и сега ще разправям една случка от времето, когато може би не сте били родени. Играха Левски срещу Спартак за купата на Съветската армия. Левски победи с 3:0. След мача десетина (студенти бяхме) понесохме синьо знаме и запяхме:
На наш'то знаме грее твойто име,
в сърцата носим твоят огнен лик.
Един до друг вървим неизброими,
навред звучи възторженият вик:
Левски, само Левски,
запява с нас огромен хор.
Левски, само Левски,
повтаря синият простор.
и т.н.
Без да се усетиме зад нас станала манифестация. Хората ни ръкопляскат и се дръпват встрани, за да минеме. И някъде пред Юнак.. срещу нас конна милиция. Стана една..