gladiatora vs smelo syrce

(засрамено до немайкъде)ами..шсе опитам....

a kwo shte kajete za edin raztyrstwasht po podoben na4in na gladiatora i smelo syrce film - "Syrce na drakon"?tam syshto imashe mnogo emociq i romantika.Abe kato se zamisli 4owek, ne sa li imenno istori4eskite filmi nai-wylnuwashti?

хмммм...знам ли?може,ако си падаш по романтични и емоционални филми;-)за мен историческите филми са си исторически филми и си имат своето място,но....не знам,предпочитам по-съвременни работки;-)

О да! Щом си падаш по по-съвременни работки "Ловецът не елени" (края на 70-те) ОПРЕДЕЛЕНО не е за тебе. Изобщо няма начин... Но това, че на 7000 човека средната оценка е 8.1 от 10 въобще не трябва да те притеснява! Изобщо! Те просто не са знаели каква "ебаси тъпнята" гледат... Дали щото не са се сетили да заспят? :)

еми....може да са пили по 5-6 кафета...;-)

Здравейте ! Страхотна тема сте избрали ! Много ми се иска да кажа кой от двата филма ми харесва повече ,но определено се затруднявам. В едно съм сигурен обаче..... Гледал съм много исторически филми ,но защо ли те не са ми вдъхвали никога доверие ,като че ли гледам някакъв заснет театър ,всички са прекалено драматични ,музуката прекалено помпозна ,репликите почти изречени в рима. Изобщо един такъв издут до пръсване епос преливащ от героизъм и изобщо неверен. А помня много добре ,след като гледах Смело сърце и в последствие Гладиатор, излизайки от салоните и на двата филма имах абсолютно едно и също усещане - Чувствах ,че ако ударя някой точно в този момент ,буквално ще му строша черепа. Зададох си простичкия въпрос - откъде се появи това варварско чувство у мен ? Точно от там доиде и простичкия отговор !!! Разбира се ,колко съм бил сляп............O'SANCTE SEMPLICITAS ...Простотата Уотсън ...простотата ! само една единствена думичка кънтеше като ехо в главата ми - ВАРВАРСКО..... Изобщо цялата тази бруталност на битките ,не говоря само за количествата червена боя ,а най вече за погледите,жестовете, резките движения,резкия монтаж, бързите каданси ,последователни удари като откоси на автомат и т.н. наистина ме бяха завладяли.Като че ли през цялото време се усещаше едно примитивно присъствие на най първичния инстинкт у човека - този за оцеляването.С други думи бих казал че точно тази истинност и на двата филма ги превръща в това което са.Този полудокументален стил (Аз бях там и кой знае защо камерата ми беше включена и за малко на няколко пъти щяха да ме ударят...) според мен страшно е допринесъл ,защото надали има по верен режисьорски подход от този на неподправения разказ - когато правиш филм на базата на истински събития и факти да следваш логиката на съответния исторически момент и да намалиш художествената измислица до минимум. Да аз наистина мисля ,че Ридли Скот и Мел Гибсън са знаели какво искат и определено са го постигнали. Надали ефектът щеше да е същия ако Максимий посягаше гордо изправен няколко пъти с меча срещу камерата и в следващия кадър няколко от "лошите" вече са се проснали на земята..........тъпо нали ? Друго е да видиш как един от войните на Уилям Уолъс се гърчи от болка и не може да изкрещи ,защото английска стрела е разкъсала гласните му струни................тръпки да те побият ! Е да ама за тая тръпка си струва ! Сигурно има поне още 1 молион причини за да ги харесвам тия два филма , но не мисля че без гореспоменатите от мен качества щяха да имат същия успех! Или поне това е моето скромно мнение. Always yours: J_Council

Ама ти все заспиваш на разни хубави филми! Една приятелка ми се беше оплакала, че баща й така правел - заспивал пред телевизора, като започне филма, събуждал се за финалните надписи и обявявал "егати тъпия филм, нищо не му разбрах!" ;-) Hellen

J_Council Ти си откровен гений моето момче ... кеф ми стана да те чета направо! Ти си забелязал нещо много важно - техниката на снимане и нейната роля. Само забележете в Гладиатора , колко е играно с кадансите и ритъма на движение - чудесия направо ... Въобще напоследък с голяма радост започвам да забелязвам, че кинаджиите, дори и старите излизат от класическата форма на киторазказа и започват да "клип"-ват филмите си! Супер! Това придава на всичко съвсем нов вид, някаква дива динамика, някакъв поглед - шантав, но толкова ... гъделичкащ. Брррр ... че хубаво. Ясене ... знаеш ли ... Бразилия ми заседна на гърлото и го изгледах много, много трудно. Но ако говорим за Тери Г. и любим филм това е - 12 Маймуни. Това е моят вкус. Аз си падам по агресията и не се срамувам да си го призная. Но изчистена, обоснована и някак "хармонична" /странно а/ агресия, а не тупала/пукала/бум ... въх убиха ма

хахаха....е ,случило ми се веднъж ся,кво толкоз....

е-е, нещата като столовете са си запазена марка на мелчо гибсънчо - във всеки филм обикновено има някаква мъничка (или по-големичка) мания или особеност, която обикновено няма голямо значение за сюжета - замерването с камъни в "смело сърце" (с оня, неговия дебел приятел), рисуването в "теория на конспирацията", то той там имаше бая мании де... абе навсякъде... направо за въпрос за играта стават ;)

Ами въобще не се учудвам, че не ти е харесал. Това е студиен филм и не е за всеки. В смисъл многопластовостта и символиката са далеч от "прима виста" възприятието. Не случайно почти няма награди - прекалено е немасов за да се хареса и на критиката даже... Аз лично за пръв път го гледах на около 16-17 години. Тогава бях потресен от факта, че половината салон си излезе преди средата на филма! А аз, от своя страна, останах поне 5 минути след последния надпис заблеян в екрана... Но сега имам кристалната представа, защо е станало така. Когато видиш за пръв път Бразилия или заживяваш заедно с него или ти се струва посредствено фентъзи. Ако имаш необходимата нагласа и способността да вникваш и асоциираш, то този филм ти става приятел! Непременно се връщаш отново и отново... За да виждиш колко много има още за казване, колко съвършен е всеки детайл, всяка реплика, всяка сцена... Как всяко едно парченце има десетки значения... И как ъглите на възприятие се променят с потока на собственият ти живот... Не случайно Т.Гилиам е казал "F*** YOU" на еди-коя-си филмова компания, която искала да пусне филма във вариант различен от оригиналния. И се запънал и не си давал филма! Не му пукало ни за пари, ни за договори! Занел си човека - ТОЗИ път, който поръчвал музиката не трябвало да бъде допуснат да оХоливуди този шедьовър... А отгоре на всичко няма и никакви протрити "да живее...", "за честта, майко юнашка...", "ай сега да гътнем точно пред изхода на арената..." Та всъщност за какво ставаше дума! Ами не се мъчи! Нито с Бразилия, нито с Пробуждания. Забрави за Патч Адамс, Обществото на мъртвите поети, Улови деня, Ангелско сърце, Ловецът не елени... Е, може и нещо да ти хареса, но то ще е по случайност... :)))

ти си моя човек:)

Dva puti samo v tazi tema - na "Lovecut na eleni" i na "Smelo sarce". ;-) Hellen

на ловеца щях,ама не заспах!

всеки път се кефа, като гледам бразилия... и не бих отишъл на кино, за да го гледам - само ще се ядосам, като чуя някоя мутра да казва - "и са кво стана, къде беа бразилките!" примерно просто толкова детайли бяха сложени просто е така, за кеф (лепенката на задника на кученцето например) че правеха нещата мноого много.

Аз се включвам с убийствено закъснение, но исках просто да отбележа, че Мел Гибсън е откзал ролята на Максимий, защото е предпочел "Патриотът". След това ролята е била предложена на Ръсел Кроу. И двата филма ми харесаха. И двата съм гледала повече от веднъж. "Гладиатор" - 4 пъти, "Смело сърце" - над 10. Музиката и към двата филма е страхотна - имам и двете CD-та... Еееее, "Смело сърце" е по-хубав все пак! И се плаче далеч повече...

и толкова!