Desperata

Благодаря за дървата и чушките, Оля, хубави брезови пънове, много ми харесват... Много са статични и тромави (всеки си търси по нещо, и все едно си знае и бае), обаче, някакви други неща не са ли ти попадали. Както и да е... не се притеснявай.

Здравей Фредди Извинявай, че не се обадих по-рано за да ти благодаря за "картинката".Бях малко болна, но въпреки проведеното лечение оживях.Пак им поведох по точки на докторите , но подозирам че някой слънчев ден те ще успеят да извършат едно добро дело. Много благодаря за посланието, всичко си познал, с изключение на това, че не съм русокоса а зеленоока. Това все пак е поправимо.Единствено което сигурно няма да мога да променя е чудовищния си характер. Това ме наведе на въпроса дали е възможно човек да се промени(нямам впредвид физически) след 30+ години. Коренна промяна.Е, като се замислих едва ли някой може да си смени или промени корените , така че, сигурно ще е трудно.Май ще трябва да си живея с моя си характер и с надеждата че, на някой може и да го харесва. Обаче, забелязала съм , мъже които харесват жени само заради характера им(на жените) съществуват предимно в романите, а и там грозните патета(може и в ж.р.) се превръщат в богати наследнички накрая.За мен такава опасност няма.Живот, какво да го правиш - не искам да променям това което мога, а не мога това което искам. О.

Здравей, Оля! Добре дошла отново! И ти, и Фреди се загубихте за известно време. Може би той в момента си мести компютрите в новия офис. Що се касае до промените след 30г., откакто станах на 30 съвсем съзнателно се мъча да променям неща в живота си. Напуснах работата, на която си мислех, че ще остана до пенсия когато постъпвах /такъв беше манталитетът ни тогава - все още тоталитарен - и преподавател във ВУЗ звучеше почти гордо/ и тръгнах по широкия свят. Оттогава за трети път си сменям работата. Бих го правила и по-често ако можех, защото всяка промяна създава емоции. А аз съм постоянно на лов за емоции. /не че уловът е голям/. Зарязах цигарите след като бях пушила 15 години, започнах да се занимавам с jogging........ Много мъже се занимават с jogging, но гледката на жена на 30+++ е наистина необичайна, но аз смятам да го правя докато мога. Това, което не мога да променя, е характера си. Той сам се променя - с възрастта става все по-ужасен. Права си за романите. Буклучавите истории "ала Даниел Стийл" са ми втръснали до последно. Все пак, не ми харесва това, че се определяш като "грозно пате"...................

И аз спрях цигарите (този път завинаги) след 21 години умерено пушене за удоволствие (под 5 на ден). Вече 3 месеца се опитвам да дишам истинския въздух, кашлям (около мен приятни наглед пушачи кадят безспирно, 10 момичета и момчета пушат по две кутии на ден) - това ли е живота, викам си, но няма да пропуша само за да ми е по-леко. Аз съм повече от тия хора, стоя малко по-високо, вярно, малко ми е самотно, но какво пък, такава ми била съдбата... Не съм се преместил още, тази Събота и Неделя бях в Ловеч, поне се смях както от години не съм се смял, часове наред с приятели и колеги се смяхме на разни неща от живота (не сме пушили трева, всичко беше автентично). Липсвате ми...

Здравей Ваня Това за бягането е чудна идея. Вече ми мина мускулната треска от първия 1-2км опит. След 2-3 дни ще повторя.Обикалянето по широкия свят също е преживяване от първа необходимост. Това го пиша съвсем сериозно. Само цигарите ще ми е трудно да откажа, защото никога не съм пушила.Това не означава , че имам нещо против цигарите или пушачите.Честно казано , не се сещам по каква причина така и не пропуших, въпреки че понякога се опитвам да се сетя. От известно време даже започнах (малко по-малко, че иначе е опасно) да се харесвам.Това не означава , че не искам да се променя. Ако някой каже за мен, че съм "грозно пате" , ще го приема за комплимент, защото той или тя всъщност казват, че съм различна от останалите. Май не съм много сигурна, всеки е различен от останалите. Ще помисля леко над въпроса, и ако мога ще надникна по късно. Приятен ден!

Здрасти Фреди, Оля! Браво, Фреди, ТИ МОЖЕШ!! Не им се давай на проклетите цигари! Аз си бях БАШ пушач - взависимост от коткретните обстоятелства пушех от половин до две кутии на ден и ми беше тежко, гадно........и се чувствах слаба. След 40 дни ще станат 2 години от как не съм запалила цигара. Чувствам се добре. От всички страни ми пушат в лицето. Интересното е, че понякога пуша насън. /насън, както знаете, могат да се правят интересни неща/. Що се отнася до тревата, аз съм прекалено импулсивна и не бих могла да разчитам на 100% самоконтрол в случай, че ми хареса /най-вероятно ще ми хареса/. И джогинга си е вид дрога. Прави така, че нещата изглеждат по-хубави. И се налага да увеличаваш дозата. Сега съм още в началото на сезона - между 3 и 4 км, но миналата година по едно време ми трябваха най-малко 5-6 км /даже повече/, за да достигна "онова" усещане. Да не говорим, че бях в перфектна физическа форма. Но, да не бързаме, и това ще стане - през летните месеци......Сега и нямам много време.