НАСКОРО, както става ясно от това, което пиша по темата, ми попаднаха автентични свидетелства на преки участници във въстанието, записани през 1900 г, когато повечето от поборниците са били живи и с акъла си...

Направи ми впечатление колко малко знаем за Еледжик и осемте села между Пазарджик и Ихтиман, които мобилизират на 100% населението си, изваждат под знамената 2 хиляди въстаници и организирано се отрбаняват на предварително подготвени позиции повече от седмица.

Първо, ми прави впечатление, че разорението и издевателствата в този край са били в пъти по-страховити от случилото се в Панагюрище, тъй като по-голямата част от Панагюрище оцелява, огромната част от населението успява да избяга в горите преди редовната войска и башибозука да влязат в градчето - тук има значение грамотната военна тактика на коменданта на града Иван Соколов, който все пак успява да спре за няколко часа аскера и спечелва време за панагюрци, в което те да избягат.
Всички ходим в Копривщица. Но Копривщица остава непокътната. Най-големите мъченици са под Еледжик - Мухово, Церово, Славовица и т.н.. Там не е имало прошка за никой - нито за дете, нито за старица. Всичко е изнасилвано, измъчвано, колено, палено - младите булки са изнасилвани стотици пъти, след което им разпорват въртешностите от половите органи нагоре.
Там обаче е и жестоката житейска истина: нашите също действали свирепо - например, в Мухово е избито цялото семейство, барабар с децата на местен турчеещ се циганин, за който се знаело, че редовно донася на полицията в Ихтиман. Не са пожалени малки деца и баба. Подпалено е турско село и са избивани наред.
Водачите на въстанието не са убити от турците, а от свои. Имало е позорни чети, събрани от избягали в гората бивши въстаници, чиято единствена цел е била да издирят и избият доскорошните си водачи, за да получат опрощение от турските власти. Близките и семействата на тези водачи /доскоро уважавани имотни българи, някои от които са участвали в общинското управление/ са насилвани и тормозени от оцелялото българско население, като мъст за сполетелите ги беди.
Същото, но в по-малки размери, се случва и в Панагюрище. Иронията на съдбата - само година и половина по-късно руснаците идат, турците масово бягат, и всички масово започват да си спомнят какви герои са били по време на въстанието.
Между другото, направи ми впечателение, че едни от най-свирепите и жестоки преследвачи на доскорошните си другари и водачи във въстанието в Церово са двама мъже с фамилията Кошлукови. Те първо са въстаници, но след разгрома тръгват да убиват бившите си водачи. От това село знам, че е родата на Емил Кошлуков.

Говори се, че един от предателите в Славовица е бащата или дядото на бъдещия земеделски вожд Александър Стамболийски.

И още нещо, през 1900 г паметта за събитията е било жива, имало е родова памет - тъй че вече не ми е толкова странно, че през 1912 г нашите са се отнасяли доста брутално с турци и помаци - помнело се е как всичко живо и младо е било насилвано, избивано и опозорявано. Тъй че с няколко шамара и разграбена покъщнина - общо-взето леко са се разминали българите-мюсюлмани от Доспатско.

Редактирано от goga на 05.05.19 19:16.