|
1944 г е завършекът, венецът на една политика започнала още през 20-те. Коминтернът през 1944 г го няма, но хората, които формират политиката му остават. И най-вече бащицата Сталин и послушните му български слуги Георги Димитров и Васил Коларов.
В първите години /през 30-те/ част от атрибутите на бъдещата македонска нация са изработени изцяло в София, от българи /или от такива, които до някакъв зрял период в живота си се декларират като "българи", после като "македонци" и накрая - повечето от тях - отново като българи. / Те са предимно литератори, близки до комунистическата партия и ВМРО/обединена/. Твоят високопоставен роднина е типичен пример в тази посока. Макар да не е литератор , а обикновен бабаит.
Чел и си чул нещо за Стамболийски, без да си наясно с детайлите - и хоп - айде, да го вкараме в употреба. Стамболийски си получава заслуженото заради заиграването с Югославия, но той всъщност няма кой знае какъв избор да лавира. България е победена държава, на нея й е наложен Ньойският договор. Тя е изолирана, орязана, с огромни репарации за изплащане и поставена в пълна външнополитическа изолация. На никой от политическия елит не му е до Македония. Дори на цар Борис Трети до 1941 г Македония въобще не му е тема: българската дипломация се бори с Ньой като търси възможности да си върне Южна Добруджа и Западна Тракия. Южна Добруджа си я връщаме с помощта на Кралство Югославия. В тази ситуация няма как да си сам срещу всички, за да има успех дипломацията ти. По тази причина нямаме шансове за Западните покрайнини. А Западна Тракия е гръцка.
Вардарска и Егейска Македония въобще не са тема, защото през 1915 година /преди да влезем в Първата световна война/ те са част от други държави. А Ньой ни отнема други етнически територии. Няма как да искаме Македония, когато са ни взели земи от "старите предели" и нямаме право на нормална армия. Затова премахването на ньойските клаузи е тема номер едно за българската външна политика и дипломация.
Та, в този смисъл и Стамболийски не е бил някакъв радетел на политика, за която вие постфактум фантазирате, просто е искал България да излезе от изолацията и да не дрази Югославия, която е била регионална велика сила. Общо-взето тази българска политика се оказва печеливша в перспектива, защото довежда до разбиването на балканската Антанта и присъединяването на Южна Добруджа.
А случилото се през пролетта на 1941 г е просто бонус, който внезапно възкресява българските мечти за национално обединение: никой не го е очаквал и планирал. Първо, никой не е могъл да предивиди, че в Югославия проанглийският преврат ще успее; второ, преди това, че Мусолини ще нападне Гърция на своя глава и ще се налага Хитлер да се намеси.
"Македонската" тема въобще не е била приоритет на българската държава между двете войни, тъй като Царство България няма право нито на армия, нито на модерно въоръжение. Случайният възход на Хитлерова Германия и успехът й в премахването на версайските ограничения - изведнъж дават нова перспектива пред българската държава. Която между другото става през 1939 г "икономически тигър" на Балканите също твърде неочаквано - пак заради икономическата си обвързаност с Германия. Такава има по простата причина, че победителите не искат да ни дават заеми и да търгуват широко с нас.
Редактирано от goga на 03.07.19 06:53.
|
Re: Станое Симич [re: Protostrator]
