Вали

Кое ви е любимото време? Не ви ограничавам в смисъла на думата време, не се ограничавайте и вие сами.
Аз сега си спомних последния ми дъжд... не помня дали след него е имало и друг дъжд, помня този... беше някъде около полунощ, под един огроооооомен чадър в двор-градина на приятно заведение, работещо вече по това време само за мен и един мъж, валеше много силен дъжд, а аз рецитирах стихове на този мъж... Обожавам и ей това време, смрачаващо се, матово, някои го наричат и опалово, меко е...

***

Много хубава картина си нарисувах във въображението докато прочетох това...
Настроението ми често отразява времето или обратно, не знам как се случва ...
Обожавам дъжда и да ходя под него, без излишна превзетост и прикриване. Обичам да го усещам с кожата си - разхладително.Обичам да го слушам как ходи по покрива, почуква по прозореца, излива се и превръща улиците и града в една малка Венеция, които джапащо мога да премина...
Друго, което ме изпълва размазващо са залезите - драматични и романтични в червено раняващи хоризонта и изтичащи някъде отвъд...
А какво е времето в твоя прозорец????
Поздрави!
А любимият ми сезон, вече сигурно се сещаш ?! е : Есента - залези и дъждове, дъжд в залеза, залез преди дъжда - като усещания...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Веднъж една непозната ме попита: "Защо валиш?"... и аз знаех, че това е така.
Когато тревите растат спокойно и аз се стеля върху тях.

Words are very unnecessary, they can only do harm

плод е тиква
"Обичам да го слушам как ходи по покрива..." това много ми хареса
и не само по покрива, как ходи навсякъдедъждът ходи, много ме зарадва с това
А в моя прозорец времето сега е зелено! Има едно огромно дърво, което пее, т.е. има много птичета по неговите клони, страхотийка

***

те като дъжд обаче, тя, твоята позната, не е ли имала тъга пред вид? Ако ще се стеля по тревите, предпочитам да съм слънце!

***

i nekoi se e razbolial...
;)

Защото и дъждовете са различни, както сме различни ние самите от вчера и днеска а утрешното ни АЗ не се знае какво ще бъде дори.

Спомням си за много "ДЪЖДОВЕ". Ето един такъв:
С НЕЯ сме на 18-19 години. На палатка в планината. Край палатката съм запалил огън. Седим и чакаме да стане жаравата за да заредим скарата. Слънцето вече залязва. Станало огненочервено като цветче на полски мак. Щурците свирят песничката си. Бъбрим си. За какво ли не.
Пушекът започва да се стеле ниско. Лекият преди това ветрец се усилва. Закапват тежки капки ДЪЖД. Топъл и весел. Трополи по палатката като там-там. Отиде ни вечерята. Измиваме се с дъждовните капки и влизаме в палатката. Какво правят двама като нас като не правят нещо друго!
Ами тъй де!
На сутринта отново запалихме огъня и закусихме с вечерята.

Но си спомням и един "дъжд". 5 години след оня ДЪЖД:
Стоя до една сграда на Медицинска академия. Тя е вътре. Но не да ражда! Така е решила ТЯ. Защото тя е МНООООООГО РЕШИТЕЛЕН човек. Реши ли нещо - КРАЙ! Вали из ведро. Не ми се търси подслон. Мачкам вестника в ръцете си. Скъсах го най-накрая. Беше мокър. Хвърлих го в близкото кошче за боклук и си тръгнах. Пеша. След половин час дъжда спря. След две преки една млада майка излизаше от входа с бебешка количка. Погледнах малкото човече. Имаше едни ей такива пръстчета като малки свещички и едни опулени очички - тепърва опознаваше света. Усмихна ми се а аз едва не се разревах. Побягнах...

И спомен за един "ДъЖд". 1 година след оня "дъжд" :
Стоя на спирката и Я чакам. Ще ходим на опера. Вали. Скрил съм се под навеса. Вече е сумрак. Един моторизиран идиот не вижда локвата край спирката. Пляс с двете десни гуми в калната локва. Светлият ми костюм стана като козината на далматинец (102-рия). Побеснях. Разпсувах се както аз си знам.
ТЯ се появява зад ъгъла. Вижда ме и се усмихва. Не, не усмихва - засиява. И аз. Прегръщам я. "Ами сега?" казвам аз. ТЯ - ПО-РЕШИТЕЛНАТА се смее. Вади кърпичка и ми почиства петната. Безуспешно. До началото на представлението има 25 минути.
"Имаш ли нещо в хладилника?" пита тя. "Имам я. Бира и фъстъци". "Чудесно" казва тя. "И така тая опера сме я гледали 3 пъти". "Ами хайде!" казвам аз.
В хладилника имаше 5 бири. Нямахме време да ги изпием всичките. Последните 2 ги изпихме другата вечер!

Та тъй, Калински. Както животът така и дъждовете са ШАРЕНИ!


П.П. Извадиха ми зъба. Не ставал за "ремонт".
Дали ако утре ми извадят друг зъб няма да пропиша. Засега в проза а утре и поезия.

Абе някой ще ми каже ли как така боли липсващ зъб? Ако моя зъб "илюжън" ме боли то оня в кошчето на зъбарката сигурно е окрещял околностите и е събудил махалата наоколо!!!

Quot homines, tot sententiae.

Спомням си начина, по който го каза. Начина, чувството, което вложи. В него нямаше тъга, нямаше радост, мъка или щастие. Беше просто чувство - нейно и едновременно чуждо на самата нея. Може би това просто олицитворяваше някакво "прозрение", но аз не бих могъл да кажа от дистанцията на времето и пространството сега. А дали ще се стелиш като слънце или като дъжд... а къде е разликата?

Words are very unnecessary, they can only do harm

Ха! "Той" няма една ръка, но е странно когато съвсем съзнателно посяга да вземе предмет и не го напипва. Мърда прътите си, но когато погледне осъзнава, че нищо не мърда. Предполагам, че с твоя зъб е същото, само че ще е до едно време. Свиква се.

Words are very unnecessary, they can only do harm

Неограниченото.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

се рее и затова е по-леко като усещане, дъждът към земята се стреми и затова е по-сериозен, замислен, влюбен... нещо такова

***

Щото под дъжд някакъв си е играл! Здрасти, Нути, сладурско?

***

или разказваш... а за зъба... забрави го, от спомените винаги боли...

***

снощи дъжда? За мен беше великолепен! Получи се точно такъв, какъвто си пожелах!

***

Може и затова да ми харесва повече - всеки търси сродното, а не чуждото нему. Макар и замисляйки над това да поглеждам встрани подтикнат от липса на убеденост в думите.

Words are very unnecessary, they can only do harm

не ти харесва, но облачното време го попиваш по-лесно, нали, аз съм така, обичам облачното време, усещам го изцяло, та дори и повече, но и слънцето ми е приятно, весело е, не съм против да ми е весело и по този лекия начин, щото се радвам и на облачното, но по друг начин.

***

Колко много дъждове са те валяли, Калински - нежно, драматично, порастващо...
А вчера?!.......
Какъв дъжд ме хвана и валя мен - вървях, докато всички се криеха и се смеех, защото се сетих за тази твоя тема, в която днес се включих ;))))

Дъжда вали и заличава всички дири
на хиляди минаващи Очаквани-я
и фарс е всичко - някой ти се хили,
когато всеки Никой се оплаква...

P.S.това го посвещавам на Зъба ти!!!!


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Маg и аз сме различни хора Но да... и аз вчера си мислех за социалното пророчество Писатели предизвикват събития като приказни магьосници и ги наричат пророци. А според мен, те ги предизвикват, а не предусещат, може би щото не ми харесва да е толкова предопределено.

***

Господи, станала е грешка наистина - извини ме, Драги!!!
Но не е лесно да си Тиква!!!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Драги ми викаш ти на мен и май това означава, че трябва аз да извинявам, но аз съм Драга не че е жизненоважно де

***