Преди дни ми попадна сборник със спомени на участници във въстанието от Панагюрище. Записани са някъде в началото на 20-ти век.

Малко известен и дискутиран факт: уличните боеве в Панагюрище са изключително кръвопролитни за редовния турски аскер. Над 250 войници от редовната армия са бастисани там. За да прикрият огромните загуби, нарочно офицерите нареждат да бъдат подпалени къщите и там хвърлят труповете на убитите войници.

Вярно е и друго: колкото и да са били отмъстителни и кръвожадни турците, и сред тях е имало доста човечни и добри хора. ЕДИНИЯТ от мемоаристите си спомня как турчин му носи храна и кафе в зандана в Пловдив, защото не забравил за някаква добрина, която нашият българин му направил преди време; освен това - колоната от пленени въстаници от Панагюрище към Татар Пазарджик и Пловдив е над 400 човека. Повечето от тях все пак оцеляват и доживяват Освобождението.
Пловдив посреща враждебно нашите герои, навързани с вериги. По простата причина, че по това време евреи, турци, цигани и гърци са мнозинство.

Редактирано от goga на 20.04.19 23:34.