Вали

"Драги" идва и го употребявам паразитно от "Драги ми Смехурко,поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен!Весел патиланчо" - много го обичам от детските години!!!
Извини ме за хилядите обърквания днес, явно не съм в кондиция!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Много си ми забавна! А що се кръсти Тиква?

***

Но в никакъв случай не заменяй буквата "Г" с "К".


Quot homines, tot sententiae.

Самоиронично, защото планината ражда хора, а равнината тикви!Моите корени водят към равнината!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Здрасти Драги,
От сутринта правя грешки, хубавото е че е не забърках голяма каша - само малка - ха-аха, умрях да се смея колко съм отнесено - разсеяна!!!
Писала съм отговор за теб, а до Калински / а може би случайно-неслучайно/- прочети си го все пак...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Quot homines, tot sententiae.

Znachi az sym BOROVA TIKVA!
Ili move bi KRATUNENA ELA!


Quot homines, tot sententiae.

Харесва ми че има чувство за хумор Маг!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

А какво означава твоя ник Mag - какво си сложил - титла или магия?
Хо-хо-хо!Ха-ха -ха!Хи-хи-хи!Хъ-хъ-хъ!-Хе-хе-хе!
-забелязал ли си, че това са вариантите по които се смеят хората!Обичам да изследвам смеха!Твоя това ли е - интересно....

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Имам го - не съм ампутиран от него.
Но и мога да съм лют. Особено като ме боли зъб или някой ми е изпил питието!
Абе снощи ме болеше нещо. Питие си нямах за да ми го излочи някой пък не бях лют. Що ли?! Май заради дъжда, а?
А как се смея ли - не знам. Друг може да каже.
Ти, ако си чуеш гласа, записан, ще си го познаеш ли? Случвало ли ти се е да си чуеш запис на гласа?

Quot homines, tot sententiae.

И аз вчера бях на зъбар и винаги мразя да ходя от дете...Мислих си обаче философски с отворена уста, че болката идва от това винаги, че не навреме сме усетили как нещо се руши и че винаги си мислим как всичко можем да понесем...Хайде няма да се отплесвам за да не се оплескам в дълбоките си мисли...
А иначе - заслушай се в смеха си и в смеха на другите, някога - получава се най-лесно в тъпа компания и е доста развеселяващо като изследователска статистика, дори в един момент може да те разсмее.
На въпроса дали съм си чувала гласа ще ти кажа - да - и много си го харесвам, защото той е тъждествен с вътрешният ми глас - дори и на запис или по-телефон да е малко различен - харесвам го!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Кога е най-страшна?
Сетих се за твоя и моя зъбари и, че ние боляло (физически).
Кога обаче БОЛКАТА Е НАЙ-СТРАШНА?
И кога (ей мене вече 3-ти ден ме боли а ми е весело) е НАЙ-ПОНОСИМА!
Имаш ли виждане? Защото днес (от снощи) за кой ли път преоткрих за себе си една истина.

Quot homines, tot sententiae.

Овичам среднощните дъждове. Още повече с любима жена, но едва ли ще й рецитирам стихове срещу хладината

И да те зарадвам с едно отрицание:
Мразя дневните дъждове, особено когато имам работа на открито. Мразя лепкавата кал, от която не можеш да се спасиш...

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

човек да може да обича и мрази, нали? Иначе... жив ли е иначе?

***

Да, но любовтта и омразата са едно и също преливащо нещо - те са свързани!Мисля, че противоположното чувство на любовтта не е омразата /в нея има много любов/, а безразличието - много студено и тъжно чувство!
Живеем за да познаваме и да се припознаваме припомнящо в чувствата и хората, Калински - така мисля...А ако бъркам, нека живота ме опровергае!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

винаги съм си мислила, че най-противно е да намразиш този, когото си обичал, възможно ли е да плюеш там, където преди си целувал, така плюеш на себе си. Може да има любов+болка, но любов+омраза не е любов... а сигурно и омраза не е, значи такова състояние не е възможно или е двулично, т.е. пак нито едното от двете чувства е истина.

***

Е, разбирам твоята гледна точка, но погледни моята за да я схванеш:в омразата има много болезнена любов, ако си позволим да я видим, Калински!можеш да мразиш или изпитваш, негативни чувства само към нещо, което преди си обичал.Омразата е опит да накажем любовтта или да не си позволим да видим как това, което ни дразни е нещо, което носим и в себе си - нехаресвано и не искаме да си го признаем и видим!
Безразличието е много по-жестоко и убиващо, повярвай ми.Когато мразиш все още си свързан с човека и ситуацията доста, когато дойде безразличието тогава си ги преживял - можеш да ги прескочиш недосегаемо, а можеш и жестоко да ги сразиш с Не-отношение/ безразлично/...
Боже колко философски се отнесох - извини ме ако съм неясна отново...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

що си с титла *** бре, Тикво, ненагледна?

***

ха-ха!Не е лесно да си Тиква с тиквен медал!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Знаеш ли, че има хора, които обичат да мразят, и такива, които се страхуват да обичат? Те също са живи по свой начин.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...