Смъртта
44 отговора
8 прегледа
Re: Смъртта
Може би съм най-възрастна
. Не се страхувам от смъртта, виждала съм я много пъти очи в очи като лекар и пациент. Понякога си мисля, че я чакам с нетърпение, защото останах самичка с внуците и те далеко...
Не плача за загубите, те не биха искали да плача за тях, не ходя на гробища, имам изкуствени коленни стави, сещам се често, понякога ги сънувам и сме все млади аз, дядото, дъщерята, зетя, майка. татко, свекървата, странно защо заедмо сме млади, с нас са всички наши покойни котки и кучета, говорят с човешки глас, имат човешки ръст. Виждам невъобразимо прекрасна светлина, поляни, море, пясък. облачета. Искам да им кажа нещо, но хората не ме чуват, само котките ми говорят с любов и ми казват мамо.
Последният ми спътник моят котарак и той е старец и има артрит, болно сърце, но не се предаваме, кретаме някак. Ето днес добри хора ми донесоха кокиченца трички, дядо кот ги мирише и гледа цяла сутрин, накрая им обърна гръб и заспа до тях. Аз наготвих супа от спанак и като хапне човек нещата се подобряват.
За покойниците смъртта не е страшна, тя е ужасна за оставащите тук, които оставаме самички без скъпите ни същества.
Приготовления нямам, няма смисъл. Остарях и не мога да съм донор на каквито и да е части, завещах трупа на МА София да се учат студентите, има много какво да видят като болести и прилагано лечение. Нека принесе последна полза на медицината.
МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
[линк]

Не плача за загубите, те не биха искали да плача за тях, не ходя на гробища, имам изкуствени коленни стави, сещам се често, понякога ги сънувам и сме все млади аз, дядото, дъщерята, зетя, майка. татко, свекървата, странно защо заедмо сме млади, с нас са всички наши покойни котки и кучета, говорят с човешки глас, имат човешки ръст. Виждам невъобразимо прекрасна светлина, поляни, море, пясък. облачета. Искам да им кажа нещо, но хората не ме чуват, само котките ми говорят с любов и ми казват мамо.
Последният ми спътник моят котарак и той е старец и има артрит, болно сърце, но не се предаваме, кретаме някак. Ето днес добри хора ми донесоха кокиченца трички, дядо кот ги мирише и гледа цяла сутрин, накрая им обърна гръб и заспа до тях. Аз наготвих супа от спанак и като хапне човек нещата се подобряват.
За покойниците смъртта не е страшна, тя е ужасна за оставащите тук, които оставаме самички без скъпите ни същества.
Приготовления нямам, няма смисъл. Остарях и не мога да съм донор на каквито и да е части, завещах трупа на МА София да се учат студентите, има много какво да видят като болести и прилагано лечение. Нека принесе последна полза на медицината.
МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
[линк]
Re: Смъртта
Здравей,
Виждям, че сме близки по съдба. Кой колко е стар не е важно. По скоро ми се струва, че трябва да се поддържаме. Аз лично избягвам да се връщам назад, защото става страшно и една нощ няма да ми стигне. Сянката на близките хора е тежка и неупесуема, разтройва ме и трябва време за да се оттърса от тях.
Предпочитам да гледам напред, колкото и трудно да е.
Спокойна нощ
Виждям, че сме близки по съдба. Кой колко е стар не е важно. По скоро ми се струва, че трябва да се поддържаме. Аз лично избягвам да се връщам назад, защото става страшно и една нощ няма да ми стигне. Сянката на близките хора е тежка и неупесуема, разтройва ме и трябва време за да се оттърса от тях.
Предпочитам да гледам напред, колкото и трудно да е.
Спокойна нощ
Re: Смъртта
Нямах нет известно време.
Е, нещата са вече по-добри, по-топло е. На прозореца ми цъфна минзухар и се гласи лаленце.
Май изкретахме и тази зима. нека свърши, защото трябва да ходя на пазар и да ограбя промоциите...
Поздрави на всички.
МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
[линк]

Е, нещата са вече по-добри, по-топло е. На прозореца ми цъфна минзухар и се гласи лаленце.
Май изкретахме и тази зима. нека свърши, защото трябва да ходя на пазар и да ограбя промоциите...
Поздрави на всички.
МОЛЯ подкрепете читанка.инфо
[линк]