Играта

Някога срещнах една малолетна вещица.
Толкова хубава друга не може да бъде.
И нещо ми даде да пия,
за да остана завинаги
верен,
обречен
и твой.
Помниш ли как играехме двамата на целувки?
Помниш ли как играехме двамата на любов?
И докато разберем,
че това са били
истинските целувки,
и докато разберем,
че това е била истинската любов,
играта, мила,
свърши.
Свърши играта, мила.
И ръката ми стана само ръка,
престана да бъде крило.
И леглото е само легло...
Небето - небитие.


Л. Левчев

Zashto te ima i v nebitieto....

Но какво е тогава това,
което сега ни съединява,
сега ни опожарява?
Как се нарича?
Кажи!
Може би следлюбов.
Чувам едно сърце.
То бие страшно и лудо.
Но ние сме толкова близо,
че не зная дали е моето
или е твоето, мила.



___

Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат.

Знам само една, единствена дума,
от всичките, които си казахме с тебе -
и шеговити, и пълни със обич,
от клетвите наши и нашия страх,
мой Артемидорос, най-скъп от всички
на тази земя и на небето,
и тя единствена ще ни остане
в нашето дълго, вечно мълчание :

Сбогом .

/египетски неизвестен поет/

Горделивите -
ние,
не питаме. Никога.
В резултат -
емболия от сподавени викове.
Няма за нас лекарства,
няма противоядия.
Мълчаливо, но
царствено умираме. Млади.

( Моя гордост и бич мой,
мразен и неминуем,
как да кажа "Обичам",
може някой да чуе.)

Горделивите - ние,
живеем от болката.
Е, понякога пием
един за друг.
Толкова.

От една вълна до друга -
разстоянията на живота.
От Вълните до очите ми -
разстоянието до смъртта....

И тогава ще чуеш
моите мисли,
и тогава ще усетиш,
че сянката ти
е моята разкъсана сянка......

/ Висенте Уидобро/

Угасва залезът,
небето гасне
без намек за оная светлина,
която ражда
сенки на крила,
сенки на вълни
и сенките жестоки на раздялата.
Позволи ми да не бъда сянка.
Позволи ми
да си отида,
тъй както сам дойдох -
съвсем самичък
и съвсем
самотен.

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня - в твоите бегли длани стихва,
сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много ясно и много просто-
гениалното си усещане,
че сме с теб два далечни острова.
...................................................
...................................................
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане,
в други, считани за случайни,
но напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава - най-щастливата.
Чак до скомина.
Само името ти забравих.
А лицето ти - не запомних.

и нещо от brotherblues


«Страхотна си, Вещице!»

На вещицата от един испански филм,
която после сънувах…



…като самото изкуство прелестна…
мимолетна, безсрамна и огнена…
Красиви движения и везани дрехи.
Внушаваща сила на мъжа,
в когото е влюбена…
Любов в купола на камбаната…
Бяг с хванати ръце към залеза…
Луна и неми сови…
Възхищение в oчите на децата…
Собствено погребение,
прожектирано в огледалото…

На другата сутрин
се събуждам на върха на жълта дюна
и виждам босите мъниста
на крачката ти,
как се отдалечават…
Виждам те гола
на ръба на отсрещната дюна…

Огън.
Танцуваш в корените
на вековен дъб…
И после си отиваш
до след сто години…

Докосвам я само -

и нека бавно пръстите да плъзгам

по тъмните отвеси на косите й -

като кристални капчици роса

по острието тънко на тревите...



Потъвам във властта на аромата й...



Запомням всяка мъничка извивка

на раменете, устните, бедрата

и мекото сияние на въздуха,

обгърнал тялото й - като светлина

наоколо,



когато си отива...


~нещата нямат скрит смисъл, те просто се случват~

радвам се, че тук се изписаха много стихове, а не един и после да се превърне в поредната тема-чат. много се радвам наистина! прави впечатление...на мен.

Ще бъда пепел, ала пепел жива.
Ще бъда прах, но влюбен прах навеки.

Ала безмълвно, страстно, на колене,
тъй както се стои пред Бог,
в олтар,
тъй както те обичах аз,
едва ли ще те обичат пак...