Съвет

Въпросът ти май отговор не чака,
какво да кажа аз сега?
И по-добре под свойта стряха
да си остана... и да замълча.

You can run, but you'll just die tired...

Може и да чака - знам ли?
Аз всъщност имам и приятели...
Няма неща невъзможни,
макар и някои от тях да са толкова сложни

Ама хвани ги твоите музи,
предложи им, станете съпрузи
и няма вече да е невидима,
за теб нито една едничка рима :)

Женен за музата си.. -
това трябва да се види :)
Ама какво да правя с тези музи?
Как да ги римувам с блузи?

Щом говорите за рими,
толкоз лесно подредими,
стих аз тук ще наредя
за едни огледала...

------------------------------------------

В очакване на нещо старо,
събират мислите ти прах.
Поглеждаш в криво огледало
и виждаш себе си през смях.

И мислиш си, че се променяш,
Шом бързо времето лети.
Ти календара с друг заменяш,
мечтите – с болка и сълзи.

Отлитат облаците меки,
изчезват капките роса.
Опадвайки, листата нежни
отнемат част от хубостта.

А вятърът плете косите,
играейки си топло с тях.
Отнася дните и годините,
отнася детския ти смях.

Заглъхват меките акорди,
потулени сред облак прах.
Единствено огледалата, кривите,
пораждат в болката ти смях.

---------------------------------------------

You can run, but you'll just die tired...

Състезание не бих го нарекъл,
нищо че привлича внимание :)
Тренировка по-скоро е то -
за добро настроение подсигуровка.

Поле за експерименти бих казал -
показал е нещо от себе си всеки...
Аз поне нови хоризонти намирам
и се разпростирам по.. хм.. нови пътеки?

И с непознати видове рими
експериментирам
и по разни пътища диви
ги интерполирам.

А ти там с вратата скърцаща грозно..
от мене знай едно -
ползвай фино машинно масло.

За мен например спиране няма -
прекалено много е сложно,
а и душата си бих чувствал окована.

Сълзите траят момент, или два -
трябва ли после цял живот без крила?
На мен всеки път израстват ми нови
Защо искаш ти да живееш в окови?

Их, ама да ви кажа омръзна ми -

Re: съвет, Re: съвет,
Re: съвет и пак съвет,
един съвет, друг съвет,
тук съвет - там самолет,
от самолет на катет,
катет - хипотенуза
я дайте топуза
и хльоп някой по главицата

Сменето го пусто и заглавие -
втръсна ми - вижте чак взех да си
повтарям римите,
а тези работи
не са ми от любимите :)

Знам ли и аз - е ли, не е ли?
Обаче, изглежда сме се много оплели.
Главата ми пуши от толкоз видове рими,
а пък нямам бушони лесно горими.

Затуй ще си карам както си знам,
като поемам риска от скучния срам.
Първи със втори и трети с четвърти,
но пък лесно се помни и без да се кърти!

Всъщност обаче, аз друго да вметна,
щото, (така де) сърцето ми трепна.
Искам да те скастря, (без да се впрягаш),
ама думичките разни гле`й как ги слагаш.

Като изпитател казваш "експериментирам",
свалям ти шапка, това толелирам.
Опитите разни развиват една нация,
ама после как я хакна таз интерполация?

Вярно, смисъл има... Ако римата има закони,
тогава с математика ще ги направим канони.
Ама аз да ти кажа не съм много съгласен,
и струва ми се даже, че такъв подход е опасен.

Декартезианството май е отдавна умряло,
но дори да е живо, значи доста е вяло.
Тогава, колега, на думите твой,
колегата Нютон ще прегракне от вой.

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.

Не разбираш, колега, ти май от изкуство -
да интерполираш рима даже не можеш отчасти.
А когато се от колектива диференцираш
после той ти го интегрира по части :)

Тъй че не хули подхода мой
нищо че разбива твоя покой -
това е защото дребнав си
както винаги и прав си
в следващата си реплика
че и аз правя такава изцеплика
колчем я сметна подходяща...

Изцеплика??
Туй пък какво ли ще значи?
Може би да оставим всяка наука
вън от изкуството и ха наслука.

Тази рима май бе изнасилена...
За което съжалявам
и й се извинявам,
но друга по-дащна
не можах в бързината
да намеря тук в тъмнината -
аз както винаги пред РС-то седя си на тъмно...

И като правим си забележки технически,
да вместя аз с подлостта си присъща,
че в езика Български, наш, исторически,
няма нито една дума, която дори и за кратко
(макар и често да го понасям стоически,
въпреки че щом го видя ми се повръща)
в можествено число да завършва на и-кратко..
Оправи си правописа, братко :)

А за отвратените вече от моята реакция
ще поясня заформилата се тук ситуация -
с другаря ми Грифин се знаем отдавна
и тук няма злополука трудово-правна :)
Ние понякога само тъй си хортуваме...
Може би просто за да спортуваме.

Добре де признавам, сгафил съм здраво,
пък порицанието си е човешко право.
Грешката обаче не е от незнание,
чистотата на езика е в моето съзнание.

Останал е гафа, щото не направих редакция,
и веднага видя се - необходима е тази акция.
Да се греши е човешко, какво да се прави,
аз си прощавам, дори да не ви се нрави.

Ама стига си дъвкал таз` математика,
че ще те подпукам аз с информатика.
Интеграли редиш ми, споменаваш катети,
а тука клуба е все за поети.

Не че математиката е непоетична,
ама концепцията е все пак непривична.
Ако наистина искаш, ще почна и аз:
В името на Нютон, Коши и Лаплас.

Нека да започнем първо с динамика -
една интересна част от механика.
Та колегата Нютон имал усмотрение,
че сила върху маса, дава ускорение.

От това твърдение има изводи много,
та няма да коментирам и в моето слово.
С другите двама ще продължим по-нататък,
че сега ще ида да похапна оттатък.

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.

Та тъй той рекъл,
механиката едвам позасегнал
и към кухнята се завтекъл -
на стола дървен заседнал...

А механиката е сложна наука -
в нея има толкова знание,
че ако изредим го на листове всичкото,
пред блока контейнера за буклука
би прелял от резултантното повествование.

С информатиката също е така,
но някак си ми се струва,
че подхващаш тук нечестна игра,
а тъй то не се спортува.

Защото за мен е най-лесно
да подхвана тази подсказка
и в настроение чудесно
да заредя някоя зарибявка
от стекове разни, опашки,
графи и масиви юнашки,
заявки на входове,
семафори, бодове,
функции и процедури,
в тях бъгове и каламбури,
висши пилотажи
и безхаберно отношение
към указатели важни
в неконстантно положение,
html-и различни,
cgi-та непривични,
Java - съвременно безумие,
визуален базик и малоумие,
windows-ки карантии
и още по-лоши пикантерии,
ам аз май се поувлякох...

тъй е то с нашата главология...
хайде ти пробвай с урология :)

Зле съм по математика,
а що се отнася до двойката
по информатика
тя ми е в кърпа вързана.

То липсата на знание
се лекува с изследование
на нечие повествовение
стига да има желание :)

Но нужда няма от обвързване
с такова количество знание,
освен ако то не е свързано
с работно-парично състояние...

Молива взимаш, придърпваш листата,
а мислите вече роят се в главата.
Дали за съвети, катети, поети
или по разни научни предмети,
те чакат на листа да бъдат изляни
или в мелодия даже изпяни,
или във картина пък изобразени,
или от меката глина отлени.
Тъй че за човешкото въображение
не трябва да има ограничение.

Човешкото въображение
лесно намира изражение,
дори и човекът когато не иска.

За мен е често притеснение
това лошо съмнение
дали ще успея да устискам -

в момент, когато трябва ми друго
аз да не се хвърля да мечтая
и да се осъзная едва някъде
далече след края -
когато прекъснат ме грубо.

Понеже от време на време и туй ми се случва :)

буди твойто уместно сравнение:)
и въздъхнах аз ся с облекчение,
че не съм най-презряно творение.
:)

Кой?? Ти?? Презряно творение?
успя да оправиш
позаскучалото ми настроение :))
Как така го този термин сътвори...

Защо са тези притеснения,
този извор на съмнения?
Не мисля че е тъй опасно
в мечтите да се позахласнеш.

Човек живее и опитва -
силите си той изпитва.
Пада, става, продължава -
идеята си заслужава!

Ай сиктерикс бе гадина такава,
човек да похапне не оставя...
Урология казваш, ама мъгла ми е там,
така че ще карам както си знам.

Та значи последно оставих си тук,
принцип един който не е боклук.
Него в училище още го дъвчат,
на горките деца в главите го тъпчат.
Не че е сложен, не си го мислете,
ама от него изводи - с лопата ринете.
Също студентите с него го мъчат,
които после като инженери се пъчат.
В главата ми идва мисъл една,
лекция направо да изложа така...

Значи представете голямата зала,
един стар професор и публика вяла:
"На друг принцип нека поспреме сега,
пак е на Нютон... Ама колега, вдигнете глава!
Може да не е много благозвучно,
но все пак не е толкова скучно.
Я кажете сега, за да се разведрите,
законите на Нютон обаче и трите!"

Студентът тъжно вдига очи,
главата мъглява от водка бучи...
Фокусира си погледа, наостря уши,
а въздуха край него от суфльори жужи:
"Ами значи, такова, мммм, да,
първият принцип беше така -
Всяко тяло, ако се остави само,
ще ъъъъ такова... (тихо) какво?
А! Да де, та всяко тяло което е само,
вечер си ляга в студено легло."

Наоколо студентите в ужас мълчат,
само две колежки назад си още шептят.
Професорът над думите се дълбоко замисли,
но изглежда идеята не можа да осмисли.
Накрая продума, с глас като мед:
"Интересна концепция... Вие на задния ред!"
Двете колежки млъкват веднага,
и поглеждат го тъй сякаш не тях ги засяга.
Професорът пак към студента поглежда,
а той невъзмутиво продължи да нарежда:
"Значи така... Стигнахме май до втория..." -
това за него бе на врага територия,
наоколо за помощ пак се озърна,
и в един колега спасение зърна:
Той му ръкомахаше здраво отсреща,
сякаш супа ял бе гореща
"Ммммм, момент да си спомня,
втория принцип нали... че не помня.
Значи принципа казва, че вашта катедра...
а... не вашата, някоя по-едра...
Хм, чакайте... катедра не е въобще,
нещо тежко, пък да е каквото си ще.
Значи тежкото... хм... го зачертаваме...
не, не, не... А, умножаваме!
Значи по път, диференциал, успокоение
удар по главата.... А УСКОРЕНИЕ!!
Значи тежкото по ускорение дава...
ей сега ще си спомня... хм... крава?!
А не... Удряме колега, той ни го връща,
после колежката да нас ни прегръща...
Сетих се! Да бе! На удар се връща!
Значи на приложена сила, друга отвръща!"
Професорът тъжно клати глава,
и внимателно трие своите очила.
Суфльорът с цицината не е видял,
който в нежни ръце се е далеч замечтал...
"Така е колега, улучихте трети закон,
ама втория как е? Отнесъл го кон!
Сядайте сега и недейте да спите,
че току-виж ще останете тук да преспите."

После продължава скучна картина -
професорът говори, карти играят двамина,
няколко спят, и се прозяват дузина.
А малко встрани, на по-празна банка,
суфльорът с нежна компания нанка.



Аз засега тук ще тегля черта,
че почва да се изнизва край мен вечерта.
Мисля, механиката доста засегнах,
и надявам се, не ви и дотегнах.
***
Labrett, ако нема рима удари ма!

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.

Е ли, не е ли опасно,
едва ли мога да кажа,
но едно поне ми е ясно -
от студенината се страда.

И понеже, (вече дадох пояснение),
на мен се е случвала тая,
аз изпитвам капка съмнение
всеки път когато мечтая.