|
Ех, де да го виждах да стане от днес за утре - утре сутрин ще е да е готово. Не съм чак толкоз мързелив, колкото внушавам с времето, кото отделям за каузи.
Нищо няма да стане "днес", вероятно не и "утре" - по това спор няма. Всъщност може, но е толкоз малко вероятно, че не заслужава да се влагат излишни надежди в такова развитие. Но все пак .
Лека-полека всички абсурдни идеологеми ще си отидат. Аз, всъщност, никога не съм обвинявал хората, които са били хипнотизирани от тезата, че всичко е наред и само трябва да се "изтрият" двама-трима, които не го разбират. Такава теза е удобна и комфортна, тя автоматично поставя защитаващите я сред добрите, без да се налага да асимилират прости процеси. Освен това ги прави да се чувстват незаменими, неповторими, в известен смисъл. Това е разбираемо, въпреки, че привидно често води до неразбиране. "Проекцията", както я е разбирал Фройд, е доста просто нещо - привиждат ти се неща, продукт на собствения ти неосъществен копнеж. Бил той да налагаш своите разбирания за полезност и адекватност, бил той да вярваш, че от всички най-големи риби в тоя свят точно на теб се е паднала честта да си най-голямата.
Но както често се случва, при сляпата вяра в собственото съвършенство се появяват и логически противоречия. Аз всъщност не знам, дали това е сляпа вяра, но в тази ситуация ми правят впечатления няколко неща, които може и да представляват един симптом, който е донякъде насочващ:
1) Теазата, че някой плаща на някой да има отношение към една честна и безкорстна организация. Защо? Какъв е смисъла някой да плаща, за да се домогне до една организация, в която има само честен труд, разходи и стремеж към съвършество?! Защо би плащал някакъв идиот за се "домогне" до привилегията да промени една обществена организация? Нали всикчо е точно - само загуби на средства и каторжен труд, в името на хобито. Какъв ще е тоя малоумник, който ще иска да се докопа да управлението на организация, която едвам свързва двата края и където само се работи в полза на обществото, при това с абсолютно безкористни цели?! Корист, плащане, има там, където има бизнес, където има "далавера". В БФРЛ нали няма?
2) Тезата, че някой, който още не е научил телеграфа иска да прави кариера в БФРЛ. Много е интересно защо ли ще му е? Каква, всъщност, кариера? Налие само труд, пот, труд, пот, труд и пак пот. Що за кариера е тази, която не ти носи никакви облаги? Защо някой би могъл да иска такава кариера, вместо да се самоназначи за владетел на Марс, примерно, ако толкоз желае и е твърде болен да не осъзнава безмисленността на такъв стремеж?!
"Проекцията" е това, което пречи. Привжда ти се, че нещата са такива, каквито само ти ги приемаш с поклон, донякъде и поради собствената си неповторимост и реагираш така, сякаш и другите така трябва да ги чувстват екзактно на теб, за да не са под нивото ти. Но все пак хората притежават и нещо, наричано "емпатия" - способността да се поставиш на мястото на другия и да се почувстваш като него. Мисля, че няма смисъл да развивам тезата защо проекцията пречи на емпатията - тя беше доста илюстративно развита тия дни.
Има един добър метод, който човечеството е измислило. Повечето хора го наричат "религия", но всъщност това е човек да наложи емпатията над проекцията. Да си повтаря всеки ден, че е тленен, както и тези, които счита за по-лоши от него. И да се опита да им подаде ръка, когато наистина мисли, че може да е полезен. Но това изисква твърде много позитивна енергия и дефицита на такава лесно се превръща в сляпа вяра в абсурдни идеологеми.
|
Re: За демокрацията [re: NinoS]
