Интересно е и продължението - какво се случва в Северна Добруджа, когато нашите войски победоносно настъпват към делтата на Дунав. В складовете и пристанището на Кюстенджа, както и в околните села и чифлици, заварваме огромно количество продоволствие.
Подозирам, че е било използвано нерационално и лекомислено профукано, вместо да бъде разпределено адекватно за войските на Македонския фронт през 1917-18 г Но това е друга тема /както се оказа - и шуби е имало, и месо, и жито, но в складовете в тила, а не на фронта/.

Този пасаж ми е любопитен с описанието на евентуалните икономически изгоди от Северна Добруджа, ако беше останала българска след 1918 г
И друго. Явно си го връщаме тъпкано на румънците за зверствата от юли 1913 и септември 1916 г. Ние поне имаме късмет, че не посрещаме чужди армии.

„Има газ и бензин в такова количество /в Кюстенджа/, че цяла Германия и България могат да се продоволстват година и половина. Жита и зърно изобщо – милиони и милиони килограми. Само в този чифлик, гдето живеем, трябва да има около един милион килограма жито, а не са един и два чифлика и села в Добруджа… Войската ще се храни с години и ще има да се изнесе, ако всичко се използва добре и не се зияносва… Нашите си гледат само кефа… Настанени от 5 дена в този чифлик, прекарваме весело, имаме пиано, грамофони и всяка вечер разливаме шампанско. Понеже кавалерията влезе първа в Кюстенджа, нашите успели да вземат няколко стотици бутилки шампанско и сега ние си сръбваме заради румъните…. Видях войници в копринени партенки. Блузи от коприна, облечени вместо партенки..“ /писмо на ген Иван Колев до съпругата му, ноември 1916 г/

Редактирано от goga на 07.09.20 16:47.