Сутрин

Чакай, чакай.
Така, както ми отговаряш изглежда все едно
аз съм дружинната ръководителка, а ти- пионерчето. :))))

Понякога сте много сладки вие
не може да ви се устои хе-хе :)

не се чуствам като на разпит или на пионерски сбор с отчети за кой как си е изпълнил и преизпълнил поръчението...
ти си решаваш какво и каква част ще споделиш тук с нас, нали?

tired of calling me names in english? right? :P

чувствам
:)

знам разбира се... ама като пиша бързо изпускам разни букви..
незнам защо, но много често ми се случва да пиша чувствам без 'в'..
може и да е заради клавиатурата... или пък пръста който ползвам за да натискам бутончето нещо не ме слуша =))

не дръж на тия неща... не бъди толкова педантична към другите... нали разбра какво ти казах =))

Tuka sme za tolko malko,
4e moze da ne se zase4eme powe4e
ne moga da si pozwolq da ne sum iskren
ok?

i ti budi takawa!

Аз изчезвам.
Чао сега. :)

Аз вчера тичах на стадиона... После се замислих за избора. Колко отговорни сме за това, което избираме да правим. Защото вместо да тичам можех да се лепна за някой монитор - мързеливо, можех да седя в поредното скучно кафе да дишам дима там, можех и да направя някоя глупост за която после да съжалявам... И затова си казах: "ще ходя пък да тичам!" И тичах- ама как тичах! И колко съм била...силна! Наистина се чувствах силна и щастлива, а и гледката беше хубава... Че дори леките болки в мускулите после по пътя към вкъщи...дори те ми харесаха! Защото се усещах. Усещах себе си в тялото си. Усещах силата си и волята си. Усещах отговорността, която нося за собствените си действия и собствените си мисли. И ми беше хубаво, че поне вчера, поне за този 1 час, аз бях избрала едно хубаво и полезно действие.
И вече знам, че честичко ще го избирам. Особено като усетя, че енергията ми под влияние на мрачните ми мисли потърси проявление в недотам хубави дейности...

Рано или късно всичко си идва на мястото.

недей така! Ще ме влюбиш в себе си...