след като го преодоля?

Такива ми ти работи ми се иска да споделите с Анон, ако сте навити, разбира се :)))

Струва ми се, че без да познавам техниката съм я прилагала по моему и резултата беше добър. Но искам да сравня конкретни опитности, за да разбера дали точно за това става въпрос или за някакви вариации.

Весело посрещане на Новогодишната нощ..Дейти

Мерси за хубавото пожелание!

Би ли споделил своя богат опит с нас? Сигурна съм, че има от какво да си вземем поука. Ако имаш нужда от конкретни въпроси - виж отговора ми към Кали - там има въпроси в изобилие :)))

Благодаря предварително и добре дошъл в нащия весел клуб :)))

Да не забравя - весело посрещане на Новогодишната нощ..Дейти

Е, добре че се замисляш понякога все пак
А що ме кълва два месеца, всеки път като ти разправях че няма защо да се чеша когато не ме сърби
Сега мехлемче ще ми купиш ли, а ?

Приемам всичко, което откривам в себе си. Включително неприемането

... само дето той датира от времето, когато имах достатъчно време за себе си и това ми беше основното занимание. Но ще опитам накратко.

Правилата:
1. Когато правиш нещо, опитай се дори и впоследствие да разбереш защо си направил точно това, а не друго.
2. Същото като по-горе, но за чувствата.
3. Търси отговора на кой да е въпрос дотогава, докато не намериш отговор, който ти се струва НАПЪЛНО ИЗЧЕРПАТЕЛЕН (лично на теб).
4. Старай се всеки път когато правиш или чувстваш нещо да знаеш отнапред причините за действията си, съответно, да разбираш в момента извора на чувствата си.
5. Не ограничавай средата си (емоционална, мисловна, социална), а я разширявай и прилагай горните правила за самоанализа във всяка най-различна ситуация, в която попаднеш. Това е обучение.

Системата на действие:
1. Всеки ден когато си направил нещо, което ти изглежда немотивирано, не заспивай докато не си обясниш защо си го сторил. Това може да се прави с молив в ръка и/или музика, и/или разговори с други (аз лично съм го избягвал поради ниската ефективност). Най-добре помага анализът с писане. Човек остава сам със себе си и може да разкрие на белия лист всичко. Само че трябва поне малко да разбира от хора, от психология, да е безпощаден към себе си, да се рови докато извади на бял свят най-точната оценка за това, което е бил през този ден. Това може да се прави и не само под формата на дневник, но и под някаква литературна форма - да се анализират диалозите като драма, да се пише разказ от гледна точка на другите участници в събитията, и т.н. Аз изписах така 12000 страници, но може би на вас ще ви стигнат и по-малко.
2. Появи ли се силно чувство, независимо какво е, то също трябва да си намери обяснението - откъде е дошло и защо. Писането тук също помага. Но тук помагат и разговорите с хора. Не трябва да се прекалява с тях, но е добре да има някой по-опитен (възрастен), с който да може да се сподели. Четенето на книги, в които са описани подобни изживявания също помагат да се види една друга гледна точка.
3. Търсенето на изчерпателни отговори трябва да продължава непрекъснато. Има ли нещо, което не е дообяснено или обяснението звучи непълно, трябва да се търси нататък. Номерът е тук да няма предварителни очаквания за това какъв отговор би следвало да се получи. Във всички случаи не е 42, но е добре да си убеден защо не е така.
4. След като горното е правено дълго време, се стига до момента, в който човек вече знае (отчасти) кой е той. Тогава е в състояние да обмисля действията си предварително и да осъзнава чувствата си и техния източник на момента, в който се появят. Тогава имате основание да вярвате, че сте достигнали до някаква степен на власт над себе си, и тъкмо тогава можете да започнете да разбирате какво ви липсва.
5. За да придобиете обаче по-ясна представа за това кой сте трябва да изпробвате придобитите знания и умения в различни ситуации, които не са част от ежедневието ви. Напоследък това успешно се прави по електронни форуми, което е една много добра перспектива, но е лишена от рисковете на реалното общуване.

__________
Опитах се да систематизирам много накратко. Ако ви интересува, ще говорим и занапред.

Само още няколко думи за "забравянето".
И то от областта на официалната психология.
Принципът е прост и всеки може да го изпита.
Ако искате да забравите нещо, което вече не виждате и не изпитвате, то най-сигурният начин е да го възпроизвеждате мислено колкото се може по-често и с по-големи детайли. В началото ще почнат да се губят детайлите, след което ще се изгуби и чувството. Накрая ще остане само знанието, че нещо такова се е случило с вас, лишено от всякакви емоции и картини.
Пример: най-простия начин да забравиш как любимата те е зарязала на Новогодишната вечер и е отишла да се гушка с приятеля ти, докато ти си слушал Форест Гъмп и си я чакал, е да си пускаш съответната песен по 10 пъти на ден и да си спомняш как си се чувствал тогава. Пробвайте, не вреди.

С пожелания за щастлива нова година на всички!

Чудесно, Гандалф.
А как се справяш с проблема "По-широка перспектива"? Имам предвид факта, че често разполагаме с ограничен брой парчета от пъзела и минава доста време, преди да го сглобим, за да получим смисъла на произтичащото.
Наясно си, предполагам, че с разширяване на перспективата смисълът се изменя.
И освен това повече от често случващото се с нас представлява някакъв урок. Случва се да минат и години, преди да се разбере смисъла му.
Отчитайки ежедневно случващото се и търсейки смисъла му на парче, не губиш ли от поглед по-дълбокия смисъл, урок и извод.
Битието е мистерия, Гандалф. Разчленявайки го на части, ти убиваш мистерията в името на подредеността. Трябва да си много сух човек.

Весела Нова година на всички! Щастлива и мистериозна!
Да пием за чудесата и мистериите!

Честита Новата 2003 година на теб и на всички във форума!

Никъде не съм споменал, че битието трябва да се разчлени на части, а това и е практически невъзможно. Тъкмо затова се налага човек да "подрежда" и "систематизира" себе си в своята цялост, и ако се научи да го прави он-лайн, в него трудно ще се натрупват "прилепчивости", фобии, неосъзнати реактивности, отрицатели емоции с неизвестен произход, защото всички тези са резултат от разленяване. То е като с качамака: не го ли бъркаш непрекъснато, става на буци, залепва по дъното, загаря и после хем не става за ядене, хем и тенджерата трудно се чисти. Колкото по-мързеливо си бъркал, толкова по-трудно е след това да се измие тенджерата и ако се хванеш да я чегърташ с нещо остро, може да се пробие и тя.

Та ако използуваме тази грубичка аналогия, царевичният грис са всичките ти сетивни възприятия, цялата информация, която влиза в теб отвън, водата - това са твоите чувства, мисли, действия, реакции. Тенджерата си ти - цялостният човек. И ти си тази, която прави качамака. Естествено е, че наблюдаваш целия процес на приготвянето му. Нямаш идея дали изобщо някога ще се получи, но целта на приготовлението е ясна. Буци (или парчета от пъзъла, както ти ги наричаш), могат да се появят само ако ти се разсеяш в бъркането. Тъкмо тогава "изгубваш перспективата" и когато отново се обърнеш към тенджерата, вече не знаеш какво е състоянието на качамака в нея.

Но това, за което ти говориш по-надолу, касае търсенето на "големия" отговор: откъде съм се взел аз и кой ме сложи да бъркам тоя качамак? Е, не избързвай. Може да се предположи, че търсеният в един момент ще дойде да види добре ли се справяш с качамачената си задача.

Желая ти успех!

Не, все още съм в България, но скоро заминавам.
Валсо, забележи един важен психологически момент.Колко подозрение, съмнение,има в главата ти, от къде е , откъде са тези страхове , тайни служби и тем подобни.Не е само в тебе , това е характерна особеност на всички нас.От векове посъзнанието ни е пълно със страх и подозрение от насилието ,което всеки е изпитал.Стига се до абсурди аз като свидетел да обяснявам , а другите , които въобще нямат хябер да ме убеждават в обратното.Освабоди се от тези страхове и подозрения , по лесно и леко ще ти стане.Ако някой има да те лъже и мами няма да погинеш...

Колкото и да чистиш подсъзнанието си с разни методики, ако реагираш неправилно ,се замърсяваш тутакси и то по-силно.Ами играй си на чистене цял живот...