Сутрин

Би трябвало да е поредната обикновена сутрин.
Може би трябва да започна да тичам, за да изразходвам
по някакъв начин ужасно многото енергията, която имам.
Така и така имам пориви да тичам за рейса, дори и да не закъснявам.

Спирам на една пресечка, за да изчакам някаква кола да мине.
Улицата е леко наклонена.
В колата са мъж и жена.
Колата спира, а после по инерция тръгва малко назад.

Мъже, които не успяват да задържат една кола по сравнително не много стръмно нанагорнище,
веднага класифицирам като смотаняци.
Жестоко е, навярно от моя страна да го правя. И нечестно, предполагам, като се има предвид,
че съм къртила калници на съседни коли, докато съм опитвала да паркирам. :)

Изчаквам да натисне спирачката отново, и заобикалям колата отзад, на известно разстояние.
Стоят вътре намръщени. Чудя се дали се обичат още.
Изглеждат женени отдавна. Лицата им почти си приличат.

Някаква свръхчувствителност е това.
Забелязвам подробности- техните бръчици.
Цялата сутрин е такава-
пълна с детайли-
като ухото на кучето, което потръпна,
докато спеше на двора, покрай който минавам.

Чувам ги как потеглят зад гърба ми.
Продължавам по улицата, после завивам наляво.
Невъобразим шум. Друга кола. В нея са майка и дъщеря.
Дъщерята шофира. Трещенето е просто ужасно. Смразяващо.
Пак поглеждам към тях.
Някаква тръба(навярно тръбата на гърнето) стърже по асфалта.
Нелепо е.
Хрумва ми, че ако така продължат още известно време и ако мадамата даде още малко газ,
тръбата ще се изтърка достатъчно, за да не вдига толкова много шум.

Като деца така настъпвахме капачки от бира и ги стържехме в асфалта, докато останеше плоско кръгче ламаринка, или ако е обърната наобратно, докато не се протрие дъното и не остане рингчето от къдрава ламаринка.
Ама много бързо ръждясваха онези наши съкровища.

То и тяхната тръба беше бая ръждясала.
Дамите изглеждаха вцепенени.

Има няколко павильона наблизо. Мъжете са наизлезли и цъкат с език след гърмящата кола.
Абе много глупаво изглежаме жените понякога- за пореден път се убеждавам. :))))

А пък тези мъже, които сега цъкат с езици, правят кепабчета по обяд.
Изключително мъжко занимание. И смрад страхотна.
Както колата събуди квартала, така и тяхната скара... ъъъ... ужас.

Някакви стъкла са супени. Прескачам ги.
Портиерът вместо добро утро ме праща на море.
Добре, де! Очевидно трябва да се понамажа с автобронзат- докато стане време за морето.

В офиса още е празно. Но скоро ще стане задушно.

После, след няколко часа вече сме много.

Двама от колегите ми са си направили кафе.
Вървят един след друг. Държат чашките с кафето почти пред носовете си.
Малко са привели глави, сякаш го душат и вървят след миризмата му.
Хрумва ми, че така изглеждат адски... секси.
Въобще, страшно е секси мъж да прави кафе и после да го носи.

Усмихвам им се несъзнателно докато ги гледам.
Те грейват.

Офффф.....
Така не се живее. :)
Наистина трябва да започна да тичам.

тичай, тичай...
движението е здраве...
ако не се движиш когато си здрава,
ще се движиш когато си болна...

flood maker

Много е хубаво...Детайлите...Понякога ми се иска да мога да виждам само детайли и нищо друго. И да се оставя на впечатленията от тях и да не се опитвам непременно да обобщавам.

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

Mudro. :)

К'во се злобиш?

Струва ми се, че да виждаш само детайли не е много хубаво.
Понякога детайлите са твърде грозни.

Като оставин настрана ушите на онова куче и кафето на моите коелги,
другото което видях онази сутрин съвсем не ме направи по-добра, или по-щастлива. :)
Само малко по-подигравателна.
И в този ред на мисли ако продължавам,
като се замисля,
да мислиш подигравателно също си е доста грозно. ;)

=ZZZ

oki lotofwordwriter

taka e veselo :)))))


____________
lotofwordwriter

Кой си ми нарисувал?
Озъбко ли? :ZZ

мхмм... ама така не виждаш подробностите... не виждаш паузите между зъбите ми, не виждаш накъде са извити ъгълчетата на устните ми, не виждаш очите ми, не виждаш онези детайли, които правят твоят свят пъстър и шарен. онези, които го правят различен от света на другите. защо да не виждаш детайлите... нима те са само грозни...

Какви паузи, ъгълчета и очи?
Тук всичко е запетайки и скобички. :))))))

Oops, бях сложила една запетайка в повече. :Р

именно...
... защо си губиш времето тук в този нереален свят... иди навън в парка, бягай докато мускулите ти започнат да пулсират и колената ти започнат да се подгъват... после бягай още малко и още малко, и още малко... и след това вече можеш да бягаш така поне два часа... знаеш ли какво е аеробно дишане...
а знаеш ли след такова бягане с какво удоволствие се ядат вафли и се пият сокове...
... защо ти трябва да се завираш тук?

А ти знаеш ли вафлите колко са вредни?
А соковете? М? :)))))))))))))
Почти колкото стоенето тук са вредни.

Ти защо си тук?

хе-хе =)))
ти не ми отговори... защо аз да го правя =))

Защото виждам, че искаш да ми кажеш. ;)))

мда... добре "виждаш" =)))

наистина е така... за малко да си кажа... едвам си спрях пръстите...
... може би някой друг път ще ти кажа...
... важното е че знам защо го правя и че си имам причина, т.е. причини...
... никога няма обаче да ти кажа всички причини...
... всъщност сега ще ти кажа само една от причнитие - тази която съм споделял и преди... пиша тук, и най-вече чета тук, защото това ми дава възможност да се самоопозная, а също и позная и една част от другите, които пишат тук

Прочетох малко в темата на Lucid.
Коя ти е любимата пещера? :)

любима ми е всяка нова пещера...
любимо ми е всичко ново, което откривам. естествено това става и при второ и при трето влизане... всеки път ми е интересно, когато забелязвам все нови и нови подробности и детайли... всичко ми е интересно... цялото познание, във всичките му форми...