Смислата на ВМРО винаги е била да води въоражена борба против окупаторите на Македония - Оттоманската империя, после Гърция и Сърбия. Со логистична база и поддръжка от бугарската държава. ВМРО нема политическа дейност (освен Яне Сандански който участва и в османската и в българската политика, но все пак е главно революционер). ВМРО е българското национално-освободително движение в Македония и Южна Тракия, то се поддържа неофициално от сите бугарски влади и партии, независимо кой е на власт.
Проблема идва след 1918г., когато България е разсипана от загубените войни, в икономическа катастрофа, в пълна международна изолация, без право на армия. Под огромен надворешен притисок от Гърция и Сърбия и нивните союзници да бъде прекината дейността на ВМРО, в противен случай цената я плаща цяла България с продължаване на изолацията и икономическата криза.
Во истото време ВМРО сака да продолжи борбата в Гърция и Сърбия и дефакто тера Бугария кон долга икономическа криза, която има и тежки социални последици и за бежанци и за местно население и повдига социалното напрежение. Исто дури кон нова война со Гърция и Сърбия.
Затова владата на Стамболийски сака да я прекине дейността на ВМРО и сите шо се работят по македонското прашане (македонстващите), сака да я прекине изолацията на Бугария и да получи международни заеми за бежанците и за икономиеско развитие. Подписва в Ниш договор со Югославия и признава се во Югославска Македония за сръбско. ВМРО го убива. Следва полуграгянска война во Бугария лугето на Стамболийски се поддържани от СССР и Югославия, а от другата страна ВМРО, дел от полицията и армията и т.н. После идват на власт Ляпчев и т.н. и малко стабилизират работите, ВМРО не е толкова активно со чети и т.н. во Сърбия, но продължава дейност. Официалната политика е за мирно решаване на сите прашания...

ВМРО запазва връзка и канали со сите локални организации во Вардарска Македония, шо е останало от нив. Правят клането на сръбски колонисти в Кадрифаково после този случай сръбската колонизация във Вардарска Македония намалява със 70%.
В Гърция е малко по-сложно. Още 1913г. се прави масово клане и етническо прочистване на сите негъркомани по българската граница - Кукушко и Демир хисарско. Няма почти останало българско население от другата страна на границата и затова е мачно чети да влизат от България.

Тогава идва третият вариант - сътрудничество с комунистите и СССР градене на отделна македонска нация и държава. Така България неможе да бъде наказвана тие се во съработка со СССР, а не с Бугария и получават пари и поддръжка от там и продължават борбата за Македония против Гърция и Сърбия...
Това се прифакя от леви македонци. Проблема е че почти целата организация на ВМРО е веке во Бугария. Повекето членове от вардарско и егейско се избегали во Бугария. И така лявата идея за посебна македонска нация и държава си живее во главите на леви македонци в Бугария, които логично се во судир со десните македонци сакат борбата да я продолжат под знамето на бугарската народност. Но тие исто прифакят идеат за посебна и независина македонска държава.
Нормално сите тие вмровци се от 20 и кусур години во война от 1903г. - убийствата и насилието е веке нормално нивно поведение и почват да се стрелят помегу си, да стрелят и бугарски политици и т.н. - т.н. братоубийствена война във ВМРО. Левите македонци се поддържани от СССР, нормално...но когато Сърбия вижда, че тази внатрешна борба го прави и ВМРО и Бугария слаби почва да поддържа исто левите македонци...исто го прави и Гърция.
И вака Бугария си живее во полуграгянска война мегу комунисти и националисти и во двете групи македонците во Бугария се най-активни...
А владите след 1923г. се опитват да балансират, да намалят напрежението, по мирен пат да барат решение на Македонско, Тракийско, Добруджанско и Зап.покрайнинистко (ако има такава дума) прашане. Го повдигат прашането за човешките права во гръцка и сръбска Македония во Лигата на Нациите. 1/3 от желбите за човешки права во таа организация се от Бугария во връзка со човешките права в Егейска и Вардарска Македония. Дури официално Бугария прави предлог дека ке го отдаде Пиринскиот край за создаване на независина македонска държава, ако Сърбия и Гърция исто ги отдадат Вардарска и Егейска Македония.
1934г. соседите на БУгария - Турция, Гърция, Югославия и Румъния подписват военен пакт - което дефакто е военен союз против Бугария. Следва преврат во Бугария и се забранява ВМРО, защото може да се повтори 1913г. Една година по-късно царя взема властта и почва да управлява Бугария. Идва ВСВ.

Това е историята на междувоенна Бугария и македонците в нея.

Само да кажа дека БУгария от 1923г. живее во полуграгянска война мегу комунисти и антикомунисти. И когато 1941г. бугарската власт почва да управлява Вардарска Македония, целата тази драма и омраза кон комунистите идва со администрацията, полицията и армията и в Македония. И затова при дури мали случаи на комунистическа дейност во Вардарска Македония бугарските власти отговарат со големи казни, дури на луге кои се само запдозрени (дека не е сигурно), че помагат на партизаните. За населението во Вардарска Македония во междувоенният период проблема е сръбския окупатор и вакви идеологически борби - комунисти и антикомунисти се абсолутно мали и без никакво големо значение. А за бугарските власти кои 20г. живеят с този проблем в Бугария - комунисти и антикомунисти - ова е много голем проблем и реагират со много насилие ако има и трага от комунисти. Ова е една от причините за разочарование от бугарското управление во Вардарска Македония 1941-1944г. но не е толкова големо и масово, както комунистическата Югославска и македонистка пропаганда го представят. До 1943г. партизанската дейност във Вардарска Македония е во албанската зона. Во бугарската действат направо сръбски партизани водени от Лазо Колишевски или некой сърбомански села. След 1943г. , когато се вижда че Бугария ке загуби войната, веке много повеке луге почват да барат алтернативата за спас - комунизмот и посебна македонска нация и държава.
До колко македонските партизани ги мразат бугарите...само ке кажа дека ги сакат сите соработници на бугарската власт исто да влезнат во управлението на комунистическа Македония, но не сакат сърбоманите пратени от Белград като Колишевски и други подобни...