Ето още сведения:

"Сведение за населението на Скопие и околностите му от русин, който бил турски пленник - 17 век

"...А жителите на Скопие са турци, а също така има много жители християни..., а около това селище Скопие от трите страни в околията жителите всичките са българи. .."

Описание турецкой империи, составленое русским, бывшим в плену у турок в XVII веке, под редакции П.А.Сырку, С.-Петербург, 1890, с.38. Срв.Йордан Иванов. Българите в Македония. С.,1917, с.182; оригиналът е на руски.


20 сведение

Сведение на турския пътешественик Хаджи Калфа(автор на редица съчинения, между които и една всеобща география) за българското население на някои градове в Македония - 17 век

"Битоля, между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид. От Цариград през Солун, Вардар и Воден се дохожда за 15 дни тук. Жителите са българи. Султан Мурад победителят изпратил в 784(1382 - 1383)г. Тимурташ паша, който превзел града с меч в ръката...
Хрупища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Костур. Наблизо се намират Костур, Биглища, Населица. Жителите са българи.
Охрид, югозападно от Скопие, 16 дни път от Цариград, на източната страна на едно езеро. Границите са: Преспа, Старово, Кичево. Жителите са българи: тук има златни и сребърни рудници."

Румелия и Босна географски описал Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа. От немското издание на Йозеф фон Хамер превел и снабдил с обяснителни бележки - Стоян Аргиров. Архив за поселищни проучвания, I год., с., 1938, кн. 3, с.60,61,84; оригиналът е на турски.


21 сведение

В."Српске новине" за числеността на българското население и къде живее - 8.I. 1846 г.

..." Според Сиприан Роберт(1807-след 1857, френски славист, автор на изследвания за южните славяни) българите заемат голяма част от Европейска Турция и наброяват четири и половина милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците; докато последните повече обичат търговията, то първите - земеделието. Не по-различно е и в Солун, главният македонски град, където се говори еднакво български и гръцки."

В. Српске новине, Белград, бр.2, 8.I. 1846 г.; оригиналът е на сърбохърватски


22 сведение

Писмо от епископ Щросмаейр до граф Херберт Ротенльовен, министър на външните работи(Виена) за арестуването на Константин Миладинов - 29.X.1861 г.

Преди няколко месеца един млад български писател на име Константин Миладинов отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски.
След отпечатването н атия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на многогодишното си неуморно прилежание. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и, както съобщават вестниците, конфискувало труда и е наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.
Понеже познавам основно тоя млад човек, който беше за известно време тук, в Дяково, и съм убеден, че той не е способен на никакво нарушение на закона, то осланяйки се на милостта и благоволението на Ваше Превъзходителство да благоволи да се погрижи най -благосклонно както за освобождението на този невинно страдащ, така и за освобождението на неговото произведение.

Приемете впрочем израза на моето високо уважение и висока почит, с които оставам на Ваше Превъзходителство
най-покорен слуга(подп) епископ Щросмаейр

Братя Миладинови. Преписка, С., 1964, с.240-245; оригиналът е на немски."

Редактирано от goga на 23.06.18 20:29.