Бракът

Айде...пак почвам тая тема, като някоя параноичка съм вече... Шегувам се, да не ме изядете сега...:)) Малко цитати, че нали все пак и все още клуба е `вечни мисли`. Нарочно ги подбирам противоречиви, каквито очаквам да бъдат и мненията тук. "Измежду всички форми на абсурдна смелост, смелостта на момичето е извънмерна. В противен случай би имало малко бракове и още по-малко диви авантюри, които надхвърлят всичко, дори брака..." Колет =================== "Нужно е да имаш един най-близък приятел в този враждебен свят, човек на който си предан, независимо от всичко, човек, който винаги ти е предан." Е. Джонг =================== "Оковите на брака са толкова тежки, че трябват двама, за да ги носят, понякога дори трима." А. Дюма =================== " А другите копнежи, които бракът задушава? Например копнежът от време на време да хванеш гората, да разбереш дали все още можеш да мислиш самостоятелно, да разбереш дали ще можеш да оцелееш сама в горската хижа, без да полудееш; накратко да разбереш все още ли си целокупна, след като си била години наред половинката от нещо (като двата задни крака на бутафорните кончета по панаирите, които всъщност са двама души, скрити под покривало)." Е. Джонг =================== Мога да продължа, но предпочитам вие...Какво е отношението ви към брака?

" От всички сериозни неща,бракът е най-смешното."-някой си там мъдрец.

Abe, Erika Jong mai nai-dobre se spravq s opredeleniqta... Az osem godini se opitvam da namerq pone edin kategori4en "+" na taq instituciq, oba4e ne uspqh. Ti kak mislish?

Приятно е, ние никога не сме се карали.За толкова години не сме си казали дума на криво и се разбираме добре.Мисля че ударих джакпота с моето момиче.

Измамих ви .Мръщи се когато дрънкам щуротий по нета,ама какво да правя,така се разтоварвам много добре,пък и дали има някой който ги приема сериозно-не вярвам:

Ерика Джонг обаче я определяли като феминистка, което не знам що е така и доста тъпо според мен. Но знам, че била доста известна след феминистичните кръгове...Но стига за нея, много е права и това го описва подробно в книгата си "Страх от летене". Аз ще кажа по-подробно по-после за моето отношение, но не знам доколко съм обективна, тъй като не съм се опарила още и все пак клоня към негативизъм. Негативизъм относно: - подписа - ще го направя, щото кво ще кажат хората - щом съм бременна, ами...добре, няма начин - това, което става след третата година пране на мръсни чорапи срещу един тупаник в носа - аууу, ами децата... - при развод да споменавам ли....? А всичко може да е прекрасно и без да е озаконено, въпреки това, което говорят бабите и дедовците, напук на всички и на всичко...Ох, не знам. все пак бракът сигурно е прекрасен...понякога.

Abe, to prekrasnoto...podpisyt go povrejda mai.... Ama ti sega da ne se razkandyrdisash(au,kyv dylyg turcizym), ne e 4ak tolkova zle...ponqkoga. Pyrvata godina,primerno:)

Какво точно трябва да кажа? Питаш да ли е хубаво или к`во? От три години съм омъжена и досега не съм намерила нито един минус, освен че ми нарушава спането, когато пие щото тогава хърка. А иначе не ми нарушава самостоятелността, честно казано съм доста феминистично настроена, но няма нищо против. А дали трябва да се сключва брак - не е задължително,тъй като при една продължителна връзка се чувстваш по-същия начин, тъй, че избора си е единствено твой.

още, че да се разкандардисвам (баси думата) :) и все пак винаги ми е интересно да чуя мнения по тоя въпрос:)

Как беше? И да се ожениш, и да не се ожениш, след време все ще съжаляваш. Дали е така наистина?

"Scrap!" za chweshkiq, oswn ako ne Bogestwen !

Sokrat, -Grahche: " I da se ogenish i da ne se ogenish sled 10 godini shte sugalqvash. No po Sokratovo vreme, vremeto sigurno e techalo po-bavno ta izliza, che si prav.

БРАКЪТ Е ХУБАВО НЕЩО СТИГА ДА ВЪРВИ!!!!!!!!!!!

Тъкмо щях да кажа, че се подхлъзваш по инерцията на вицовете и бабешкото мрънкане, но ти го каза по-рано... да, понякога бракът е едно нелошо състояние.... Аз лично направих нещо без да разбирам значението му, но което ме спаси от гадостта на рязката промяна и "синдрома на подписа". Просто живях с настоящия (:о)))))) си съпруг заедно толкова дълго време без брак, че след това вече нищо не можеше да промени и по някакъв начин запазих чувството си, че като правя нещо, то не е по задължение, а защото така искам. Майтап ти казвам! Смях до сълзи..:о))))) Ама ти не ми вярвай много-много, нито на другите. И гадостта и радостта са си лично твои. И чорапите също... И копнежите... И това дали ще се чувстваш половинка или целокупна... А, между другото, колкото повече се опитваш да бъдеш половинка, толкова по-излишна ставаш. Че нали са те взели когато и защото си била цялата себе си ;о)))))))))

А пък как беше сготвила преди малко,дааа заслужава да е възпея в песни...

............... ;-))))......... ааааа рано е да се каже....... ;-)...... малка съм още ..... ;-)))))

Не е договор, но е договореност. Не е любов, но без такава не може да съществува. Не е гръб, но е усещане за такъв. Не може да бъде смисъл на живота, но го осмисля. Не създава деца, но ги отглежда. Понякога е мъчителен, понякога приятен, какъвто си го направят и двамата.

и звучи много достоверно, особено ако искаш да чуеш точно това:) като това, дето го каза зу...

хареса ми това, което написа. Твоето и на одд изказването, трябва да се сложат в раздел Брак на онези големи книги-тухли, пълни с мъдростта от вековете. Наистина... :)

... с име на крайцер :-))) Подписът не е нищо, ама абсолютно нищо .... лист за пред институциите ..... може би улеснение в някои случай при практикуване на брака, но до там. Не чуства ли човек ангажимента в душата си, такъв практически не съществува.... въпросът се свежда само до някакви си стотина лева. Как биха се чуствали децата в едно семейство без брак - когато всеки един от родителите може да се дигне когато му писне? Децата са специални човешки същества - тая привързаност не подлежи на описание докато не я изпиташ. Не брака, а те обръщат живота ти на 180 градуса. Бракът без деца си е търговска сделка. Не включвам тези, които по една или друга причина ги искат, но не могат да ги имат. За съжаление тези неща се проумяват понякога твърде късно.....На въпроса има ли живот след брака, отговорът е да, но друга форма.:-)))