Смъртта

аз си спомням, че така се кълнях и аз сутринта като го писах предишния пост :)

[линк]

добра тема

С живота никой не ни запознава, но не се сърдим, че сме се срещнали с него...
За нея не искаме да мислим, ама на нея не и пука - и когато реши, ни метва в багажника на каручката, между всичките себеподобни - без значение, кой и къде се е изживявал - с много, с малко, или с нищо. Пред червеите всички сме равни и еднакво хранителни - е, някой малко повечко, но те несъзнателно са се погрижили за тях - последната част от хранителната верига с наше участие.
Всъщност, смъртта е късмет, който никой не слага в коледната баница, но всички го получаваме...

Смъртта е част от живота...

В отговор на:

---

Смъртта е част от живота...

---

Ако под живот разбираме собствения си такъв, то това не е вярно. Смъртта не е част, а е роля в следващата ни серия - "Разделението" с първи епизод "Червеите, тези малки приятно гладни танцьори", втори епизод :"Възнесение" и трети епизод: "Връщането забранено"

Зависи от гледната точка. За мен е вярно. Два пъти съм имала близка среща с нея. Никак не е страшно и въпросът с червеите не стои....

Аз като умра, ще искам кремация, затова, червеите не ми стоят на дневен ред

Найш к`о? Поискай преди да умреш, защото после ще ти е по-трудно....

Тъй де, ..... вече съм го сторила

Пък моя завет е, като полетя към отвъдното, да ми облекат белите дрехи, да не забравят грима, и да ме сложат в прост бял боядисан ковчег...и да не носи никой черно.... Ако може да ме усмихнат... Пуста суета....

Каквото и да искаш, няма да те подминат червеите. Знаиш ли колко е вкусен праха от кремацията - за червеите си е лукс. Даже и турнири си спретват - бият се бе, като тигри - скачат настървени и си блъскат челата... За женската пепел са направо кръвожадни... После с такива, хапнали от такваз пепел червеи - знаиш ли как кълват рибите - очите им се облещват от кеф като ръфнат червейчето...
И какво сега - мечтаеш да те пържат у некой мръсен тиган, в корема на риба ли?

Що си мислиш че свети Петър все още го вдига?

Не това мисля... Нивото е друго...

А ти откъде знаеш колко е вкусен праха от кремацията?Да не би да си го опитвал ..... , или някога си бил червейче, и си бил пръв във турнирите, които са си спретвали Мм?(Туй написано с цел смях, и добри чувства)

А ти риба ядеш ли?

В отговор на :
.....................................................................................................................................

Пък моя завет е, като полетя към отвъдното, да ми облекат белите дрехи, да не забравят грима, и да ме сложат в прост бял боядисан ковчег...и да не носи никой черно.... Ако може да ме усмихнат... Пуста суета....

.......................................................................................................................................

хи хи хи хи пуста суета....


За черното съм съгласна, черното и според мен е показност, мъката си е мъка, не може да се измерва с черни дрехи .....

Всички сме червейчета, но някои не си го признават.
Жива риба не вкусвам - но винаги се възхищавам на риба, приготвена с вкус, лишен от предрасъдъци.

А, тайничко се надяваш светия Петър да има работоспособни помощници.

Неееееееееее.... Правиш се, че не разбираш...

Хубав завет...
Аз пък само съм поискала да ми посадят дърво над главата да не ми е жега :)

[линк]

Неизбежен завършек и естествен процес..... Никога не мислете за нея.......Долу старостта омразна - да живее ЛЮБОВТА!!!!!!!!!!!