Desperata

Здравей Ваня От това което прочетох , останах с впечатлението, че преживяваш тежки моменти.Вероятно не само моменти. В такива случаи, глупостите, които иначе само ни развеселяват обикновено дразнят.Наистина съжалявам за това, че се обадих толкова нетактично. Не знам дали мога да ти помогна по някакъв начин, но ако смяташ че има такъв - обади ми се , ако желаеш. Дори и само ако успея да те развеселя , ще смятам че съм извършила едно добро дело. Случва се да попаднем в такива лабиринти , че човек, колкото и да е силен , не може сам да излезе. Аз понякога имам чувството, че усещам физически съпротивлението на живота - колкото по-навътре навлизам, толкова повече се увеличава налягането върху мен. Умората и напрежението се състезават кой ще ме превземе пръв.Спиране обаче, няма - спра ли да се движа - потъвам. А не ми се иска да се връщам в топлото, плитко начало. Там ми е малко пренаселено, и много безинтересно. Когато много се уморя, опитвам се да намеря някое островче за кратка почивка. Страшното е, когато нищо не се подава над хоризонта. Но аз все още се доверявам на Вергилий, и смятам да си изоставя надеждата чак пред вратите на Ада.

Браво О., Честит празник! Нека си все така очарователна, разумна и мила! Freddy

Благодаря. С такива хора като теб наоколо , няма да ми е много трудно. О.

Здравей Оля, ти си интелигентно момиче. Не, в момента не преживявам нещо определено лошо. Просто всичко е прекалено равно, непоносимо безинтересно, почти никой ден не се отличава от останалите. Това убива. Преди близо девет години, когато направих нещо доста глупаво, а както знаем, човек си страда от глупостта, си мислех "че всичко, което хвърчи, се яде". Тогава nickname-ът ми в клуба би бил "Hope".Не прецених, че живеем в една ориенталска еснафска и просташка държава, която е на път да се превърне в огромен чалга бар. Добре, че все още има и хора като теб. И като Фреди. Той е едно изключително интелигентно момче с почти женска чувствителност и аз го харесвам. Мисля дори да се запозная с него в реалния живот. Въщност, аз не съм от тези, които предпочитат виртуалните контакти и искат да останат анонимни. Тук съм само защото в реалния живот около мен няма нищо интересно в момента. Ако имаше, не бих била тук, предполагам. Ваня

Ако не знаеш какво искаш ще получиш нещо друго.... :о)

kavoto i da poluchish gley da ne sa Rozi s bodli ..... osobeno ako bodlite ne sa dezinfeksirani protif mikrobi...V takuf sluchai shte se okaje mecheshki Buket No dori i mecheshki buket e po dobar ot indianski daritel ... Fpochem za tezi kade ne znait Indianski daritel e daritel koito si vzima darenieto obratno poniakoga tapkano Fseki koito jive F amerika go znae i zatova ne praznuva Osmi mart :)))) i poradi drugi prichini moje bi s koito ne sam zapoznat No da se vanem na dumata Chestit praznik na vsichki nejni sazdania ne znam dali da fkuchvam freddy F tova chislo nali e administrator moe da mi zabrani da flizam tuk No ne moga da izpusna fazmojnosta da ne go spomena tuk zashto moe da e ubavo nejno momche ama malko diskriminatorche si pada ... Prosti mi za otkofennosta freddy Men me zasegna v onzi moment kogato se opalchi sreshtu niakuf koito ne bil pisal na kirilisa momentalno se okazah i az F калабалука заштото ниамам такуф Keybord i vednaga si sponih onova izkazvane na freddy Kak e pushil treva sled niakuf konsert i cherpil nekafi devoicheta a onezi neblagodarnichki sa se obarnali kam nego s Faprosa dali ne e "pederas" Izviniavai Freddy az si pomislih sashtoto kogato chetoh kak mrazish fsichki kade ne pishat na kirilisa tuk.... no nali znam ot kade idva dumata ot " pedofile " ne sam siguren dali tochno taka se pishe no znachenieto nima nishto obshto s vseprieto v Bg ta dalboko v sarseto si se nadivam che ne si takuf a dokolkoto do moite postingi i postingite na drugite s " keybodof nedostatuk " ne gi cheti no sam siguren che ako gi chetesh Fse shte nauchish neshto...!!! Ot жажда кум такофа затова аз чета фсичко што е писано тук... фклучително и твоите постинги с здраве и отново ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ВИ ПОЖЕЛАВАМ ОТ ВСЕ САРЦЕ

Винаги има изход . може на него да пише даже "вход". Резките проммени не са добре за кръвообращението, но помагат при душевен и финансов колапс. И при толкова хора, които ти обръщат внимание да вземеш да си смениш този безобразен ник. Емо

Без капка сарказъм, абсолютно сериозно: Съжалявам за това, колко са окаяни някои хора. Нямат кирилица, не знаят български, английския им е непознат по рождение, и все пак живеят, някак, успяват да оцелеят в този динамичен свят. Не бих могъл да мразя такива клетници, напротив, щом ги срещна на някой ъгъл им изсипвам всички монети, които събирам за тях. Не зная защо го правя. Някои хора хранят бездомни кучета, аз не бих го правил, нападали са ме на няколко пъти в свирепите зими, дори пред ЦУМ. Предпочитам да помагам на хора. Тези хора не нападат, просто са много клети, наистина само ги съжалявам. Предполагам, че много от минаващите оттук се учудват или дразнят от моето отношение към сакатите, неуките или дори към перверзните. Всички те пораждат у мен тъга, а не друго чувство. Преди 25 години се опитах да чета нещо на Конфуций, бях на 10 и материята не ми се видя от интересните, затова скоро я изоставих. Оттогава обаче са ми останали 2-3 мисли на големия философ, които явно си заслужават да бъдат запомнени, поне за мен: 1. Нямай приятели, които не са ти равни... 2. Истински мъдрият се отнася към всичко в живота само с две чувства - с насмешка или със съжаление. 3. Почитай родителите си като себе си, ти си продължение на техния път. Само призовавам четящите тези редове да се обърнат към доброто в себе си; ако нямат кирилица, да попитат, много хора ще им помогнат, аз непрекъснато помагам на хора, нали за това съм на този свят, нека ми пишат как точно стои техния проблем. Казвам ви, простотията е нещо сериозно, нека заедно се борим с нея, аз искрено ви моля да ми дадете възможност да ви помогна...

Мисля, че беше малко по-различна втората мисъл, и макар, че ми изглежда глупаво ето по-верния й вариант: 2. Истински мъдрият се отнася към нещата в живота само по два начина - с насмешка или със състрадание. Извинете ме, ако и това не е вярната интерпретация...

Za Фредддди или Freddy Добре е че ни каза за какво си на този свиат "да помагаш на хората" Хм... заштото ако не беше ни казал штиах да си остана с заблудата че си на този свиат да яадеш кисели краставици с фасул .... Все пак оспиваш да четеш "Latinisa" Защто ако не бе чел не би ни оклеветил.... Ништо че си озаглавил постинга си погрешно и си го започнал с фразата <<Без капка сарказъм, абсолютно сериозно: >> сарказам льха от всика написана дума не е нужно човек да е заваршил килионо образование за да прозре това ...Слава богу при мен положението е че имам трето оделение и всичко това гореспоменато е ОЧЕ-ВАДНО та се наложи да си сложа предпазни стругарски очела... Та с помоща на Очелата оспиах да прочета и това цитирам <<Съжалявам за това, колко са окаяни някои хора. Нямат кирилица, не знаят български, английския им е непознат по рождение, и все пак живеят, някак, успяват да оцелеят в този динамичен свят. >>>> Верно че е динамичен толкова динамичен че ниамат време да си смениат писменноста от латиница на кирилица ..А до това колко добре се справиат оставиам ти сам да решиш... За миналата година платих данук в размер $$$ толкова колкото е 40-сет годишна пенсиа на родителите ми Които имат по 40-сет годишен стаж и сега получават общо давамата заедно 100 Лв . пенсиа не знам дали да цитирам следващото изказване без капка сарказум <<<Не бих могъл да мразя такива клетници, напротив, щом ги срещна на някой ъгъл им изсипвам всички монети,>>> мислиа че ако си ги запазиш монетите щте баде по разумно можеш да им намериш по добро приложение в храна за бездомни кучета Защто при нас клетнисите без "кирилица" има само бездомни катерички...!!! А доколкото с това което заваршваш изкаването си сам напално сагласен <<Казвам ви, простотията е нещо сериозно, нека заедно се борим с нея, аз искрено ви моля да ми дадете възможност да ви помогна... >> и ти подавам рака

Фреди, това беше малко високомерно. И аз, и ти не сме елементарни, но щастливи ли сме? На 10 четяхме дебелите книги, а днес - днес децата не желаят да четат - искат да бъдат щастливи по първобитния американски начин. А срещу простотията не мога и не искам да се боря. It is ubiquitous and omnipotent. ЩО се отнася до кирилицата, вкъщи дори не мога да кача dir.bg, а камо ли да пиша на кирилица. Тук съм само поради щастливо стечение на обстоятелствата.

Емо, когато се почувствам по-различно, ще си го сменя, обещавам, а дотогава не би могло да е нещо по-добро от "much bored".

Къде си?

момиче (ако си такова), вземи си в ръце - не гледай назад - там има само развалини. И в такъв момент ти трябва мъж, но не като Фреди - да ме извинява - той може само да те хвърли от някой балкон. Трябва ти едно здраво усмихнато момче и една седмица на Боровец - ще ти мине като на кученце... И не влизай повече тука за да не си разваляш настроението Емо

Доста добър съвет, Емо. Стар, изпитан и добър. Много си разумен. Разбира се, гледаш на нещата със своя аршин в ръка и според него мериш. Ти сигурно си от хората, които обичат да ходят на почивка. Повечето хора са така. При мен е по-различно, но такива като мен съм срещал само няколко. Аз бих си намерил някаква цел, бих се подготвил добре и бих си я постигнал триумфално. Нищо друго не ми дава по-добро самочувствие. Ама как с такива възгледи за живота да дам съвет на Ваня. Не мога. Не го правя. Няма да й свършат работа моите дивотии. Докато при теб е друго. Разсъждаваш стандартно и зряло. Ако и нашата приятелка е така устроена, хора като теб явно са по-подходящи да й бъдат приятели. Топалски не случайно се провикна предупредително в началото: "Ако не знаеш какво искаш ще получиш нещо друго..". Разковничето е скрито в това да познаваш себе си, да искаш каквото можеш да постигнеш, да обичаш каквото имаш, да нямаш приятели, които не са на твоето ниво (както в материален, така и в културен аспект). Прости тайни, добре забравени. Какво представляваш ти, Емо? Обади ми се, иди в моята малка общност - , прочети ми ободряващите думи до един по-млад от нас, ранен млад вълк в ето тази тема , изобщо, покажи дали може да ти се вярва, дали имаш опит, дали имаш ум, дали сърцето ти е хладно и ръцете топли (като моите)... :-)

Здравей Ваня Тук съм.Жива съм още, неизвестно защо. То, едва ли някой знае защо е жив , или поне защо живее. Е, може и някой да знае.Не познавам всички хора по земята. Но тези които познавам....Най-добре е да се каже , че сме живи не защото, а въпреки... Отчаянието и отегчението със сигурност убиват , при това по особено мъчителен начин. Аз за сега успявам да им се изплъзна, понякога почти като в екшън, в най-последния от всички последни моменти. В краен случай ме спасяват добрите стари изпитани книги. Като "Пипи Дългото Чорапче" например. В същност , нямам право да се оплаквам - имам хубава работа, добри переспективи.Само дето ми се иска да върша нещо съвсем друго. Не мисля , че в интернета може да се намери това което ни липсва в реалния живот.Това е просто добро място за общуване, което като че ли ни дава илюзия за свободна изява.Може би се дължи на носталгията по онези години, когато можехме да си говорим, без да се съобразяваме с последствията.Днес съм в едно настроение.... Преди няколко дни хванах един скенер за ушите, и сега си търся невинни жертви да им показвам произведенията си. Ако си доброволец , кажи ,ако не искаш - няма да се обидя. Днес наистина съм в такова чудно настроение, че се чудя кой ще го отнесе. Freddy здравей...

Емо, пропуските в английския ти пречат да хванеш тънката разлика между Bored /отегчен/ и boring /скучен/. Дано съм ти била от полза с тази езикова консултация. Благодаря за съвета. Има и много други подобни начини за сваляне на напрежението, но това са временни разрешения. Трябват ми генерални промени.

Не мога да споря с Конфуций, защото отдавна не е жив, а дори и да беше сигурно пак нямаше да мога, защото доколкото си спомням той е имал доста незабележително отношение към жените(т.е. въобще не ги е забелязвал, че съществуват като мислещи същества).Може и да не съм права, в момента нямам нищо под ръка за да направя справка, а и съм се опитвала до го чета много отдавна. Не казвам , че не е прав. Просто аз обикновено се съмнявам във вечните истини, защото те много често са верни само за ограничено пространство и време.Истините за разлика от фактите са силно субективни. На мен преди 5-6 години ми се наложи да изляза от "кулата от слонова кост"(или беше "абаносовата кула", остарявам) и оцелях.Не съжалявам, и не мисля че съм се променила много, само от весел песимист се превърнах в тъжен оптимист. Сега ми харесва да общувам и с хора доста по-различни от мен.Да живееш само със себеподобните си има добри , но има и лоши страни(както и всичко останало,естествено). Някои от добрите са, че можеш лесно да изразиш себе си , без да се притесняваш, че няма да те разберат, или ще те разберат погрешно.Правилата са ясни, и често са измислени от нас самите.Когато излезеш навън обаче, попадаш в неизвестното, и независимо че много си го наблюдавал, и смяташ че го познаваш, усещането при реалния допир е .... силно. Често се налага, за да оцелееш, да се "позагладиш" малко по ръбовете, независимо дали си по или срещу течението. Хм, като прочетох какво съм написала, установих, че се отнася повече за мирното съвместно съществуване отколкото за приятелството. Приятелството е наистина нещо много повече , и е по-лесно да се усети , отколкото да се определи.Приятели са хората с които е интересно и приятно да общуваш, и с които не се притесняваш да бъдеш самия себе си.Това не винаги е достатъчно, но става за начало.Като че ли е най-добре да обичаш и уважаваш приятелите си, и просто да уважаваш останалите хора. Уважението към хората, според мен, е да ги оставиш да бъдат такива каквито искат да бъдат.Това не означава , че не трябва да се помага, но само ако те самите желаят и осъзнават последствията от това.Повечето не искат да се променят, и най-вероятно са прави за себе си. Това са само мои разсъждения пред монитора, и едва ли казвам нещо ново за теб. Зачудих се дали да не изтрия всичко написано до тук , но честно казано ми дожаля. Е, поне настроението ми се пооправи. Все пак имало някаква полза от писането. О.

Здравей, Оля! Въпросът за житейския смисъл е много сериозен. Всъщност, аз отдавна съм стигнала до извода, че смисълът на живота на всяко отделно човешко същество е продължаването на Живота като такъв. Ние сме мравки, които се трудят и блъскат , и размножават, и рядко са щастливи........-малки болтчета и пружинки в голямата машинария. На мен ми е все едно дали ще живея или не, но има един човек, на когото не му е все едно дали ме има и дали ме няма - дъщеря ми. Ето една причина да се живее. Всъщност, аз не съм нещастна. Имам собствено жилище в центъра на голям град. Имам работа /не кой знае каква/, но имам и други занимания, от които също печеля. Така че, материалната страна е задоволителна. Но нищо от това, което правя не ме увлича, за съжаление. Но стига с тези екзистенциални теми.......... Покажи творенията .......ще ми е интересно........ще науча още за теб.

Не ме забравяй и мен, чудовище ненагледно, "и хоп, порастват ми три нови..." адски много ми хареса. Благодаря ти за картинката с пухчето, би ли ми пратила още... Апропо, по пощата ти изпращам визуализация на това каква си се описала досега в разговорите си със "един мъж", (ей, к'во прави т'ва момче, бе, не че ми липсва...). Така без много приказки ще разбереш като какво си се обрисувало - едно "чудовище ненагледно". Естествено, аз знам, че ти се шегуваше, и всичко това е просто хубав фарс, но исках да споделя с теб ПРЕДСТАВАТА. Разбра ме, нали?