Сега не можем да го проумеем, но до средата на 20-ти век е било жизнено важно селска България да има много плодородна и свободна земя, за да я раздаде при преференциални условия на български колонисти, които щяха да се плодят с по минимум 3-4 деца на стопанство. Дори да не ни се беше разминал 9 септември, щяхме да сме поне двойно повече тогава. И сега нямаше да кретаме около 7 милиона, а щяхме да сме далеч по-жизнени. Разбира се, нямаше как да избягаме от съдбата си, но щеше да стане по-плавно преходът към урбанизация.

Много свободна земя за раздаване щеше да има в Източна и Западна Тракия и в Добруджа. Част от тези провинции, щяха да са нашата житница, а други - щяха да дават по 2-3 реколти годишно. С пристанище на юг - и достъп до големите пазари, без да минаваме Босфора, това щеше да води до постоянен просперитет на селска България. забогатее ли селянинът, почва да купува земя и да се плоди....

И сега земя бол, ама вече няма селяни... Всяко нещо с времето си. Сега щяхме да използваме натрупаната демографска тенденция и стратегическото положение между Дунав, Бяло и Черно море.

Редактирано от goga на 07.09.20 13:21.