Прочел съм добре кой какво пише. И за съжеление не виждам големи разлики в отношенито на повечето участници едни към други. Не виждам и големи разлики в агресията, която се разгаря по всяка тема. А уж има разлика в претенциите. Не става така, не става.

Що се отнася до възпитанитето на омразата - то не е точно възпитание, а по-скоро някакъв капан, в който всеки в някакъв момент пада и му е трудно да излезе, без да реже до докъл. Ясно е като бял ден, че омразата между радиолюбителите не съм я измислил аз - така си беше и когато четях, без да бях станал още радиолюбител. И все се смеех вътрешно как е възможно чак пък толкоз да пада човек без да се усети. И както се сетих затова вчера, така прочетох сам себе си и се ми стана неудобно. От самия мен.

Нещата в радиолюбителското движение ще се променят. Това е неизбежно. То няма някаква алтернатива, по-скоро не е детайлизирано и няма насрочена дата. Но просто човек не може да допуска да заприличва на неграмотен свададжия, който сипе огън и чупел към хора, които не познава. Поне аз няма да допусна повече това за себе си. Ще се намери начин всичко, което трябва да се изговори, да се изговори без да предивзвиква допълнително обида. Всичко, което трябва да се промени ще е най-добре да се промени като елиминира част от отрицателните натрупвания, не като добавя към тях.

Просто не бях достатъчно предпазлив, за да не ме е срам поне лично от мен си. Дори да трябваше да съм по-остър към някой лично, то в краен случай беше добре първо някак да се запозная с него, за да преценя дали човека зад съответния пост е наистина някого, когото бих могъл да мразя. А е важно да се напише това разкаяние не само като извинение към засегнатите, но и за тези, които виждат проблемите, както аз съм ги виждал преди време, но още се чудят какво им е на тия да се дърлят по този безпардонен и ужасно невъзпитан начин. Да знаят, че това е капан, в който е възможно да попадне и човек с уж най-добри намерения. И да си правят някак сметка да се предпазят от този капан, защото на мен не ми се получи, а уж внимавах.

Ще се намери начин да се върне диалога и да не се превърща всичко в пиршество на омразата. Ще отнеме време, може би повече, отколкото на мен лично ми се иска. Но трябва ясно да личат алтернативите - не може всички да се държат по сходен начин и всеки да е нарочил другия за "лошия", който трябва да бъде "победен". Начинът е точно обратния, както се опитахме в подписката - без никаква обида, гледане директно към проблемите, а не към хората, които ни се струват замесени в тях. Само това може да доведе до един нарастващ кръг от непознаващи се лично хора, които се уважават и се доверяват донякъде помежду си. Всяка една претенция за алтернатива и за промяна трябва да върви неразривно свързана със своите белези - не можеш да се държиш като простак и да претендираш, че си алтернатива на друг човек, когото ти самия си нарочил за простак. Разликите трябва да видими веднага и без задълбаване, за да може човек да претендира за друг подход - веднага трябва да става точно и ясно кой какво иска да променя, кой иска и предлага уважение, кой е този, настояващ за равнопоставеност. Дори от текст, тотално изваден от всякакъв контекст, стремежът трябва да личи безусловно и без да може да бъде объркан с агресия или обида.

От всяка дискусия, от всеки обсъден проблем, изходъд трябва да е по-малко напрежение между замесените и повече доверие между тях. Нищо няма да се случи с простащина, колкото и човек да си мисли, че той е прав, а другия е крив. Нищо няма да се реши с модериране и цензуриране, което сега започвам да разбирам какво ли и колко ли е скривало. Нормалното отношение трябва да е в главите на хората, не да се администрира. И щом аз мога да си кажа "стоп, не така", то всеки може. Каквото и да се е натрупало в миналото, времето ще го оттрупа, стига да не се хвърля още отгоре. Няма да е бързо, но другото пък е далеч по-лесно.