въпросче
34 отговора
777 прегледа
въпросче
обикновено на графиките за реалността отвъд светлинната скорост се казва "другаде". някои да знае какво значи това или за каква точно реалност става дума? и наистина ли Аинщаин е прав като казва, че светлинната скорост е краината или това важи само за нашия свят. и ако не е краината, какво следва след това.
още едно въпросче
Четох една н.п. книга на Хокинг, където той опитваше да обясни защо използва "имагинерно време".
В една друга книга (малко по-инженерна) автора беше дал един такъв пример: Дете подъвърля на горе топка, тя достига височина H и пада обратно в раката му, изминавайки път 2H. С Нютонова механика можем да дадем уравнение (квадратно) от което разрешаваме във всяка точка h в кой момент t се намира топката. Ако вземем h > H, получаваме имагинерни решения, ама в нашия свят го обясняваме, че е невъзможно защото просто топкате не може да достигне до там.
Това сигурно няма никаква връзка с онова за което говори Хокинг.
А какво е "имагинерно време" или това е само формалност произтичаща от това, че в модела си той използва комплексен анализ?
В една друга книга (малко по-инженерна) автора беше дал един такъв пример: Дете подъвърля на горе топка, тя достига височина H и пада обратно в раката му, изминавайки път 2H. С Нютонова механика можем да дадем уравнение (квадратно) от което разрешаваме във всяка точка h в кой момент t се намира топката. Ако вземем h > H, получаваме имагинерни решения, ама в нашия свят го обясняваме, че е невъзможно защото просто топкате не може да достигне до там.
Това сигурно няма никаква връзка с онова за което говори Хокинг.
А какво е "имагинерно време" или това е само формалност произтичаща от това, че в модела си той използва комплексен анализ?
Re: още едно въпросче
Струва ми се, че в двете книги става въпрос за различни неща. В по-инженерната топчето никога не отива отвъд Н в този свят, но това не значи че в някои друг(паралелни им казват) имагинерните решения не са възможни и не се случват. Както времето в нашия свят, така и времето в паралелните светове си е обикновено, а не имагинерно. Доколкото разбрах какво има в предвид С. Хокинг под имагинерно време(чела съм му една книжка), тои говори за нещо като време отвъд всички времена, което ги обединява и при това става нещо като сливане на минало, настояще и бъдеще. Специално на мен това ми звучи малко като индииска философия, нощо чудно от там да е взел идеята. Идеята всъщност не е лоша. Така че ми се иска да вярвам, че имагинерното време не е просто формалност, продиктувана от нуждите на теорията, а е реалност, за съжаление недосегаема за нас засега.
Re: още едно въпросче
Това за паралелни светове и че може би в друг свят топката ще стигне в друго (имагинерно) време по-нагоре ми се вижда малко фантастика :)))
Иначе по-инженерната книга споменаваше това по съвсем различен повод; става дума за една книга по цифрова обработка на сигнали, където се използва преобразувание на Фурие в комплексна форма. В нея реални неща като ток, напрежение, време, ... се напъхват съвсем изкуствено в комплексна форма; целта е да се получи по-компактен и лесен за математически операции запис. Та автора искаше да каже точно това, че за случая всичко е искуствено и заради формални удобства.
Аз ако започна да използвам имагинерни токове и напрежения, сигурно шефа ще започне да ми плаща имагинерна заплата :)))
Сигурен съм, че Хокинг е използвал по смислен начин комплексния анализ и е дал адекватно физическо обяснение на уравненията си.
Може би това е твърде сложно и специално за да го разбере инженер?
Заинтересуваха ме също онези негови теории, че вектора на ентропията и времето са винаги в една посока, че ако вселената започне да се свива тези два вектора трябва да си обърнат посоките (все едно времето да тече назад), какво е ставало в момента на големия взрив и защо преди него не е имало нищо, даже времето спряло (т.e. нямало и време).
Можеш ли да препоръчаш някаква добра литература по възможност в електронен вид от интернет?
Да е разбираемо, но с малко повече формули е не научно-популярно. Например нютоновата механика ми е ясна и я ползвам практически; Зная нещо от специалната теория и имам представа за квантова механика ... но само на нивото което се учи в ТУ.
Препоръчай нещо като за мен!
Иначе по-инженерната книга споменаваше това по съвсем различен повод; става дума за една книга по цифрова обработка на сигнали, където се използва преобразувание на Фурие в комплексна форма. В нея реални неща като ток, напрежение, време, ... се напъхват съвсем изкуствено в комплексна форма; целта е да се получи по-компактен и лесен за математически операции запис. Та автора искаше да каже точно това, че за случая всичко е искуствено и заради формални удобства.
Аз ако започна да използвам имагинерни токове и напрежения, сигурно шефа ще започне да ми плаща имагинерна заплата :)))
Сигурен съм, че Хокинг е използвал по смислен начин комплексния анализ и е дал адекватно физическо обяснение на уравненията си.
Може би това е твърде сложно и специално за да го разбере инженер?
Заинтересуваха ме също онези негови теории, че вектора на ентропията и времето са винаги в една посока, че ако вселената започне да се свива тези два вектора трябва да си обърнат посоките (все едно времето да тече назад), какво е ставало в момента на големия взрив и защо преди него не е имало нищо, даже времето спряло (т.e. нямало и време).
Можеш ли да препоръчаш някаква добра литература по възможност в електронен вид от интернет?
Да е разбираемо, но с малко повече формули е не научно-популярно. Например нютоновата механика ми е ясна и я ползвам практически; Зная нещо от специалната теория и имам представа за квантова механика ... но само на нивото което се учи в ТУ.
Препоръчай нещо като за мен!
Re: още едно въпросче
Това е пример за случай когато математиката излиза от рамките на нужните ни решения. Всичко е въпрос на премерена употреба и тълкуване. Безсмислието е очевидно тук, но в други случаи не толкова очевидно ... и там почват фантасмагории за други вселени, измерения и какво ли не, само защото са приложили подобие между формула и реалност в някакви граници, а формулата естествено си излиза извън тези граници, и на любителите на формули много им се иска да повярват, че света е устроен според тези формули, ама това са илюзии.
Едно време си мислех, че с приближаване до скоростта на светлината ние се преместваме постепенно в друга вселана ( скъсяването на дължините) , но тогава се съобразявах с твърдението, че скоростта на светлината е крайна. Сега изобщо не го вярвам, и силно ще се учудя ако се докаже. Не е доказано, каквото и да твърдят някои.
*
Едно време си мислех, че с приближаване до скоростта на светлината ние се преместваме постепенно в друга вселана ( скъсяването на дължините) , но тогава се съобразявах с твърдението, че скоростта на светлината е крайна. Сега изобщо не го вярвам, и силно ще се учудя ако се докаже. Не е доказано, каквото и да твърдят някои.
*
Re: още едно въпросче
Казваш, че формулите за реалността трябва да се прилагат в някакви граници и когато формулата излиза извън рамките на реалността, това е фантастика. А кой тогава определя рамките на реалността-разума ни? И нещо, което ни се стува фантастично(за нашия разум!) , трябва да бъде отречено? Мисля, че науката е търсене на истината, а не описание на реалността през очите на хората. Не искам да кажа, че трябва да се вярва на предположенията за други измерения или вселени, но мисля, че не трябва да ограничаваме разума си, заради предразсъдъци.
За това, че скоростта на светлината не е крайна и аз го мисля. Всъщност според мен едва ли има нещо наистина крайно, крайни са само границите на нашия разум, засега!:)
За това, че скоростта на светлината не е крайна и аз го мисля. Всъщност според мен едва ли има нещо наистина крайно, крайни са само границите на нашия разум, засега!:)
Re: още едно въпросче
Теорията за Големия взрив наистина сега е общоприета, но мен малко ме притеснява . В момента асрономическите уреди могат да наблиудават обекти на достатъчно светлинни години , за да видят самия Голям взрив. Само че още никои не го е видял(поне доколкото знам). Може и да не съм права да се съмнявам, но това че времето ще обърне посоката си, когато вселената започне да се свива.... ще го повярвам само ако го видя математически доказано. По този повод и аз си търся някоя по-сериозна книжка. Надявам се някои да ми препоръча.
Re: още едно въпросче
никой не може да определя рамки на реалността. Тя си съществува независимо от нас. Ние можем само да я изучаваме и тълкуваме. Именно в тълкуването сме босоноги хлапета още. Реалността уви няма да я видим по друг начин, освен през очите си. Но трябва да научим тези очи да виждат реалността, а не болните ни амбиции и прочее слабости и емоции да се изявяват на воля там. Както и да е, непостижимо е. Ще си кютаме така доде можем ... и ще се удряме във фактите като лудото топче в гъбките на прословутата игра... и това е прогрес все пак, макар и бавен.
*
*
Re: още едно въпросче
Аз не разбирам много, но какво те кара да мислиш, че скоростта на светлината не е крайна? Ами безкрайна ли трябва да бъде? Или си искал да кажеш, че не е постоянна както е постулирал Айнщайн.
Защото ако скоростта е безкрайна, може би ще пристига мигновенно и няма да се бави 8 минути от слънцето до земята. Ако е безкрайна не можем да означим скоростта и с число и няма да можем да включваме тази скорост в никакви сметки.
Пак казвам, че не разбирам, а не ми е и работа.
Все пак за мен ми е по-интуитивно и възприемчиво, в случай че допоснем скоростта на светлината да не е постоянна, ... поне да бъде със крайна скорост, въпреки неограничена и променлива при различни условия.
Ама не смея да говоря, понеже това са еретични думи!
Нали срещу Айнщайн никой не смее да плюе :)))
Well,
препоръчай някои добри сайтове с информация по физика, от където човек да си свали някоя книжка или статия. Не зная къде да търся.
Мога да ти кажа добри места за математика (ако те интересува), ама за физика не зная.
Не искам да се заровя в google до ушите :) Предпочитам препоръки :)
Защото ако скоростта е безкрайна, може би ще пристига мигновенно и няма да се бави 8 минути от слънцето до земята. Ако е безкрайна не можем да означим скоростта и с число и няма да можем да включваме тази скорост в никакви сметки.
Пак казвам, че не разбирам, а не ми е и работа.
Все пак за мен ми е по-интуитивно и възприемчиво, в случай че допоснем скоростта на светлината да не е постоянна, ... поне да бъде със крайна скорост, въпреки неограничена и променлива при различни условия.
Ама не смея да говоря, понеже това са еретични думи!
Нали срещу Айнщайн никой не смее да плюе :)))
Well,
препоръчай някои добри сайтове с информация по физика, от където човек да си свали някоя книжка или статия. Не зная къде да търся.
Мога да ти кажа добри места за математика (ако те интересува), ама за физика не зная.
Не искам да се заровя в google до ушите :) Предпочитам препоръки :)
Re: още едно въпросче
тя скоростта на светлината не е нито безкрайна, нито непостоянна, работата е там, че може да не е гранична, т.е. да са възможни и по-големи скорости.
Re: още едно въпросче
Казваш
"... може да не е гранична ..."
Да нямаш в предвид "неограничена"?
Самата дума "гранично" си е термин, но не ми стои добре в контекста.
Моите впечатления са, че физиката е точна наука и използва същите термини както и математиката (а да не говорим, че и математиката се е развила толкова благодарение на физиката; както и да е - да не се отклоняваме от темата).
Обаждам се сага и в предишния постинг до Well, понеже ми се привидя неправилно използване на термини като крайно / безкрайно / гранично / постоянно(константно). В математиката (а значи все едно във физиката) това са точни понятия със съответните дефиниции, аксиоми, теореми и т.н.т.
FYI:
Ако не се интересуваш от проблемите с безкрайността в математиката, не чети по-долу.
В чистата математика самото понятие безкрайност търпи тълкуване и по-детайлен анализ. Например количеството на целите числа N = {..., -2, -1, 0, +1, ... } е безкрайно, както и количеството на реалните числа R (към които влиза 3.14, sqrt(2) и т.н.т.). Все пак се прави разлика и се пише |N| < |R| като се казва, че множеството от цели числа има по-малка мощност от мощността на континуума.
Сигурно го знаеш това.
Има и по-големи множества от R.
Тук в математиката има проблеми. Не само физиката си има проблеми :)))
Единия е свързан с CH (Хипотеза за континуума) и също GCH (Обща хипотеза за континуума). Тези двете са нито верни, нито неверни, а недоказуеми в теория на множествата. С точни матемаически термини CH е непротиворечива, но и неизводима от ZF(= аксиоматична теория на множеството по Цермело-Франкел). Не е изводимо и от системата аксиоми на Бернайс-Гьодел или от коя да е друга адекватна такава. Доказано е от Гьодел и Коен (и двамата имат принос).
Друг проблем с безкрайността в математиката е относно съществуването на така наречените "недостижими кардинали"; интуитивно, множества с много (ама много) голяма мощност.
ОК,
Да не ви занимавам с неща които не ви вълнуват.
PS.
По-горе изобщо не съм обяснил какво означава "хипотеза за континуума" и "недостижим кардинал", понеже нe може да са дефинира и обясни с две-три приказки.
Все пак тези неща съществуват :)
"... може да не е гранична ..."
Да нямаш в предвид "неограничена"?
Самата дума "гранично" си е термин, но не ми стои добре в контекста.
Моите впечатления са, че физиката е точна наука и използва същите термини както и математиката (а да не говорим, че и математиката се е развила толкова благодарение на физиката; както и да е - да не се отклоняваме от темата).
Обаждам се сага и в предишния постинг до Well, понеже ми се привидя неправилно използване на термини като крайно / безкрайно / гранично / постоянно(константно). В математиката (а значи все едно във физиката) това са точни понятия със съответните дефиниции, аксиоми, теореми и т.н.т.
FYI:
Ако не се интересуваш от проблемите с безкрайността в математиката, не чети по-долу.
В чистата математика самото понятие безкрайност търпи тълкуване и по-детайлен анализ. Например количеството на целите числа N = {..., -2, -1, 0, +1, ... } е безкрайно, както и количеството на реалните числа R (към които влиза 3.14, sqrt(2) и т.н.т.). Все пак се прави разлика и се пише |N| < |R| като се казва, че множеството от цели числа има по-малка мощност от мощността на континуума.
Сигурно го знаеш това.
Има и по-големи множества от R.
Тук в математиката има проблеми. Не само физиката си има проблеми :)))
Единия е свързан с CH (Хипотеза за континуума) и също GCH (Обща хипотеза за континуума). Тези двете са нито верни, нито неверни, а недоказуеми в теория на множествата. С точни матемаически термини CH е непротиворечива, но и неизводима от ZF(= аксиоматична теория на множеството по Цермело-Франкел). Не е изводимо и от системата аксиоми на Бернайс-Гьодел или от коя да е друга адекватна такава. Доказано е от Гьодел и Коен (и двамата имат принос).
Друг проблем с безкрайността в математиката е относно съществуването на така наречените "недостижими кардинали"; интуитивно, множества с много (ама много) голяма мощност.
ОК,
Да не ви занимавам с неща които не ви вълнуват.
PS.
По-горе изобщо не съм обяснил какво означава "хипотеза за континуума" и "недостижим кардинал", понеже нe може да са дефинира и обясни с две-три приказки.
Все пак тези неща съществуват :)
:)
ako neshtata sa kakto gi razbiram (po edna moja tema tuk mojete da sydite, che sum se razminal s razbiraneto)...:
nositel na elektromagnitnoto vzaimodeistvie vuv vakuum e fotonut, kojto niama masa, no ima chestota. negovata energia e po-goliama, kogato chestotata mu e po-goliama. Za men tova e praktichesko dokazatelstvo za maximalnostta na c pri ravni drugi uslovia :)
Inache tova, che maximalnata skorost e skorostta na svetlinata - tova e dokazano ot lorenc, ne ot ainshtain (maj) i e suvsem logichno :) spored negovite transformacii moje da se dviji sus skorost po-goliama ot c samo tialo s otricatelna masa.
drug e vuprosa, che dvijenieto predpolaga izminavane na put za edinica vreme, a nie ne sme vuobshte najasno kakvo e prostranstvo, kakvo vreme i kakva tochno im e vruzkata. pone az :P
nositel na elektromagnitnoto vzaimodeistvie vuv vakuum e fotonut, kojto niama masa, no ima chestota. negovata energia e po-goliama, kogato chestotata mu e po-goliama. Za men tova e praktichesko dokazatelstvo za maximalnostta na c pri ravni drugi uslovia :)
Inache tova, che maximalnata skorost e skorostta na svetlinata - tova e dokazano ot lorenc, ne ot ainshtain (maj) i e suvsem logichno :) spored negovite transformacii moje da se dviji sus skorost po-goliama ot c samo tialo s otricatelna masa.
drug e vuprosa, che dvijenieto predpolaga izminavane na put za edinica vreme, a nie ne sme vuobshte najasno kakvo e prostranstvo, kakvo vreme i kakva tochno im e vruzkata. pone az :P
Re: още едно въпросче
Абеее, объркал съм се да му се невиди !!!
Правилно - не е константа. Сега гледам обаче една вакуумна теория - ВТ ... интересна джаджа , ама още не ми е ясна... там има интересни моменти, даже много интересни ...
Кво ти пука за плюенето срещу Айнщайн ?! То идеята е не да се плюе по него, а да не се идеализират работите му, щото чак ги канонизират, без да критикуват основите им... Както и да е, всичко си идва на мястото. Тя реалността не прощава.
* П.П. Упса, и не е граница за скорост на материята !!!
Правилно - не е константа. Сега гледам обаче една вакуумна теория - ВТ ... интересна джаджа , ама още не ми е ясна... там има интересни моменти, даже много интересни ...
Кво ти пука за плюенето срещу Айнщайн ?! То идеята е не да се плюе по него, а да не се идеализират работите му, щото чак ги канонизират, без да критикуват основите им... Както и да е, всичко си идва на мястото. Тя реалността не прощава.
* П.П. Упса, и не е граница за скорост на материята !!!
Редактирано от Well на
Re: :)
Наистина както ни четяха лекции в ТУ основното май беше преобразуванията на Лоренц, които били базирани на експеримента на Микелсон и Морли, ... а Айнщайн осъзнал, че е възможен нов закон за относителноста, подобно на закона на Галилей. И това е най-важното в специалната теория.
Така ли?
Аз просто вярвам че скоростта е постоянна, понеже така са го измерили. И поне в нашия край на вселената ще е така, понеже на земята са си правили експеримента Микелсон и Морли.
По скоро ще вярвам на А. от колкото на някои празнодумци, понеже неговата теория се е задържала вечe 95 години без някой да успее да я бутне.
Така ли?
Аз просто вярвам че скоростта е постоянна, понеже така са го измерили. И поне в нашия край на вселената ще е така, понеже на земята са си правили експеримента Микелсон и Морли.
По скоро ще вярвам на А. от колкото на някои празнодумци, понеже неговата теория се е задържала вечe 95 години без някой да успее да я бутне.
Re: :)
Има грешка в тълкуването на резултата от опита на Майкелсън - Морли.
Едното решение е предложено от Айнщайн, но има и друго, далеч по-просто ... тогава не са го открили заради инерция в мисленето, породена от идеята за етера... става дума за естествено наслагване на скоростите, също като при материални частици. Тогава резултата от опита е същия.
*
Едното решение е предложено от Айнщайн, но има и друго, далеч по-просто ... тогава не са го открили заради инерция в мисленето, породена от идеята за етера... става дума за естествено наслагване на скоростите, също като при материални частици. Тогава резултата от опита е същия.
*
Link към оргинална статия от Айнщайн
Намерих тази статия
Albert Einstein, Relativity: The Special and General Theory, 1916
на този адрес
[линк]
Albert Einstein, Relativity: The Special and General Theory, 1916
на този адрес
[линк]
Re: въпросче
Преди около 2 години излезе статия по вестниците, че е измерена скорост на светлината в цезиеви пари неколкократно по-висока от скоростта на светлината във вакуум.
В статиите се твърдеше, че това ще наложи преразглеждане на теориите на Айнщайн.
От тогава не съм срещал нещо по тази тема. Не си спомням и къде и как бяха проведени експериментите. А нямам време да се ровя из старите вестници.
Знае ли някой по-подробна информация по въпроса?
В статиите се твърдеше, че това ще наложи преразглеждане на теориите на Айнщайн.
От тогава не съм срещал нещо по тази тема. Не си спомням и къде и как бяха проведени експериментите. А нямам време да се ровя из старите вестници.
Знае ли някой по-подробна информация по въпроса?