1. Аз не мисля, че 45 години комунистическа република може да се нарече република. Имахме си един ген.секретар, шеф на държ.съвет и т.н. (ЦАР). От него всичко зависеше, неговият кеф трябваше да и наш кеф. Имаше едно "Народно събрание" което винаги гласуваше 100% това което е казал Първия (т.е. правешкия Цар)
2. Аз мисля, че 10 години градене на демократична република може да бъде компас за бъдещето. Според мен, това е нищожен момент от историята на България за да се правят кардинални изводи.
3. Мисля че за 10 години в България положението се променни коренно по отношение на демокрацията, по отношение на свободата на личността. Въпреки всичко постигнато е много.
4. Преди десет години не можехме и да си представиме че ще сме в преговори за присъединяване към Европейският съюз, че предстои влизане в НАТО, че вече пътувам из цяла Европа действително като европеец.
5. Преди десет години имахме една централизирано губеща икономика, постоянно натрупващ външен и вътрешен дълг, единственото печелившо звено за някои (царедворците) беше незаконният трафик, продажбата на оръжие на страни от целият свят.
6. Плюс това, народа от това люшкане от един авторитет към друг на два пъти избра комунистите на власт, което донесе безкрайни беди в икономически и политически план. Така че успехите на българската демокрация са ВЪПРЕКИ това а не заради.
7. Аз искам българският народ да престане да бъде "народ", направляван, чакащ, искам в България да има общество, готово да приеме европейските ценности на всака цена.
8. Затова, мисля че монархията е анахронизъм от средновековието. Тя е крачка назад, тя предполага прехвърляне на индивидуалната отговорност на всеки един член на обществото на бащицата на нацията. Искам българина да уважава Президента, не защото е наследствен и му е поданик, А ЗАЩОТО ТОЙ ГО Е ИЗБРАЛ.
9. Уважавам избора на българският избирател - сега е Първанов, той ще бъде и мой Президент, без значение личните ми чувства към него.
10. Уважавам избора на българският народ г-н Сакскобургготски да му бъде министър председател. В момента който той изпълни обещанията си към нас, безкрайно ще го уважавам, но няма да промени мнението ми към монархията по принцип. Дотогава няма да мога, няма да съм искрен.
Поздрави.