Самотата

Ако самотата е илюзия, защо се чувстваме толкова зле когато сме сами.

Тиха болка, но приятна... сякаш не си бил никога сам. И сигурно е така... В такива моменти пиша най-хубавите си неща (есе).... Не пиша обикновено .

И все пак, наистина въпроса е съществен...

Лъчезарна
Някога една моя позната ми написа:

"Пожелавам ти никога да не наишеш нищо хубаво, защотото славеят пее най-добре когато е ранен"

Но понякога самотата лекува, аз самият за пореден път се убедих това лято. Зависи от какво имаш нужда. Понякога от самотата наистина боли, номерът е да превърнеш болката в опорна точка за да продължиш напред

"Обичай Бога и прави това, което ти се иска!"
Свети Августин

Защото вярваме в тази илюзия
И защото търсим щастието си в общуването с другите
Защото мислим, че имаме нужда от тях
Защото не знаем да общуваме със себе си
.....

Раздавам безплатно книгата "Отвъд самотата" на Йордан Ватев
както и "Огледало по пътя" пак от него

Всички сте напълно прави, но някой път е лесно да се каже а трудно да се осъществи.

И все пак има нещо,някаква енергия или незная какво, когато има някой до теб.



Отговарям си сама, защото го адресирам към всички.

Общуване с вътрешния си двойник!
С вътрешния мъж или с вътрешната жена.
Да сътрудничим с вътрешния мъж и вътрешната жена.
Мъжът и жената могат да бъдат истински мъже и жени, само ако постоянно сътрудничат сэс своя противоположен полюс, тоест ако всеки един мъж или жена са верни на своя вътрешен противополюс.
Из книгата на Теун Марез

Добавка: Жената може да се срещне със своя вътрешен мъжки двойник, само ако поддържа мъжа на физически план.
Жената /във физически план/ се явява за мъжа отражение на неговия собствен женски двойник.

излез от илиюзията и няма да има самота, когато си сам...
Всъщност илюзията е, че си сам...Ти никога не си сам.
ако всички сме едно, как може някой да бъде сам?
Някой в този клуб някога казваше: "истина е това, в което вярваш"
преразгледай вярванията си и ако трябва ги промени, както на теб ти хареса...смени си илюзията с друга, но си я избери сама....

Здравейте.

Нека прави разлика между "самота" и " самотност".

Самотата е начин на живот, необходим за тези, които искат да достигнат зад видимостта на нещата.

Самотността е състояние на духа - когато се чувстваш изолиран от живота, лишен от любов, ненужен...

Колко често чуваме казано с болка: " Никой не ме обича, никой не ме разбира..."

Смисълът на духовното развитие в много голяма степен се изчерпва с преодоляване на лъжливото чувство за самотност.

Всъщност, винаги сме сами във важните моменти. И в раждането, и в смърта. И в мъката, и в радостта. Единствено ти си знаеш какво наистина ти въздейства по един или друг начин. За никой друг въздействието не е по същия начин.
За енергията - ти го каза: усещаме прилива на енергията когато има някой до нас. Това е причината да търсим този контакт - за да си набавим енергията. Защото не знаем по какъв друг начин.

Да, но ако искаме да бъдем СВОБОДНИ трабва да намерим другг начин - това не правилният, верният път

Уцели в десятката!
Правото е на твоя страна!

Без право на обжалване

vse pak abstrahirai se i ot tazi iliuziia
abstrahirai se i ot nugdata

i kak taka da ne znaesh da obshtuvash sus sebe si
ne si li ti samiiat edinsveniiat chovek koito naistina te razbira

За последния израз - нямаше да се досетя да го кажа така.
Включва много неща в себе си.

Ще опитам максимално просто:
Любовта(но не в смисъл човешката любов) е най-високата енергия. Тя е космична или божествена (както искаш я наречи) енергия. Нея я има в изобилие и непрекъснато. Това на което не сме се научили е да я пропускаме да влиза в нас и да я излъчваме от нас към света, който ни заобикаля, такъв какъвто е той за всеки от нас. Обаче, като не сме научили това, перфектно сме научили как да го заместваме. В което се изразява и нашето нещастие. Като не можем да вземем тази универсална енергия от космоса, я взимаме в преработен вид от онези които ни заобикалят. Това са хилядите роли на егото с които (макар и несъзнателно) то манипулира останалите за да получи енергия. В най елементарен вид тази манипулация се изразява в привличането на внимание. Достатъчно е егото да привлече вниманието на някого дори само за миг, за да смукне енергия. Подчертавам изрично, че всичко това става несъзнателно. Настъпил е един огромен цирк. Една борба за кражба на енергия, един от друг.
Даже има изключително заблуждаващи аргументи от страна на егото в опита да оправдае действията си.
Например, че всъщност искаш да споделиш радостта си с друг. Не казвам, че човек не може да има действително такъв чист мотив, и дори да го извърши, искам да кажа, че и под такъв лозунг, егото може да извърши необходимата манипулация. Да продължа с примера. Да кажем, че много обичаш нещо. Да си в планината, поток, със или без дървена къщичка, жив огън и т. н. И просто искаш да споделиш това което толкова обичаш и с друг. Когато го има и него и евентуално изпита позитивните усещания или иначе казано той повишава енергийното си състояние - поради факта, че по някакъв начин сте свързани тази енергия в готов вид и по директен път се влива и в теб.
Колкото и да е неприятно, необходимостта от друг в почти сто процента, произтича от нуждата ни да си набавяме енергия (любов) от него вместо да се научим да я приемаме директно от Абсолюта, Космоса, Бога, няма значение названието.
А що се отнася до изливането на Любов от нас навън - то не ни е нужен някой до нас, за да можем да го правим. Когато тя протича свободно през нас, тогава я излъчваме кам всичко едновременно.
Пожелавам ти да отпушиш себе си за безграничната Любов. Да се втича и изтича от теб в изобилие. Да се ползваш и ти и всички останали. Че измежду всички останали нали съм и аз.

Вярно ли е това, което си мисля, че като деца сме били много по-свързани с енергията отколкото сега. Някой път когато си въобразявам, че съм успяла да се свържа с енергията се чувствам така както съм се чувствала като дете.

Ами за илюзиите- просто трябва да не вярваме т тях, а да ги използваме според предназначението им

А ти можеш ли да общуваш със себе си?
Аз че се разбирам- разбирам се, ама хората рядко са искрени, дори със себе си. А където няма искреност- какво общуване?

Абсолютно е вярно.
Оттам и Христовото "...ако не станете като децата не можете да влезете в Царството Божие...".
Като деца не сме били обременени от емоционални и ментални модели на възприятия и поведение. Е, имало е модели, но те имат отношение към минали животи и на такъв етап са със слаба сила на проявление.
От раждането до сега изграждаме личността(егото). Съзнанието се простира само в рамките на живота на тази личност(его). И това е което блокира енергията (Любовта). Затова и всички школи и учения с техните методи практики и техники - за разширяване на съзнанието извън рамките на личността, освобождаване от блокировката на личностните възприятия и модели, което е връщане на състоянието на детето - отвореност към и празнуване на живота, т. е. енергията на Любовта нахлува в теб.