Павка,

Едно събиране на хора, пък макар и най-добронамерени, не винаги може да се превърне в нещо продуктивно. Аз няма да отида на това събрание, защото тези наши колеги имат нужда да обсъдят на спокойствие това, което е приоритет за тях. Само такова тяхно решение може да бъде наистина устойчиво, не нещо, взето под някаква форма за опит за натиск.

За мен промяната е пълна - оттук нататък ще пиша само за самите процеси, без да се фиксирам върху хората, замесени в тях. Мога да говоря сравнително добре и бих присъствал някъде, където хората вече са решили, че е нужна промяна. Но не мога да налагам желанието си за промяна на никого. Съвсем друго ще правя - ако не се достигне до конснесус, то ще се опитам да обръщам внимание към проблемите, така както аз ги виждам, със серия "бели писма". Ще коментирам само принципи, не конкретната ситуация.

Няма да стане нищо, ако една група недоволни хора се събере да нахока друга група, вероятно също, недоволни хора. Това доказано не работи. От мен повече дърляне няма да има и се отричам от вродената си способност да надговарям опонентите си. От тук нататък ще се опитам да убеждавам всички, че има друг път и че всеки от нас може да се опита да поеме по него.

Това ще е процес - дълъг. Ще има много недоверие. Но поне се надявам да се редуцира злобата. Вече съм готов да загубя всяка персонална битка, стига това, в което вярвам да се окаже възможно. В този смисъл аз не вярвам в директната конфронтация, била тя и по време на събрание на УС на БФРЛ - те са хора като всички нас и се надявам тези, които не сме съгласни със статуквото, да им дадем възможност да обсъдят алтернативите на спокойствие.

Това са наши колеги. Не е редно да им налагаме по някакъв начин решения, които те не искат да вземат. Единствения начин духа на радиолюбителството да победи е не едно мнение да се наложи над друго, а всеки да преосмисли за себе си какво е нужно, за да подкрепи този дух да оцелее.

В този смисъл не мисля, че сега е момента някой да се натрапва чрез силата на присъствието си. Напротив - отсъствието на дразнители може да се окаже решаващо за колегите ни да обсъдят спокойно насаме какво биха предприели за да влеят позитивна енергия или поне известна трезвеност в тази нажежена атмосфера. Нито един човек в този свят няма да предаде позитивна енергия под натиск - реакцията почти винаги е зле прикрита агресия.

Затова не мисля, че има смисъл да се съберем на едно място и да се надприказваме - до момента не е рабитола и едва ли баш тоя месец ще проработи. По-скоро е се надявам всеки в групата си да обмисли на спокойствие и откровено дали е възможно да се предприемат някакви стъпки към сближаване. И съм сигурен, че е изключително важно каквато и да е реакция да бъде основана единствено на разбирането какво би помогнало, а не на някаква поза, предизвикана от дюдюкания. В този смисъл всеки дължи на всеки известно споскойствие да размисли. Поне аз така виждам нещата.