Eдно въпросче
58 отговора
458 прегледа
Re: Ех тии;-)
Наблюдавам се 50% от деня, останалото време ми се изплъзва. Примерно, уж си работя, а се улавям как си мисля за задачите утре. И пак се съсредоточавам.
Попитали един будистки монах:
- Каква е разликата при теб преди и след Просветлението?
Будисткият монах отговорил:
- Преди Просветлението ставах сутрин, цепех дърва, палех огън, готвех. След Просветлението ставам сутрин, цепя дърва, паля огън, готвя, но вече качеството на съзнанието ми е друго.
Ето тук един цитат от книгата на Борис Сахаров:
"Но в никой случай не трябва да се почва с насилие на ума, иначе вие ще се мъчите дълги години и ще достигнете нищожни резултати. “Няма никакъв смисъл да се опитвате да съсредоточавате съзнанието си” – казва Свами Вивекананда, - “надзорът над мисълта ще дойде сам по себе си”.
@=>=>=
Попитали един будистки монах:
- Каква е разликата при теб преди и след Просветлението?
Будисткият монах отговорил:
- Преди Просветлението ставах сутрин, цепех дърва, палех огън, готвех. След Просветлението ставам сутрин, цепя дърва, паля огън, готвя, но вече качеството на съзнанието ми е друго.
Ето тук един цитат от книгата на Борис Сахаров:
"Но в никой случай не трябва да се почва с насилие на ума, иначе вие ще се мъчите дълги години и ще достигнете нищожни резултати. “Няма никакъв смисъл да се опитвате да съсредоточавате съзнанието си” – казва Свами Вивекананда, - “надзорът над мисълта ще дойде сам по себе си”.
@=>=>=
Re: Eдно въпросче
За мен това е неразбраната страна на духовността...
нещата не са толкова прости и елементарни, както изглеждат в началото...някои дори са се шашвали и не са могли да понесат действителността. Дон Хуан го казва да имаш енергията или силата да гледаш безкрайното право в очите
нещата не са толкова прости и елементарни, както изглеждат в началото...някои дори са се шашвали и не са могли да понесат действителността. Дон Хуан го казва да имаш енергията или силата да гледаш безкрайното право в очите
Re: Eдно въпросче
Не са нито прости, нито елементарни...
Да вярваш без да вярваш.
Да правиш с неправене.
Да имаш свободна воля и в същото време да си инструмент в божиите ръце...или в ръцете на силата...
Всичко това е като ходене по въже и трябва непрекъсната будност и непрекъснато да си нащрек.
И умения трябват-без тях заникъде.
Но като начало трябва да се разбере механизма...а още преди това трябва да ти се отворят очите за съществуването му.
Човечеството не знае за него.
Да вярваш без да вярваш.
Да правиш с неправене.
Да имаш свободна воля и в същото време да си инструмент в божиите ръце...или в ръцете на силата...
Всичко това е като ходене по въже и трябва непрекъсната будност и непрекъснато да си нащрек.
И умения трябват-без тях заникъде.
Но като начало трябва да се разбере механизма...а още преди това трябва да ти се отворят очите за съществуването му.
Човечеството не знае за него.
Re: Eдно въпросче
Това, което си написал, е прекрасен пример за себеотразяващото съзнание, което е в основата на ума - разделение на 'аз' и 'злодейчовците'.
В действителност няма такова нещо. "Злодейчовците" са идентичността ти.
Ако искаш искрено да разбереш това, което Е, трябва да си готов да оставиш егото (ума, мислите, емоциите) абсолютно на самотек и да не им обръщаш никакво внимание. Никакъв анализ, никакъв разбор, никакво плетене на лична драма от тях.
Постоянната персонализация на това, което усещаме, е причината за раждането на егото всяка секунда.
Знам по себе си, че е трудно да се разбере и да се види на практика. Но не е и невъзможно.
А това за усилието е друга тема.
В действителност няма такова нещо. "Злодейчовците" са идентичността ти.
Ако искаш искрено да разбереш това, което Е, трябва да си готов да оставиш егото (ума, мислите, емоциите) абсолютно на самотек и да не им обръщаш никакво внимание. Никакъв анализ, никакъв разбор, никакво плетене на лична драма от тях.
Постоянната персонализация на това, което усещаме, е причината за раждането на егото всяка секунда.
Знам по себе си, че е трудно да се разбере и да се види на практика. Но не е и невъзможно.
А това за усилието е друга тема.
Re: Eдно въпросче
Ехх, на най -висше ниво разбира се че е така , но ние живеем и еволюираме в нашата "реалност".
Това което казваш е хубаво да се знае, но трябва сериозно да се сьобразяваме с нивото си на развитие.
Например ако ти се счупи рьката не е достатьчно да знаеш че ти не си това , за да спре да боли....или пък още повече да повярваш че е здрава , да го видиш дьлбоко в себе си това и да я изцелиш...това което правят, тези сьс сьзнание надмогнало енергията на илюзията
така и за мен..и за нас...дори и да знаем интелектуално нещата , за които говориш , трябва да ги постигнем енергийно, а за това майка плаче
Докато съм в ниска точка на сьзнание тези сьщества са отделни от мен доколкото и аз сьществувам, независимо че енергията на висшето ми аз ги прониква другояче...като собствени творения...
Това което казваш е хубаво да се знае, но трябва сериозно да се сьобразяваме с нивото си на развитие.
Например ако ти се счупи рьката не е достатьчно да знаеш че ти не си това , за да спре да боли....или пък още повече да повярваш че е здрава , да го видиш дьлбоко в себе си това и да я изцелиш...това което правят, тези сьс сьзнание надмогнало енергията на илюзията
така и за мен..и за нас...дори и да знаем интелектуално нещата , за които говориш , трябва да ги постигнем енергийно, а за това майка плаче
Докато съм в ниска точка на сьзнание тези сьщества са отделни от мен доколкото и аз сьществувам, независимо че енергията на висшето ми аз ги прониква другояче...като собствени творения...
Re: Eдно въпросче
Хареса ми това Натали, често мисля по този начин
Ведите сравняват пьтя с ходене по острието на брьснач....а пьк Лао Дзъ казва:
"Пътят които е пьтя, не е пьтят , които е пьтят!!!"
Както и да се опиташ да го определиш , не е вярно, все си залитнал лекичко...
Ведите сравняват пьтя с ходене по острието на брьснач....а пьк Лао Дзъ казва:
"Пътят които е пьтя, не е пьтят , които е пьтят!!!"
Както и да се опиташ да го определиш , не е вярно, все си залитнал лекичко...
приказка
мушморок, днес не ми се главоблъска, пък и виждам че има много свестни отговори и едва ли нещо ще мога да добавя, затова ще ти разкажа една приказка на дервишите
Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал: "Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените".
И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква подкрепа.
Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.
Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.
Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно с другите неволници.
Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня.
На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.
Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.
Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: "Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно".
И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. "Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?" Но никой не й отговорил и ... станала и тръгнала където й видят очите.
Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.
За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.
Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.
Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: "Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?"
- Мисля, че ще успея - отговорила Фатима.
И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.
Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.
Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.
По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.
Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал: "Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените".
И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква подкрепа.
Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.
Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.
Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно с другите неволници.
Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня.
На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.
Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.
Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: "Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно".
И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. "Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?" Но никой не й отговорил и ... станала и тръгнала където й видят очите.
Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.
За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.
Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.
Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: "Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?"
- Мисля, че ще успея - отговорила Фатима.
И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.
Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.
Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.
По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.
Re: приказка
Ами не си позволявам да се отпускам.
Например като чуя нещо хубаво и облекчаващо веднага си казвам : Макар че е така , не е така (гадната дихотомия) и продьлжавам упорито...не оставям енергията на доволството да ме отвлече .....
и после действителността да ме шамароса гадно през лицето
Например като чуя нещо хубаво и облекчаващо веднага си казвам : Макар че е така , не е така (гадната дихотомия) и продьлжавам упорито...не оставям енергията на доволството да ме отвлече .....
и после действителността да ме шамароса гадно през лицето
