|
В отговор на:
Няма такъв модел. Технологията се развива толкова бързо, че топ модел отпреди 2 години вече е под средноти ниво. Не става дума за резолюцията им, а за параметри много по-важни за добрата им работа. Абсолютно съм убеден, че след 10 години изобщо няма да се продават ЛСД телевизори. Тази години започва продажба на 2 принципно нови технологии, които още в начален стадий дават много повече от ЛСД - OLED и лазерните телевизори на Митсубиши.
Технологиите винаги са имали периоди на развитие, както и продължителни периоди, в които не се променяло нищо съществено. През тези периоди са правени опити за нововъведения, които са се оказвали неуспешни. Например, един CRT телевизор от 1985г. по нищо не се различава от модел, произведен 2000г. Целият период, в който цветните CRT телевизори са водеща технология е над 40 години! През това време са правени опити за внедряване на по-скъпи, но не по-качествени (не и според рекламните брошури) технологии - например прожекционните телевизори и 100 херцовите CRT телевизори. Един по-съвременен пример са плазмените телевизори, които превъзхождат новите LCD телевизори единствено по цената. Дали технологиите, които споменаваш ще успеят да преборят LCD телевизорите - времето ще покаже. А през това време някой може да се сети за нещо още по-ново и съвсем различно.
Ето и един пример какъв е експлоатационния срок на телевизорите:
В отговор на:
Тука нещо не разбирам. Как може да се изобразят 5000 реда на панел, който има 1080 пиксела? Отделно няма логика на HD Ready модела да се покажат само 384 реда тъй като всички панели са прогресивни и ВИНАГИ работят като такива. Проблема е когато сигнала им е interlaced и наистина съдържат само половината редове във кадъра. Тогава се налага deinterlacing, което ползволява показването на всичките 768 реда.
Тук става въпрос за неподвижно изображение и поради тази причина няма значение дали сигналът е interlaced/progressive. При генериран като растерна графика сигнал обектите се състоят от групирани елементи на растера с точно определен един и същ цвят. Елементите на растера в нашия случай са с квадратна форма.
Да се върнем на примера с кръста, който дадох, наблюдаван на LCD дисплей. Ако имаме един идеален дисплей, преходът между две зони с различен цвят ще бъде нула - детайлността на изображението е безкрайна. В действителност, при LCD дисплеите между елементите има преходна тъмна зона, която при наблюдение от близко разстояние започва да се забелязва. За да не я забелязваме, трябва да гледаме от разстояние, при което резолюцията на окото е по-малка от тази преходна зона. При мащабирано растерно изображение в повечето случаи информацията от един елемент се разпределя в група от четири съседни елемента на смаленото изображение. На границата на цветовия преход около нашия кръст ще имаме един ред от елементи с цвят, който е някакъв междинен между цвета на кръста и цвета на фона. В този случай стъпката на резолюцията е два елемента - ето от къде идват тези 384 реда. За да наблюдаваме рязък преход, трябва да гледаме от разстояние, при което резолюцията на окото е по-малка от стъпката на матрицата, така че да не забелязваме реда с междинен цвят като отделен.
Накратко разликата е, че в единия случай определяща за детайлността е широчината на тъмната ивица между елементите на реалната "Full HD" матрица, а в другия случай детайлността се определя от стъпката на "HD Ready" матрицата, дори ако е идеална. Убеден съм, че става въпрос за поне десетократна разлика. Плазмените дисплеи са друга история - при тях при гледане отблизо се виждат отделни червени, зелени и сини точки и това им е основния недостатък пред LCD дисплеите.
В отговор на:
Това се дължи, че всички модели работят с 2-5% overscan и това налага прескалиране, което също влошава образа.
Е това направо ме учуди. По принцип не би трябвало да бъде така.
|
Re: Full HD [re: Gethsemane]
