Днес

Като казах че съм ровил в архивите - не очаквате да съм намерил там само едно есе, нали? :)

Ето сега едно откровение, подарено за рождения ден на една моя приятелка, с която и досега се виждаме понякога, макар поради определени причини, които не пожелавам никому, чувствата вече да не са съвсем същите..
Все пак споменът за хубавото се е запазил непокътнат и у двамата, а това е прекрасно и понякога - доста тъжно.

забележка: любимото ми описание на момента, когато виждаш любимия си, което съм поствал вече в една от темите наскоро, всъщност не е измислено и за това есе - оригиналът му се появи когато бях на 17 и пишех един доста дълъг разказ за края на света, който се сдоби с доста неочакван край


_______________

Мъдра мисъл

Посвещава се на Гери
за нейния рожден ден :)




Днес


Вчера се роди едно бебе...
То беше малко, хубаво и ту плачеше, ту се смееше.
Имаше си родители и те се грижеха за него - хранеха
го, обличаха го, къпеха го, забавляваха го, пазеха
го...
Колко лесно е да си бебе!
Не е нужно да правиш нищо - дори не е необходимо
да си правиш труда да го искаш.
То и никой не те пита...


Вчера то се научи да лази...
Да - нови възможности се откриха пред малкия изгарян
от любопитство ум. Това, че странните предмети са на
повече от една ръка разстояние, вече не беше голяма
пречка...
Колко интересно е да видиш света за първи път!
Можеш да го изучаваш и изучаваш безспир...


Вчера то проходи...
Нищо, че на третата крачка падна - светът отново
беше нов, по-голям и много по-интересен. Само трябваше
да се научи да използва онази дръжка на преградата,
която скоро щеше да започне да нарича "врата"...


Вчера то каза "мама"...
И май за пръв път почувства онази странна тъга,
когато мама се отдалечи от него, или пък онази мила
радост, когато тя влезе в стаята, или пък усмивката
в отоговор на нейната усмивка...
Колко хубаво е да има мама!
Едно същество, което безрезервно те обича...


Вчера то разбра какво е училището...
Там срещна още много такива като него - дошли
незнайно къде и без да знаят за какво - сляпо вярвайки
на мама, която каза, че така трябва.
Колко ужасяващо е когато за първи път се почувстваш
излъган и изоставен и то от съществото, което е целия
ти малък живот!
Мама се скри в тълпата...


Вчера то бе само...
И вече узна какво е да имаш собствено мнение. Научи
се да спори, да настоява, да се бори и да бъде оценявано.
Това дете научи, че има такива, които са му равни.
Колко радостно е да си ученик!
Там за пръв път намираш някой като теб и решаваш да
го наречеш "приятел"...


Вчера то не можа да играе навън с приятели, защото
имаше много да учи...
И сега видя за пръв път значението на тази загадъчна
думичка "труд".
Колко тежко е да си ученик!
Само учиш и учиш...


Вчера му се подиграваха вкупом...
То научи, че другите май не са точно като него и
имат различно мнение по някои въпроси, както и навика
да изразяват несъгласието си по особено неприятни
начини.
Колко странно е да порастваш!
Всичко става толкова сложно...


Вчера то откри, че е личност...
Откри какво значи да си някой. И животът го награби
с хищните си ръце. А този някой реши, че другите трябва
да бъдат оценявани, защото той не искаше да е сам, ала
и не искаше когото и да е.
И тогава дойде тя.
Появи се изневиделица, неканена и неочаквана, удари я
подло по главата и я просна в блажено безсъзнание. И тази
личност се видя да прави и мисли неща, които никога не бе
мислила и не бе правила. И разбра в един странен ден какво
е това чудо, което другите наричат "любов".
Колко невероятно и прекрасно било да си влюбен!
Когато видиш това божествено същество сякаш коремът ти
се обръща наопаки, сърцето ти трепва и пропуска един удар,
после се втурва с такава скорост, сякаш иска да излезе и
да отиде при него, а езикът ти се връзва на възел и
всичко, което си искал да кажеш не можеш да го кажеш и
всичко, което си способен да изречеш е само "обичам те"...


Вчера тя си замина...
Отиде си както бе дошла - нелепо и неочаквано.
Но много болезнено.
И тази личност узна какво е да разбият сърцето ти.
Настина да го разбият - на хиляди малки, мънички късчета
и всяко от бях боли и боли...
Колко мъчно е когато я загубиш!
Тогава разбираш, че животът ти наистина няма никакъв
смисъл...


Вчера тази личност откри друга една личност...
Зададе си хиляди въпроси, намери милиарди отговори и
така и не разбра кой е верния.
След това забрави.
Престраши се и озадачена откри нещо ново, нещо невидяла
и неизпитала досега...


И ето днес тази друга личност е до нея.
Поглежда я... нежно, с усмивка... само за един човек,
само за едно мило същество... усмивка, казала всичко,
което може да се каже и още много освен това, далеч преди
думите да могат да я настигнат.
Колко прекрасно е да ти се усмихва една душа... Колко
е прекрасно да те обича!
Толкова простички са думите и толкова различни са те
сега: о б и ч а м т е...

_______________

Мъдра мисъл

Istina e.
Az sum veche vluben.
Tujno mi e, no zashto se radvam?
Horata sa novi, daje hybavi,
a nebeto-sinio, iznenadvashto.

Chyvstavm silni vsichkite si myskyli.
Iskam da se dvija burzo,
da izmina dulgo razstoianie,
pred edna kolichka da zakysia
hrypkava i zachervena banichka.

Vluben sum.
Pod men moreto e spokoino,riazko,
Spyskam se zashemeten nadoly,
slagam drehite si vurhy piasuka,
plyvam sus shirok, moriashki kroyl.

Vluben sum.
Nad men durvoto e shiroko, gladko.
Trydno mi e, kato se kateria.strumno e.
Padam ot visoko na zemiata
do edin goliam i cheren brumbar.

Vluben sum.
Do men trevata e zelena, ostra.
Hvashtam se s ruce i se poriazvam.
Svaliam tejkite obuvki, trugvam bos
pravo sreshty slunchevia bliasuk.


Nedialko Iordanov

I won't give up looking for that small bird called Love-all I want is just to hear his song...

Клуб поезия ли стана тука?
И аз ще постна нещо, ако продължавате така

Те твойте, мили ми Лабрете, са доста прилични и звучат в синхрон с вълната, на която съм понесена ...
Но отпечатай от онези романтичните ... те ще се понравят на благородните четци.Не бъди егоистично садистичен, макар че аз пък не се и замислям върху туй що мисълта ми създава, въображението ми облича в образи и думи, ръката ми изписва с букви и картинки... и като цяло чувствам се омайващо заспала ...

Аууу, много ми хареса

Nemo ante mortem beatus

Това отгоре е от романтичните май, или поне на мен така някак странно защо ли ми се струва... Освен това не е стихотворение, а нещо съвсем друго, отгоре на това клуб поезия ме отблъсква и то доста, макар и поет аз себе си да наричам.. понякога.

А тези стихове, за които говориш са любовни - не романтични и тези от тях, които съм ти подарил, са твои да ги публикуваш когато поискаш, ако смяташ че другите трябва да ги прочетат :) аз не съм предвиждал да ги публикувам, най-малкото не тук.

_______________

Мъдра мисъл

Прекрасно е!

Толкова е хубаво и в същото време простичко да кажеш "Обичам те", а защо не го правим достатъчно често, като на нас самите ни се иска да го чуваме непрекъснато...

Мили мой Лабрете, думите ти ме накараха да се замисля. А това опасно е, поради щото не удава ми се много ефективно. Не бих си позволила да придавам публичност на тъй интимните и нежни рими, който подарил си ми. А толко ми се иска да ги покажа на света (понеже те прекрасни са) , но тъй ще си изгубят от магията щом чуждите очи погледнат ги...
Но ако нямаш против, ще цитирам само края на едното:

Прекрасно момиче, дошло от мечтите,
аз и тя, и никой друг под звездите.


Това е мисля толкова красиво ...

и ти го докара малко като Йода :))

_______________

Мъдра мисъл

Да не е онова дребното, което подвизава се във войните Междузвездни?
Ако правилно предположението е, то значи проблем е в мен наличен - проблем май леко поетичен ...
Но лошо няма, да превъзмогна нещо се старая - да видим какво ще се получи накрая ...
Дано и сметката ми крива не излезе ... Сега зачела съм се в книга интересна и полезна, май и схващам на съветите полезността.Остава само и душата ми да ги сметне за полезни

Ангел небесен

Виждали ли сте някога ангел? Аз познавам един. Той няма крила или ореол, но е ангел. Имах щастието да го докосвам. Нежно да галя косите му, бавно да целувам очите му. Да заспивам и да се събуждам в ръцете му. Да се взирам дълбоко в тъмните му човешки очи и там да виждам Любов - толкова силна, толкова прекрасна, толкова истинска. И точно такава, за каквато може само да се мечтае. Но зад човешките очи се криеха други - ангелски. От тях струеше мекота и нежност, спокойствие и загриженост. Тези очи аз виждах пред себе си непрекъснато. Тези очи исках да погледна истински, но никога не успях. Тези очи ми казваха: "разчитай на мен" и аз им вярвах. И още им вярвам. Когато очите казваха: "обичам те", ангелските устни го изричаха на глас. Този ангелски глас, който можех да слушам с дни и седмици. Този глас понякога забиваше нож в сърцето ми.
Меката кожа на моя ангел, ах тази кожа ... целувах я, галех я, усещах я и попивах допира и вкуса, за да ги помня ... да ме стоплят в самотните нощи.
Не заслужавах този ангел. Беше твърде добър и съвършен за мен. Не успях да го направя толкова щастлив, колкото ми се искаше - дори го наранявах.
Къде се е чуло и видяло човек и ангел да градят общо бъдеще? Те нямат нищо общо помежду си. Човекът може само да мечтае да прилича повече на ангел, а ангелът може само да иска това да можеше да се случи.
Отлетя от мен моят ангел - моята сбъдната мечта, моята болка и моята гордост, моят стимул за живот и моята надежда, моето бъдеще.
От тук нататък сама. От тук нататък без него. От тук нататък както преди. Или не съвсем както преди. Научих много, но дали е достатъчно? Как искам той да се гордее с мен.
Моят ангел ...
Виждали ли сте някога ангел? Аз познавам един ... Познавам най-сладкият от всички ангели. Моят ангел.

е, не мисля, че искам да го чувам твърде често - така някак усещането се губи
а и искам да ми го показват, не само да ми го казват

красиво е :)

_______________

Мъдра мисъл

Haide i az da ti podaria edno, moje bi ne chak tolkova krasivo, no vij-po-zemno...




ПРИКАЗКА ЗА ТОЧКИТЕ
/ИЛИ КАК НА ТОЙ МУ ОМРЪЗНА/

В една далечна и необятна вселена , където траекториите много рядко се пресичат, две точки се рееха в пространството. Те бяха две толкова самотни точки, защото светът им беше устроен на принципа на кръговостта и всеки обитаваше само своята орбита.
И не знам защо, но те се срещнаха…
Първият поглед беше убийствен и натоварен с отрицателен заряд, защото просто всеки от тях си мислеше, че е уникален. Нали досега не беше срещал нищо подобно на себе си. След това учудването премина в любопитство и те бавно се приближиха един към друг, оглеждайки се с интерес и малко страх. И колкото повече разстоянието помежду им се скъсяваше, толкова повече се усещаше едно натоварване на орбитата, неспособна да издържи такъв заряд. Двете точки разбираха това и усещаха, че сливането им е невъзможно. Всички обстоятелства им попречиха да постигнат онази хармония, към която всички ние безуспешно се стремим.
И те се разделиха…
Дори не си казаха сбогом.
Просто мимолетна среща, сън, частица от нищото, докоснала ги, за да се удари в огледалната повърхност на душите им.
Но дали беше точно така?
Ами май не, поне за едната точка. Защото тя не можа да забрави това кратко духовно докосване. И реши, въпреки че знаеше колко е трудно, да намери другата точка. И тръгна да я търси. И понеже трябваше да напусне собствената си траектория, тя започна да губи енергия. Затова се смаляваше и смаляваше. Но въпреки това продължаваше да се движи в отрицателното енергийно поле, черпейки сили от една илюзия, коята сама си беше създала.
И не знам защо, но те се срещнаха.
Тя се устреми към него с цялата си останала енергия, но понеже беше станала толкова малка, другата точка като че ли не я забеляза. Вървеше по своя път, вглъбена в собственото си съвършенство. Малката точка събра последните си сили и извика, надявайки се да бъде чута. Той наистина чу и се обърна, но уви беше твърде късно. Тя експлоадира на милиони късчета, което доведе до срив в енергийното поле на цялата вселена и нейните изящни орбити и стъклени небеса се напукаха, за да се превърнат в летящи парчета, които по-късно изгоряха от допира си с газовете в нищото.
Това беше краят на тази далечна и необятна вселена.
Защо се случи това ли?
Ами аз всъщност май не мога да ви отговоря.
Кой предизвика тази невъзможна среща?
Може би онзи, който беше създал всички точки и красивият им, но безполезен свят.
Ето пак ме питате защо?
Стига вече де.
Аз не съм Той.
Може бе защо му беше омръзнало да следи с поглед тази малка вселена от точици, въртящи се в кръг и произвеждащи заряд от електричество,за да му затопля чая. Или пък защото му доскуча и реши отново да поработи шест дни и на седмия да си почине. И затова направи възможна срещата на двете точки и изкуши едната да се самоунищожи.
Какво му е пречело да махне с ръка и да заличи създаденото?
Е, вече ставате досадни!
Как какво, ами така просто е по-интересно - като сапунен сериал, само че по-кратък.
Сега какво?
Ще почва работа, само че все още разглежда каталозите с форми, за да си избере съвършенната фигура на бъдещия вид, която смята да извае. Вече има опит с точките, така че сега ще е нещо по-сложно.
Например номер 401 - добре изглежда с тези големи външни очи и крила.
Или пък друго - пак с големи очи, но със зелена кожа и брадавици.
Е, има време, ще реши. Сега обаче ще си ляга. Днешният ден беше много изморителен, пък и чаят му изстина…
Деца, хареса ли ви приказката?
О, много се радвам.
Утре ще продължим.
Лека нощ!
Ladybird


I won't give up looking for that small bird called Love-all I want is just to hear his song...

Това беше много много хубаво. Наистина

Hrumna mi tochno v momenta, v koito go pisah v klubovete...

Radvam se, che ti haresva ... (usmihvam se mnogoznachitelno)

Да не би да си ходила до луните на Виего???????

а подаръци за нас?!

opredeleno mai ne sum....ne znam kude sa