Ще дойдеш ли
32 отговора
1508 прегледа
Ще дойдеш ли
на следващата среща?
Облечена в червено или черно.
Червено за да си гореща
и черно, тъмно и студено.
Ще бъдеш ли искрицата на прага -
пулсираща, трептяща, мъртва?
Жена ще бъдеш ли - когато се налага?
Или когато ти отърва?
Истинска ще бъдеш ли, за да докосна
струната, вибриращото тяло?
Ще искаш ли на пода да те просна,
да бъда в теб и с теб изцяло?
Ще търсиш ли картината в сълзите,
които ще ти подаря,
цветята сплетени в косите
и пълзящата по тях дъга?
Ще носиш ли във теб детето,
което толкова желая?
Ще бъда с теб завинаги! Небето
ми е свидетел, че го искам и мечтая.
Бъди до мен, аз искам да си моя
и да бъдеш майка на нашите деца.
Ще бъдем заедно насред пороя,
бурята ще водим с теб, мечта...
16.09.2001 2:18
Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.
Облечена в червено или черно.
Червено за да си гореща
и черно, тъмно и студено.
Ще бъдеш ли искрицата на прага -
пулсираща, трептяща, мъртва?
Жена ще бъдеш ли - когато се налага?
Или когато ти отърва?
Истинска ще бъдеш ли, за да докосна
струната, вибриращото тяло?
Ще искаш ли на пода да те просна,
да бъда в теб и с теб изцяло?
Ще търсиш ли картината в сълзите,
които ще ти подаря,
цветята сплетени в косите
и пълзящата по тях дъга?
Ще носиш ли във теб детето,
което толкова желая?
Ще бъда с теб завинаги! Небето
ми е свидетел, че го искам и мечтая.
Бъди до мен, аз искам да си моя
и да бъдеш майка на нашите деца.
Ще бъдем заедно насред пороя,
бурята ще водим с теб, мечта...
16.09.2001 2:18
Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.
Re: Ще дойдеш ли
Ще дойда - да укротим заедно вятъра
с ръцете си да изваем небето.
Ще дойда, росата с нозете си ще разпръсна
и ще заровя пръсти в земята.
Пътеката с камъни дори да е застлана,
Слънцето ще ме води към тебе.
Ще дойда. Лятото ще ни е постеля,
завивка - цветята...
Ще дойда, за да съм тебе цялата,
в пулсиращата кръв по вените,
в дъха на мрака и в очите,
присвити и усмихнати загадъчно.
Едва ли ще остана дълго...
ще бъде кратко, силно и изгарящо,
едно докосване във мимолетна вечност...
Ще дойда...
с ръцете си да изваем небето.
Ще дойда, росата с нозете си ще разпръсна
и ще заровя пръсти в земята.
Пътеката с камъни дори да е застлана,
Слънцето ще ме води към тебе.
Ще дойда. Лятото ще ни е постеля,
завивка - цветята...
Ще дойда, за да съм тебе цялата,
в пулсиращата кръв по вените,
в дъха на мрака и в очите,
присвити и усмихнати загадъчно.
Едва ли ще остана дълго...
ще бъде кратко, силно и изгарящо,
едно докосване във мимолетна вечност...
Ще дойда...
Бъди...
за кратко моя, вездесъща,
бъди зорницата в небето,
дори и любовта да не ти е присъща
обичай ме, люби ме сред полето.
Изгаряй ме зорнице моя.
Смъртта не ще е край за нас.
Ще те искам и насред неволя,
ще те искам, а ти реши дали и час.
Слънцето заключила в косите
и лунната повърхност в сладостта,
моля те, загледай се в очите,
които обожават те и в смъртта...
Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.
бъди зорницата в небето,
дори и любовта да не ти е присъща
обичай ме, люби ме сред полето.
Изгаряй ме зорнице моя.
Смъртта не ще е край за нас.
Ще те искам и насред неволя,
ще те искам, а ти реши дали и час.
Слънцето заключила в косите
и лунната повърхност в сладостта,
моля те, загледай се в очите,
които обожават те и в смъртта...
Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.
