Проблемът е, че масата не е чак толкоз голяма, че да помогне да се ооперират успешно метастазите. Трябва друга "маса", трябва подход, при който да се акцентира на проблемите. Няма как около една маса да се намери устойчиво решение - около тази малка маса може само да се демонстрира кой е в позиция да решава проблемите.

За мен около масата в БФРЛ трябва да се съберат членовете на БФРЛ и да обсъдят дали проблеми има или няма. И евентуално да постигнат консенсус дали могат да се опитат активно да ги решават или не. Простото присъствие на хора, макар и загрижени за хобито, които дори теоретично не могат да участват в решенията за мен е сама по себе си генератор на напрежение, а не на устойчивост. Вярвам, че една такава покана за разисквания трябва да е съгласувана като дневен ред с поканените, най-малкото, а даже по-добре - да има някаква реална възможност решенията да бъдат повлияни. Да се присъства на среща, на която нямаш глас, е по-скоро извор на проблем, отколкото повей на решение. Личното ми мнение е, че истинска покана за обсъждане има само тогава, тогава, когато има и истинска покана за отчитане на мненията, включително с правото на присъствщите да участват в тях със собствения си глас.

Истиснската покана за мен не е за присъствие, а за отчитане на мнение, пък било то и състоящо се от единствения глас на този, който го защитава. Аз не приемам идеята, че в една национална организация трябва да съществува някакъв обособен механизъм, по който тези, които нямат право да вземат отношение с гласа си, все пак го получават като им се предостви правото да присъстват. В това няма никакъв смисъл и само засилва конфронтацията. Искренната покана е тази, в която призоваваш приятели и партньори да решавате заедно. Не мисля, че всякаква форма на достъпна индулгенция може да е заместител на истинското зачитене на мнението на хора, които считаш за равноправни на теб. Това е организационен проблем, който тлее от години - от една страна всеки иска да зачете равното право на колегата си да участва в разискванията, но от друга се позовава на закон, който по неговото мнение забранява на същия този колега, който е равноправен да участва в дискусията, да може да участва и в решението. Това искам да променя и няма как да го променя, ако просто го приема, както просто се адаптирам към ситуацията и променя вижданията си.

Не - или има дискусия, в която накрая всички решават пълноправно или всъщност няма дискусия. Когато човек участва в дадена дискусия, то се предполага да му се даде формалното право да подкрепи сам себе си, ако не друго. Не мисля, че индулгенцията да те изслушат е заместител на правото на глас - напротив. Мисля, че дори и да не говориш, то трябва да имаш правото да участваш в решения, които са важни за теб по някаква причина. Иначе за мен е неразличимо от говорилня, дори и при най-добро желание на всеки да бъде учтив и полезен. Правото на глас е първичното, а правото да защитиш мнението си в една дискуся е просто следствие, което трябва да е въпрос на личен избор, а не на покана. Така мисля аз.