HELP

Живея във свои собствени малки идеални светове,
в които цари единствено щастие и няма дори врагове.
Там всичко е светло, весело, ясно, обградено изцяло от добрина
и всичко там се нарежда от много лъчи светлина.

хе хе...че аз се чувствам така по няколко пъти на ден, пък въобще не съм опитвала наркотици..
но има и такива нереални светове, които хващат човека и не го пускат да излезе от тях...къде е границата..не знам..
преди малко писах нещо..явно това е темата на вечерта :-)...ако някой човек има мечта за нещо добро и го 'вижда' вече в мечтите си, в желанията си и се стреми да го пресътвори в своя свят- това дори да се струва на някого нереално , не е...
ако обаче се 'засели' за постоянно в един измислен свят и му стане невъзможно да намери пътя към истинският..това е опасно...той може и да е щастлив, но за всички други ще е луд..
аз пък искам да 'материализирам' в този свят другият, за който си мечтая :-)
и знам, че мога..
май не съм много ясна...разбира ли се какво мисля за границата....

Благодаря ви наистина! Може и да е мечтател, а аз съм забравила как се мечтае и как се чувства човек... на 18 години

Всичко тече, всичко се мени!