Самотата
24 отговора
694 прегледа
Re: Самотата
moga li da obshtuvam sus sebe si??????
ne si zadavam tozi vupros
priemam pologitelniiat otgivor za dadenost(ili ne bi triubvalo?????)
no kolkoto i da si mislia chese razbiram s sobsvenoto si AZ trudno e da otgovoria na vuprosa kakvo vsushtnost iskam
i tova mi prechi poniakoga da obshtuvam sus sebe si
i tova ne e lipsa na iskrenost kum sebe si(ili moge bi e)
ili prosto strah
zashtoto ne mogesh da ustoish na tova koeto ne mogesh da pritegavash
tova sigurno e goliam udar za egoto mi i za tova ne moge da se razkrie dori pred men
vsushtnost iskam da kaga che mogesh da obshtuvash sus sebe dokato se opitvash da postigne absoliutna iskrenost sus sebe si
ne si zadavam tozi vupros
priemam pologitelniiat otgivor za dadenost(ili ne bi triubvalo?????)
no kolkoto i da si mislia chese razbiram s sobsvenoto si AZ trudno e da otgovoria na vuprosa kakvo vsushtnost iskam
i tova mi prechi poniakoga da obshtuvam sus sebe si
i tova ne e lipsa na iskrenost kum sebe si(ili moge bi e)
ili prosto strah
zashtoto ne mogesh da ustoish na tova koeto ne mogesh da pritegavash
tova sigurno e goliam udar za egoto mi i za tova ne moge da se razkrie dori pred men
vsushtnost iskam da kaga che mogesh da obshtuvash sus sebe dokato se opitvash da postigne absoliutna iskrenost sus sebe si
Re: За другата самота.
Искам да споделя Betence, за настъпването и на един друг процес при който също се преживява усещането за самота, причината за което е съвсем различна от тази описана от мен в предишните бележки. Това се случва когато по пътя на духовното си развитие, настъпва етап в практикуващия когато започва да скъсва с привързването си към обектите от външния свят. В тази връзка започва да става все по-малко привързан и зависим към и от другите хора. Започва да навлиза все по-надълбоко в себе си. Все повече започва да контактува със себе си и да става себе си. Поради уникалността на всяка душа, колкото по се приближаваш до собствената си душа, толкова повече започваш да се чувстваш сам. Нито един няма като теб. И пътя на нито един не е като твоя. Има един известен период в който се отдалечаваш от другите, но още не си "постигнал/а светлината". Тогава именно се преживява отново самотата. Но причината е коренно различна от "светската". Този период е нещо като безвъздушно пространство. Откъсваш се от старото, но не е настъпило и новото. Без да си стъпил на ново място, напускаш старото.
Re: За другата самота.
Извинявайте за голямото закъснение, имах страшно много ангажименти, покрай които забравих за "самотата".
Знаеш ли, точно така се чувствам много често и може би точно това исках да кажа, страх ме е от това!
В един момент и най-близките ми хора ги чувствам далечни, даже някой път ги обвинявам, че вината е в тях, а не в мен.
Знаеш ли, точно така се чувствам много често и може би точно това исках да кажа, страх ме е от това!
В един момент и най-близките ми хора ги чувствам далечни, даже някой път ги обвинявам, че вината е в тях, а не в мен.