НОМАД

Присъединявам се към предложението за имената:P

Имах някои проблеми с възприемането на героите и терминологията в книгата - може би така щеше да ми е по-лесно. (или при по-малко пънкарска интродукция)

btw, един въпрос към ... който ме прочете
ЛЕДът е въведен в Изгарянето на Хрома и означава (според това, което помня, че съм чел) ЛЕГАЛЕН ЕЛЕКТРОНЕН ДОСТЪП.

Сега си представи един отворен connection, през който можеш да пращаш и получаваш ей такива неща 00000100101010100101010011110101001, в някакъв ред, който е разбираем за двете страни...

ЛЕД какъвто аз го виждам - в превод:

dzver request-ва към server (nakratko <dzver>)
server response - nakratko <server>

<dzver> дай ми меню
<server> (мисли, адреса на този от моите ли е? Я? Ако не е от моите - връщам няма меню. ако е от моите...)
<server> дай ми ключ
<dzver> ето ти ключ
<server> дай ми потребител
<dzver> dzver
<server> дай ми парола
<dzver> ****** (криптирана по някакъв начин)
<server> Ето ти меню.

Къде в тази работа може да се вмести синкав интерфейс, мек на пипане, както и торпилиращ военен вирус, който разтапя менюто? :)

Още не съм прочел книгата до край, още ще се заяждам.

А пекарят се подсмива,
лакомец глава затрива.

Хммм, представи си че докато си комуникираш със сървъра ядеш сладко от сини сливи и омажеш яко клавишите - ето ти "идеален синкав интерфейс, мек на пипане."

П.С. Не съм чел книгата, това ми щукна просто .

"...I don't respond well to threats!"
Capt. Janeway, USS Voyager

Елементарно, циганетата ще ги уловят и предадат на вторични суровини .

"...I don't respond well to threats!"
Capt. Janeway, USS Voyager

100 пъти "Браво"-ти Afala.
Не че съм се съмнявала, ама си ме изненада. Героите са много Интересни. Както се движат в група и всеки си има "реплика" прилича малко на Сапунен сериал, но действието и Идеята компенсират всичко. Много ми хареса!

"Тя се двоуми, тя се колебае
Казано с две думи - Жена е!"
Расин

блажени са... всъщност кои?

Не думай о секундах свысока!
Наступит время, сам поймешь наверное.
Свистят они как пули у виска...

Тъй като чай сега прочетох въпросната книга, пък и май прекалено малко коментар имаше реших да се изкажа... Имам се за по-малко „разбирач” от хората от този клуб, за мен е важно книгата да не те остави безразличен и да я запомниш... А „Номад” определено ще я запонмя, имаше дълбока мозъчна активност.

Още една такава книга от български писател и ще взема да си променя мението за българската фантастика (досега има само една, която ми е харесала - "Шпага с рубини")!
Има още какво да се иска и от "Номад:...", и от авторката му, но резултатът далеч надминава очакванията ми! За първи път ми се случва да чета книга и да забравя (поне на моменти), че е писана от българин. Елена Павлова е успяла да надскочи балканската дребнавост, песимизъм и меланхолия, присъщи на повечето и български колеги.
Не че няма кусури! Има и то - не малко! Но съм убеден, че в обкръжението на Елена има хора, които разбират от литература далеч повече от мен и могат доста по-точно да и посочат пропуските. Затова няма да се спирам на стила и героите и.
Само ще спомена с леко разочарование липсата на оригиналност, поне за някои елементи от сюжета - "Код Зелено", влагосъхграняващи костюми (или както там бяха в "Номад"), пясъчни червеи - феновете на Хърбърт ще ги познаят, дори и леко видоизменени. ЛЕД-овете. жакванията и т. н. са доста близки до начина, по който ги е описал Гибсън. Това не е голяма беда, защото в "Номад" киберпънк елементите са класи над тези в "Невромантик" например.
Бая много супергерои на едно място - дори Карл Май би завидял, ако беше жив! При внимателен прочит доста много от "Междузвездни войни" също изскачат. Само дето Силите са четири и са с по-различно естество от тези на джедаите... Трудно убягва и атмосферата на Границата от книгите на Резник (това е по-скоро комплимент, отколкото критика).
Възможно е и моето собствено въображение да ме е подвело и да е извадило някои елементи от контекста, но това са нещата, които ми направиха впечатление. Само ще кажа, че книгата не е нелепа смесица от чужди идеи. Всичко, изредено по-горе, е много умело интегрирано в сюжета и подправено с уникален стил и солидна доза въображение от Елена Павлова. Ще чакам с нетърпение следващите книги на авторката и ще и стискам палци! Има много работа, но това е вярната посока!
btw Воин и войн не са едно и също нещо. Не е зле да се знае, че думата "войн" не е включена в тълковния речник.

I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you

Бас,че следжащите 50 книги които ще прочетеш ще ти напомнят за "Номад: самият пъкъл".
Сюжетните идеи са ограничен брой и са използвани мнгократно.
Don't panick!
Проверете :
[линк]
Доставката е максимум10 дни!

Сюжетните идеи наистина не са безкрайно много на брой, но мисля, че все още сме много далеч от изчерпването им. Щото ако са свършили, значи и фантастиката е свършена, а и ние (поне аз) покрай нея.
Няма нищо лошо в заимстването на идеи и концепции от големи писатели. Но не така, не толкова директно. Подобни "заемки" трябва да са интегрирани в сюжета, за да звучат добре. В "Номад: самият пъкъл" в поечето случаи те са именно такива, но на места стоят малко като кръпки и това не е добре. Личи си, че Елена Павлова може още, че във въображението и се крие много повече, отколкото показва с "Номад:...". Ако книгата беше излязла изпод перото (клавиатурата) на автор, когото вече съм обявил за посредствен, щях да си река, че това е произведението на живота му. Но в този случай това не е така. Ще очаквам (предполагам, не само аз) за следващата си книга Елена Павлова да се постарае малко повече и да даде на феновете това, което очакват от нея (а и това, което самата тя заслужава да напише)!

I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you

И преди съм казвал, че според мен Елена е много добра на късите форми, но още не я бива на дългите. Това беше един от изводите ми от Номад. Към 140-та страница така зациклих, че оттам нататък с мъка трябваше да прелиствам всяка следваща. Повторенията следваха едно след друго, героите избледняха, сюжетът се разми... а най-отчетливо беше усещането, че добре написани пасажи се редуват с лошо написани (или недобре редактирани). Прологът например беше твърде неприятен (няколко човека ми казаха, че ги е отказал, та се наложи да ги убеждавам, че нататък е доста по-добре) - сякаш е писан накрая, набързо и по принуда; в него добрият стил изцяло липсва.

"Казваше се Винсент и беше прекарал в Сърцето на Ада трийсет и седем години. Траборгите му викаха Уин, Победителя. В Сачмо го знаеха като Санто, Светеца. За естансъеросите беше просто Омбре, за помпаджиите - Сърдития спусък, в Сандс го наричаха Лудия Винс ( щото имаше един стар филм с ня'къв Луд )… А в Уиндвил кракът му не стъпваше. Винсент имаше кибернитична лява ръка и беше най-хъшския драйг в Ада. Или поне така казваха всички.

За него казваха също, че си носел късмета на върха на пръстите на сайб-ръката, че стрелял по-бързо, отколкото можеш да се усмихнеш, че можел да те набучи с меча си ( или да те изпържи с него ) преди даже да си извадиш бластера и че познавал пустинята по-добре от собствения си рънър. А ТОВА вече беше комплимент."

Така, ако не се лъжа, започва книгата. Цял куп непознати понятия, тръснати върху главата на четящия; някои от тях - твърде грапави: "най-хъшския драйг"; още на първа страница става невъобразима смеска от чуждици и български "термини", а "сайб-ръката" се превръща в "киб-ръка" и после отново става "сайб-ръка" (това - в графата "забележки към редактора"). Естетическото ми чувство направо виеше от болка. А горният "слоган" се появява няколко пъти в книгата, което допълнително ме ръчкаше директно в мозъка. Никакъв финес, никаква "душа", така познати от някои разкази на Елена; сякаш виждах пред себе си лошо скърпен голем. Неприятното глождене не ме напусна през целия пролог. Веднага с началото на книгата лошите ми впечатления бяха изтрити - почувствах се уютно и приятно; това обаче не продължи много дълго :(

Смятам, че ако книгата беше със 100 страници по-къса, като бяха махнати повторенията, натрупванията на думи с еднакъв смисъл, излишните думи, които убиват изяществото (на едно място например имаше такъв пасаж (по памет): "Хлапето го гледаше буквално с благоговение..."; думичката буквално в случая е направо бъг - без нея става перфектно - но за това пак и редакторът отговаря); ако идеите бяха прецизирани и поотдалечени от вече познати неща; ако не беше бързано толкова с издаването; ако, ако, ако... щеше да стане една добра книга... Еее, много съм суров - щеше да стане много добра книга. Сигурен съм, че продълженията ще са по-добри.

Животът е един от най-сложните.

С някои от нещата, които казваш за "Номад", съм съгласен, с други - не. Ако се замисля, бих могъл да изредя поне още няколко основни недостатъка на книгата, но няма да го направя! Най-вече защото не искам. Основното е друго - има надежда от Елена Павлова да излезе много, ама много, добър писател! Затова нека злите езици да замълчат (и аз съм сред тях, затова ще си трая).

I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you

Съжалявам за горния си постинг, имах намерение да обсъждам със самата Елена. Реших обаче, че трябва да се конфронтирам донякъде с теб. В никакъв случай не съм злонамерен - напротив, аз съм фен на Елена още от първия неин разказ, който прочетох. Естествено, че има големи надежди - от време на време тя показва, че не са само надежди. Но смятам, че трябва да се гледа на творчеството й "трезво", както казваш ти. Повече зрялост, повече обмисляне, повече озаптяване на желанието за апотеоз на аутсайдерите - защото това е бумеранг; не е коректно може би, след като самият аз не съм написал нищо, да критикувам, но смятам, че е за добро.

За редакторската работа - още нещо, което наистина много ме издразни: навсякъде думи като "оттук", "насам", "наведнъж" бяха писани разделено. Поне 100 такива случая имаше.

Животът е един от най-сложните.

Dokachliw, dokachliw, dokachliw... :)

I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals...

Така де, кои?

TANSTAAFL

Честит дебют от бойния редут

Все още не съм измислил кои са блажени в тая връзка... Труден въпрос

Знам кои не са блажени (не помня кой го беше казал):
"Няма блаженство за самотните. В библията не е казано, че те са блажени."

Нагисокров е един егоист, мошеник и тарикат. За него истината е просто инструмент. (Арабров)

Благодарско за честитката.
Като не знаеш кои са блажените що зачекваш тая тема?

TANSTAAFL

А защо не?

Имах предвид, че може много да се каже по темата, тъй че защо правиш опити да осуетиш дискусията в зародиш?

Не бе, глупости. Идвай си по-скоро

Нагисокров е един егоист, мошеник и тарикат. За него истината е просто инструмент. (Арабров)