Дали...

...премълчаването на истината е лужа. Знам, че е много полемична и вечна темата, но искам да чуя и вашето мнение.Че съм в малко неудобна ситуация и трябва да се измъквам

Omnia vincit amor

vsichko (narochno) koeto ostavq drug s greshno vpechatlenie e luja :)

dori i kogato karo me pitat 'kvo prai vchera' - da kaja na maitap "s drugoto gadje bqh, haha" (dokato vsishtnost naistina ima drugo gadje i naistina sum bil s drugoto gadje :)

_____________________________________
Out of my mind - back in 5 min.
K.

Не е лъжa, но от товa може дa боли също толковa много

Има истина която е 100% и лъжи. 100% истина е това което знаеш или мислиш на основата на фактите в момента когато казваш/правиш нещо без да скриваш нищо. Няма 30%/50%/75% истина. Всичко друго са думи за опрадание, а оправдания се намират най-лесно.

"Направих го за твое добро" e в топ 10 на най-големите идиотщини.

perl -e 'print pack(c5,(41*2),sqrt(7056),(unpack(c,H)-2),oct(115),10);'

не се премъчлава
напротив
лъже се
но на 50%
това е лъжа на ниво
50%истина +50% лъжа
смесва се
силно се рзклаща ,ама хубаво
и се поднася в леглото в подходящ момент

Не случайно казват, че най-добрия начин да скриеш информация, е да залееш с информация

You are caught in a prison
Of your own devise

с лъжа ще се измъкнеш /но бумеранга ще се върне/,

докато с мълчание няма да се измъкнеш, ами ще 'затънеш и с двата крака'...

има ли за кого да запазиш 'истината'? дали имаш някого на когото да можеш да кажеш всичко... само там ще се спасиш...

Наистина идва момента с " оплитането", но все пак, всеки има право на свой собствен живот и свой собствен свят. Понякога се налага да "отбраняваме" собствения си свят, оплитайки се в лъжи... страшното идва накрая - когато разберем, че и собствения ни свят е бил една голяма ЛЪЖА!

Това с всичкоказването не е ли малко страшничко?

така подканят в съда да кажеш своята истина, защото истината е някъде там... скрита и завоалирана зад премълчано, шеги, маски от физиономии, дезинформация... от истината казват боли... може би, знаейки това, понякога се опитваме да я прикрием с мълчание

не на всеки да казваш всичко! нека има един на когото... пък дали ще се уплаши ... по-добре да не се, че да не се стига до по сериозно уплашване... всъщност, по добре да се стига до там... много по интересно е

Разбира се, че не на всички... Но и на един е страшничко. Не за него, не да плашиш човека и го шашкаш и да т. н. А за теб. Така мисля...
Вътрешните територии са си само такива. Или както казва една невероятна поетеса - всички войни са за излаз на море... Ама това не знам защо го казвам.

не е въпрос на ценност, а на технология на вземане на решение.

1. какво ще се случи, ако кажеш/премълчиш истината?

1.1 какво ще се случи за теб?
1.2 какво ще се случи за този, комуто /не/ я кажеш?
1.3 какво ще промени това в общата ви ситуация

2. претегляш отговорите според тежестта, която всеки пункт има за теб, и получаваш решение.

IMAGINE...

за теб ли? т.е. за мен... ами този човек ще е един , това вече сигурно... защо повече хора да понасят всичко това?
не мисля че ако си кажеш всичко, изпадаш в непоносима зависимост... по-скоро е приятна :)

/предполагам, поетесата не е австрийка ?

Смятам, че всичко не може да бъде изказано. Защото каквото и да изказваш, в момента, в който го вербализираш, напишеш, споделиш по какъвто и да било начин, то вече е манипулирано от теб в една или друга степен. Видоизменя се, винаги има премълчавано, във всяка споделена истина има лъжа от "добро сърце", ако трябва да следвам темата. Затова и смятам, че всичко в този смисъл няма. С едно изречение, с денонощни разговори не можеш да усетиш никого. Нито някой може да усети теб. Ако поне не те види в действие, ако не направиш някакви стъпки.
Аз смея да си призная, че не мога и не искам въобще де се изливам, защото още на втората дума ще излъжа. Ако някой има такива амбиции спрямо мен, ми става досадно. Невероятно досадно. Тоест не си падам по откровениченето, по изповедите, по въпросите от лично естество, по задълбоченото ровене в личното и т. н.
Поетесата е българка и е страшна просто.

е, чак пък изливане...

когато му дойде времето да кажеш нещо, го казваш :)


думите манипулират, те са измислени и оформени така... не могат да опишат нещо точно, но се използват и продължават да се оформят към все по голямо манипулиране и по голям ефект на действие, точно заради това че могат да манипулират... ако не можеха, как щяхме да казваме каквото и да било?

думите са излишни в моментите когато говориш истината :)

Нещо такова... Думите са излишни дори, когато говориш истината с думи. Просто след хубавите думи, казани на място, всякакви думи стават излишни...
Леле, колко много думи)))

Случвало ли ти се е да слушаш измислици, които да звучат толкова истински, че чак да те смразяват.

Думите са излишни дори, когато говориш истината с думи

Без това дори и ще го подпиша с 2 ръце, 2 крака и каквото още имам.

perl -e 'print pack(c5,(41*2),sqrt(7056),(unpack(c,H)-2),oct(115),10);'