Съществува една "мантра", че преди националните революции "рушащи империите" в края на 19 и началото на 20 век, националното съзнание не е съществувало. Да оставим настрана, че е парадокс. То би трябвало да изпреварва революцията, инак какво щеше да и е "националното".

Понятията "българин" и "български език" са нищо друго освен определящи национална принадлежност в едно с етническата. Срещат се както преди, така и при османците, на територии във и извън всякакви временни граници на държавата България. Дори където няма българска църква.

Появата на Паисий Хилендарски в18 век няма обяснение от въпросната концепция по националните въпроси. Същия проблем не касае само нас, най-жесток е случая с Холандия от 16 век - пример за 80 годишна национална война за независимост и то като република. Шотландия и шотландците, Полша и поляците още от 10ти век, германците от времето на Римската империя още, са все народи със свои държави и език, ясно различими и определяни от околните, на територии близки и даже еднакви с днешните.
Български етнос/народ е съществувал на Балканите далеч преди Възраждането. Инак не биха го дефинирали съвременниците така еднозначно и масово.