HELP

ако някой пише стихове за бял сняг, бели облаци, унес, нирвана и "отвъден бряг" на който е самотен - значи ли, че се дрогира или че ще се самоубива, или това може да са само поетични изразни средства?

Всичко тече, всичко се мени!

Може да е поезия, може и да сексуална неудовлетвореност, зависи от контекста.

доколкото знам, "сняг" наричат кокаина..
стиховете не могат да бъдат сигурно доказателство за наркомания..може да описва състояние, за което е чул (чел), или си представя..
можеш да разбереш дали е започнал да се друса по промяната в поведението (най- общо казано)...по зениците също..знаеш ли за какви признаци да гледаш??
има такива и за депресията..
обаче познаваш ли го добре този човек и от колко време..
съвсем не е толкова елементарно- като да си измериш температурата или пулса..ест., наличие на наркотици може да се докаже с тест, но не е това начина в случая, нали??

с една дума- какъв ти е този човек??и имаш ли право да се бъркаш в живота му..

мисля,че преди да разбереш за какво точно става дума,не трябва да драматизираш нещата,защото това могат да бъдат елементи от будистка медитация..при нея има 6 парамити--трансцедентални действия: щедрост,нравственост(дисциплина),търпение,енергия,медитация и висша мъдрост...,а парамита буквално означава-някой,който е отишъл на другия бряг......нищо чудно,че всичко е бяло...,цвета на душите ни е такъв...

тия са толкова мнооо че цяла опашка има
няма ли почивка за откачените а

Ili se e narezal kato shtaiga

Защо да го разбираме?По-добре да го разрушим.

Не, под бял сняг, бели облаци и всичко в бял фон се разбира свят в мечти.

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш

Само са му се приписали стихове на човека :)))

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

От крайност през крайност, движейки се по противоположностите можем бързо да стигнем до края.

ПЪТник

Може би само са му се приписали стихове.
1. Няма алкохол ни капка.
2. Не е и чувал за индийски и други религии и религията не го интересува изобщо в никакъв аспект.
3.Имам право да му се бъркам в живота, защото е на прага му.
4. Цветът на душата му е бял, все още, изглежда, но пък така ли се белее в стиховете му?
5. Всички ми носят стихове, но не са като тия, макар че има всякакви изстъпления. Тия с бялото и снега не са талантливи, но ме притесниха.

Моля да ми кажете ако знаете:
1. Защо наричат кокаина "сняг" - защото е бял ли или има нещо общо с видения в бяло?
2. Какво друго освен разширени зеници е характерно при употреба на наркотици и колко дълго в рамките на един ден може да се държи нормално младеж без дрога, ако е започнал да я употребява?
3. Ако извърши кърводаряване, там прави ли се и тест за наличие на дрога освен другото?

Благодаря предварително.

Всичко тече, всичко се мени!

Здрасти :)
Къде ходиш, бе Пътнико свиден :))
Еййй - не се спря на едно място тоя човек и това си е ...
Този сезон ще има чига в Дунава на корем - само който не е рекъл, той нема да си фане - проверено от достоверни източници, пожелали да останат анонимни :)))

А дали движейки се по противоположностите и скачайки от крайност в крайност не би могло да пристигнем в началото ?

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

при кокаина няма видения, той е стимулант, а не халюциноген..
но най- добре да питаш и в клуб "Наркотици"...
не знам защо, но ми се струва, че ти си учителка по литература и говориш за някой твой ученик..не мога да се отърва от това усещане...или ти е син??....

Не съм учителка по литература и не ми е син, но все едно ми е. Много чиста душа и много ранима, общува с много хора, но иначе сякаш е много самотен. Доколкото знам, има проблеми в семейството му(родителите му май се интересуват само от себе си и по-точно от разправиите помежду си)
Донякъде е приятел на сина ми, но е по-голям с 2 години.

Всичко тече, всичко се мени!

чувствителен, поет и в пубертета...това не е най- добрата комбинация..
не е печеливша карта за оцеляване...
счита се, че тези хора са слаби и "като че ли не са за този свят"..и може би е така...аз ги харесвам..познавам такива хора и ги уважавам и обичам...понякога ги и наранявам без да искам, защото съм малко 'джаста- праста', но те знаят, че не съм злонамерена и се разбираме..
но много други се ожесточават като видят някой по- слаб от тях...той може да е на светлинни години напред в духовно и душевно ниво, но след като не е борбен- другите го мачкат..джунгла, естествен подбор..гадория..
как да му помогнеш...
със сигурност има нужда от приятели в по- зряла възраст..внимавай само да не се влюби в теб (ти си жена, нали- да не бъркам)...
опитай се да го "сваляш на земята", но нежно...
представи си, че има една област, в която е нормата, нормалното, и всичко извън нея е прекалено и не трябва да се допуска да стига до там..
нека да пише, да чете, да прави всичко което му харесва, но да се подтиква да се ангажира и с дейности, нормални за възрастта му..
всъщност на колко години е той..аз не знам защо реших, че е на 17-18..
трябва да се подтиква също към работа, физическа активност, общуване- тези неща, които сигурно му се отдават по- трудно а и едва ли има желание за тях...просто да не изпада в крайности...
сигурно е на ти с депресията...ако се съмняваш, че нещата са по- зле от това, което аз си представям и ако можеш, не знам...възможно ли е да говориш с родителите му..може би трябва да поговори момчето с педагогически съветник или дори с психиатър...

може да поговориш откровено с него. щом ти е като син.

би трябвало да може да го питаш дали взима дрога, дори да си поговорите по темата.
пренебрегвайки контакта с него, няма как да му помогнеш по никакъв начин.


(това е девиз, няма да го редактирам : )

Да издигнем до ново по висше ниво празното теоретизиране

1Защото приликата е очебийна
2Ако е почнал от скоро-няколко дни
3Не

Защо да го разбираме?По-добре да го разрушим.

ми изглеждаше да се постъпи в такъв случай, но не и когато наистина те засяга. На 18-19 години е. Не може да се влюби в мен, защото съм го носила като бебе. Май е влюбен в едно момиче, което не му обръща внимание(той казва, че е влюбен, пише стихове за нея).Иначе доста момичета му обръщат внимание, но той не ги приема на сериозно. Жалко, защото някои са много мили и весели деца и биха могли да му помогнат да приема с хумор нещата. Точно това ме притеснява, че е много раним - или щше озлобее, или животът ще го смаже. Той май не е в състояние да приеме, че светът е толкова различен от идеала му. Не мога да го попитам направо дали приема наркотици, защото ако отговорът е да, ще трябва да ме излъже и ще мина от другата страна в неговите очи. Май все пак не взема наркотици - или поне така ми се иска да бъде.
(Няма следи от убождане по ръцете).
По-различен е от другите, от една страна - по-сериозен, в смисъл, че се чувства отговорен за глупостите на другите(напр. на родителите си), а от друга все още си е дете, не може да реши световните проблеми, а не знае, че те не са негова грижа.
Може би с възрастта ще се преодолее всичко?

Всичко тече, всичко се мени!

Това ли бил проблема всъщност? Ще се оправи, стига да разбере, че за любовта трябва взаимност и че не за всички които са подходящи за зас, сме подходящи самите ние. Да погледне през очите на другия е най- лесния начин да разбере дали тя е истинската и единствената за него.
Кажи му да напише стихотворение от нейно име, адресирано до самия него, но не каквото му се иска, а каквото тя чувства. Надявам се това да донесе прозрението.

и всички, които ми отговорихте, ето какво ме безпокои:
" Обгръща ме бяла и мека завивка, живея като насън
опитвам се аз да изплувам от тази мъгла от забрава навън.
Пред мене се стрелкат секунди, минути и времето бързо лети,
а аз във летаргия сякаш живея и Хронос не може да ме плени.
Пред мене светът се бавно разлива във своята сурова реалност.
Аз леко се рея, умът ми полита отвъд тази скучна баналност.
Живея във свои собствени малки идеални светове,
в които цари единствено щастие и няма дори врагове.
Там всичко е светло, весело, ясно, обградено изцяло от добрина
и всичко там се нарежда от много лъчи светлина.
Понесен в тази сладка нирвана, аз губя връзка със света,
изхвърлен като корабокрушенска отломка, се чувствам самотен там на брега..."

Всичко тече, всичко се мени!

Да не е чел наскоро Лермонтов, поезия в проза.
Няма нищо опасно в думите му според мен, стига да не премине в крайност.
Като характер навярно е роматичен, интровертен мечтател изпаднал в лека депресия. Аз тези състояния ги преодолявам с бурни изживявания сред весели компании, просто трябва да е с весели интелигентни хора и ще се отпусне.
Снощи по улицата мина една такава компания с тъпан, тромпет и чинели, в много диво настроение, бяха явно абитуриенти идеше ми да се присъеденя към тях в купона.
Не е задължително човек да е дрогиран или пиян за да рее съзнанието си в безвремието, достатъчно е да се замечтае или по природа да си е отнесен.