Дали...

"Смятам, че всичко не може да бъде изказано. Защото каквото и да изказваш, в момента, в който го вербализираш, напишеш, споделиш по какъвто и да било начин, то вече е манипулирано от теб в една или друга степен."
... ето затова са хората са измислили телепатията... предаваш всичко - чувства, мисли, емоции, образи, настроение... точно за това си говорихме с Lucid, jj и Kalinski... май ще трябва обаче сериозно да потренираме докато успеем практически да реализираме този вид комуникация

В интерес на истината ... то истини освен с думи не знам дали могат да бъдат изказани, описани и т. н. По друг начин, имам предвид.
Тук има много хора, които си падат просто по думите... А може и да греша за това "просто".

Аз не бих го нарекла телепатия. Има хора, с които се разбираш прекрасно с думи или без думи. Това не е телепатия. Просто сте на една вълна, имате някакво сходство. Телепатията ме плаши дори като идея...

добре че имам неуслужлива памет... нищо не си спомням :)) но може би лъжа... самозалъгвам се...

Преди време ми попадна книжка с примерни упражнения за развиване на телепатията между двама души. Взимаш лист хартия и рисуваш една от определени предварително фигури, например кръг, квадрат, триъгълник... и други. После се опитваш да внушиш на другия какво си нарисувал, и другият се опитва да отгатне. Така казват се започвало... :-)

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Относно втората част на мнението си си просто права.

Настръхвам когато започват да ме заливат с думи. Мисля ако човек иска да каже нещо истинско и вярно ще го каже по-възможно най-лесния и смилаем начин за да бъде разбрано и да няма място за двусмислия. Потоците от думи ми създават усещане за "замазване" на ситуацията или за липса въобще какво да се каже /чесане на езици/.

Толкова ли е трудно да се говори семпло та дори и за най-сложните неща?

perl -e 'print pack(c5,(41*2),sqrt(7056),(unpack(c,H)-2),oct(115),10);'

плаши те, защото те е страх че може да разберат неща за теб, които не би искала да споделиш с никой...

иначе това със сходството в мисленето е вярно. И дори мога да кажа, че мислите са някакъв вид енергия, който може да се пренася и се пренася на разстояние... и когато някой друг се настрои на твоята станция и възникват сили на привличане... в такива случаи никак не се учудвам, когато видя/ми се обади познат за когото преди малко съм си мислел

Пред кръга, квадрата и прочие драсканици предпичитам думите... Да се изговарят, да се описват, да намекват, да те плашат, да те стряскат, да те разплакват, да те разсмиват... Но думите!

Не, не защото ме е страх някой да разгадае скритата ми мечта да бъда масов убиец или пък дълбоко потиснатото ми желание да натръшкам половината свят, а другата половина да изпозастрелям избирателно...) А защото съм убедена, че ако чувам мислите на хората край мен, ще се наложи да се застрелям.

За останалото съм абсолютно съгласна... Само дето една моя любов от Африка все не се обажда, неговата мароканска.... м... Дали ме чува, когато го викам - Мохамед, Мохамед? Наум...

Целта е да се започне със силно ограничено множество от варианти. Думите не са такова. Но може после да се премине и към тях :-) И накрая - към усещания :-) Да внушиш усещане без думи.... не ти ли настръхва косата!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Кажи го на учителите по литература. Увреждат ни от най-ранна възраст

You are caught in a prison
Of your own devise

ами то и това си е масово убийство, да застреляш себе си!!

Не, не е сложно... Нали това исках да кажа и аз, ама пусто!))
Многословието и прочие десет нива от смисли ме изпълва с ужас. Абсолютно сериозно.

Настъпваш ме по мазола. Още помня ужаса изписан на лицето на учителката ми по литература когато предадох класното си което беще цифром и словом 3/4 страница. Тя го погледна с погнуса и ми писа двойка без да го прочете.

За мен това което става специално в часовете по литература (мсовия случай) е гавра не само с децата но и хората който са писали. Само си престави Христо Ботев на Радецки как се чуди каква стъпка да избере или в кое време да е глагола за се се получело незнам си какво внушение.

perl -e 'print pack(c5,(41*2),sqrt(7056),(unpack(c,H)-2),oct(115),10);'

Предпочитам думите да ми внушат усещане, което те сами не носят...
Да си говорим за зеле, пък аз да усетя пролет, примерно... Е, това вече е виртуозно.

ама това става избирателно, ти не чуваш всички, а само тези които искаш
първо има един такъв процес на опипване: заставаш леко в страни от себе си, разтваряш се във вселената... започваш да усещаш онзи гъдел, който те привлича и кара да насочиш съзнанието си към точно определено място. и естествено там се намира онова/он(а)зи към ко(е/й/я)то се стрмиш

а пък света и без това страда от пренаселение... така че тръшкай и стреляй спокойно, без да се интересуваш кой в коя половина е =)))

Не е чак толкова трудно и ужасно да бъде преди всичко хора и да говорим/общуване "нормално", а после кой какъвто иска да бъде ако ще и обикновен педал.

perl -e 'print pack(c5,(41*2),sqrt(7056),(unpack(c,H)-2),oct(115),10);'

Май няма да бъда вербувана за каузата на телепатията. Не бих искала да усещам дори избирателно. Това вече ми се струва кощунствено. Тц. А да вляза в мозъка на хората, които обичам или които са ми близки, това е просто садизъм... Или мазохизъм. Абе, извратено си е, според мен.

Да, така е... Там говорех за интелектуалната педерастия, за която съм категорична..., че е меко казано психофашизъм. Но не се разбрахме. Майната му.
А в понятието интелектуална педерастия визирам всички опити на хората да говорят сложно и се опитват да обяснят сериозно неща, които дори не са преживели. За такива истини стана дума и тук. Личи си от хиляда километра винаги когато се говори наизуст. А да се спори за някаква си истина и то така, както би го написал този суховат Шопенхауер, е лишено от всякакъв усет, от всичко човешко на света. Това имах предвид. Но, както стана ясно, не се изразявам ясно от първи опит. Йес. Признах си)
Тоест повтарям това, което ти каза преди малко. Толкова ли е сложно да бъдем себе си, примерно? Вместо да бъдем сложни и увъртяни...

ама ти много смесваш нещата...
едно е да можеш да усетиш и приемеш посланието на приятеля от Африка
и съвсем друго е да искаш дистанционно да му хакнеш съзнанието, наред със всичките му чувства, мисли, емоции, образи, настроение...