Така–а, в безсилието да подкрепиш позицията си с аргументи, изместваш полемиката на лична плоскост. Виж си заглавието на последния си постинг и го съпостави с темата отворена от самия тебе (за Кобургите в частност и за качествата или недостатъците на монархията) и ще разбереш (надявам се) за какво говоря.

Невежеството и липсата на информация в съчетания с желанието да се надскочиш, логично завършват със серия от несвързани, нелогочни и неподкрепени с нищо (освен с приказки на ангро) брътвежи.

Пастирам твои цитати с цел прегледност – да е ясно на какво отговарям, а не да опреснявам паметта ти.

Ако са отишли на Запад, можеше и много повече да са, но е факт, че от тези приятели които отидоха на запад, те живеят също добре, предполагам, но не са това което сме ние.

В какъв смисъл са различни? Както е различен един рибар от Варвара от един професор от Сорбоната или как – изясни се? Всички са различни навсякъде. Не само местоживеенето формира разликите. Познавам много българи, много по–големи патриоти (на дело!) от българи, неподали си ниса от България коиот и майка си биха заложили без да им мигне окото. Какво точно имаш предвид?

Тези неща които ми ги говориш са адекватни за преди 1997, затова личи колко си далече от родината си и колко си предубеден - лансираш спомени от преди 10-20-30 години.

Лансираш едва ли е най–точния глагол. Заяде с мене на командировки по тошово време и ти обясних (малко по–нашироко, за да ти спестя предположения и фантазии) какво ми е било положението тогава. Ако не си забелязал, тошовото време свърши и беше преди 10–20–30 години. Или ти познаваш някой, който да има спомени за онова време отпреди пет години?

Нещата тук бяха тръгнали на добре, не разбираш ли.

Не само го разбирам, но и много добре го знам. Знам и точно колко по–добре и не забравям и от какво по–добре, също. Но и точно преди година се заинтересувах как мога да започна бизнес в България, за който имам пазарите, мрежата, контактите и продукта (всичко необходимо) и за кой щеше да ми потрябва едно формално разрешение да го практикувам от съответното министерство. Имам приятели на много високо ниво в България – информацията която искам е повечето пъти направо от извора. Приятелските сведения коиот събрах се обобжаваха в едно: "От министерството ще ти откажат под някакъв претекст и след година ще видиш някой друг да върти идеята ти."
Така че, драги ми седесарю, има още много да се желае...

Аз съм го видял това което и ти си видял, дори повече, видял съм и ти в какви условия живееш, защото имам тази възможност.

Тука се разсмях от сърце! То бива, бива арогантност, ама твоето си е комплекс – като за учебник!

От едно гостуване до Лос Анжелис ти разбра, условията в Америка. Да ме научиш как става този фокус. Аз освен за Охайо,за никъде другаде в щатите не мога да претендирам, че познавам условията. Макар и доста да съм пошетал. Ако не си живял в Охайо, работил в Охайо, плащал данъци и глоби в Охайо, водил дела в Охайо, отглеждал деца в Охайо, ходил на родителски срещи в Охайо, пускал водата в кенефите на Охайо е смешно и страхотно нахално да твърдиш, че познаваш условията ми на живот. Ега си и кристалното кълбо имаш!

Слушай моето момче, няма да се надприказваме кой колко опит и в какво има. Но до ситуациата, в която съм в момента (собствен бизнес, плюс работа – имам две деца все пак), съм стъпил на всяко стъпало, подхлъзвал съм се обрадно две – три стъпала понякога, като зад мене е било само празно пространство. И така – дванадесет години. Кога за шест месеца в Лондон успя да акумулираш моя опит. Та съдейки от възрастта ти ти едва ли си се прехранвал сам за такъв период. Може и да си –само допускам най–вероятното.

Уважавам твоя избор и с нищо не те коря.

Знаеш ли, с това ми спести много безсънни нощи.

Сравних те с този мой пирятел не в буквалния смисъл за езика който ти използваш или той, а с това че идвате в българското пространство и сте толкова сигурни в правотата си, че дори отблъсквате.

Все още имам български паспорт и българското пространство е точно толкова мое колкото и твое. Или фактът, че живееш в България ти дава някакви привилегии? Ако мисиш така, какви?

Дали те отблъсквам тебе ми е преко кур, както казват бракята. Действителността е че не отблъсквам всички, а както казват американците: "If you can't please everyone, you may as well please yourself". Всеки е убеден в правотата си. До доказване на противното. Но, както се видя, с морални оценки за качествата и недъзите на емиграцията не се доказва лошотията на монархията.

Унижение е да се умните хора оттук да се изнасят и да продават пици в Америка, не разбираш ли?

Обясни ми в какво се състои унижението, моля те. Уж уважаваш свободата на избора, пък го презираш. Не ми се връзва. Освен това, понеже очевидно не познаваш Америка, да ти обясня: В Америка титли, дипломи и други креденции важат само дотолкова, доколкото се окажат необходими някому да прави пари. Тук вносни дипломи – колкото щеш. От цял свят. И докато ти дойде редът да те забележат, разнасянето на пици е съвсем приличнен начин да се издържаш. Но има нещо, коеот в България го няма още – тръгне ли: "The sky is the limit"! И то не само и стриктно в материален аспект.

Но какво ще става тук, това е работа на хората тук, не е ваше право, вие сте избрали друго место, ще се съобразявате с него. Ако можете с нещо да помогнете, добре сте дошли - ето царя го прави колкото може.

Не е мое право? Абе ти не си за вярване, бе! Кой си ти та да определяш кой на какво има и на какво няма право? Абе това е И моя страна и не виждам как само с физическото си присъствие в нея ще си изкупя правото на мнение за съдбата и. Какво нахалство, моля ти се!

Ив поточковото то обяснение за недъзите на българина не съм съгласен напълно. Още по–малко пък, че то е ОСНОВНАТА причина нещата у нас да куцат.

Да видим:

1. Простащината - най е видна по улиците на София и на страната.

Тя е видна (повече или по–малко) във всяка точка на планетата. Америка е ярък пример на това явление!

2. Мързела - най е видна по повече от 40% необработваема земя.

Колко си заблуден. Земята е необработена по съвсем други причини, всички до една свързани със порочната система и хаос в земеделието. Всяка дейност е с цел печалба (а не стахановска самоотверженост). Докарай българското хаотично аграрно законодателство в която и да е страна и ще видиш как земите и ще запустеят повече от 40 процента. Защо ти не се впуснеш смело в тази област и да демонстрираш трудолюбие за този дето духа? Земята те зове!...

4. Немърливостта - това също може да се види в София.

Това може да се види и във всеки по глям град в Америка. Мале мила, и още как – почни от даунтаун Детройт...

6. Параноичност - принцип на отношението, че всеки може да те преебе.

Парен каша духа. Беззаконието, наторено с мизерия е плодородна почва за мошенничеството. За сведение: пощенската ми кутия ежедневно е пълна с т. н. джънк мейл. Ако му отговориш и се разпишеш навсякъде където елегантно те съблазняват да го направиш, си преебан с гаранция. Тук да видиш пирамиди...

7. Безотговорност - затова говорих вече - първата работа на редовият българин при личен неуспех да намери хиляди причини, най вече в системата, но не и в него.

Ако аз наивно бях задвижил идеята си и някой от министерството мия откраднеше за братовчет си, моя ли щеше да е вината? Искаш да кащеш, че редовият българин няма причини да се оплаква от системата? Няма, разбира се, защото такава отсъства. Днес е едно – утре друго – законодателство написано на лед...

8. Комуноидност - свързано е с казаното по-нагоре.

Тука си в десятката. Но връзката с по–горните недъзи е, че те са следствие, а не причина. Ако така я разбираш връзката – съгласен. А комуноидността, психическа нагласа не е чудна, има да я влачим още дълго...

9. Крадливост - българина се възмущава от системата, не защото иска тя да се оправи, а защото той не е там и да КРАДЕ.

Следствие от комуноидността. Процъфтяваща благодарение на беззаконието.


10. Безпаметна ограниченост - за него кебапчетата, бирата и чалгата са върха на интелектуалното му развитие.


Хи–хи... Ела и се опитай да завържеш разговот на каквато и да е по–отвлечена тема със средния американец. Ако не е пряко за бизнеса му или за пари по принцип, ако успееш да му задържиш вниманието за повече от пет минути, би било сцетовен рекорд...

След като от по–горното се разбра, че като нравственост българинът не е драстично по–различен от коя и да е друга нация, остава да се види защо нежата куцат. Защо американецът, не толкова различен нравствено (а като процент доста по–ниско и ограничено образован от нашенеца) живее по–добре.

Отговорът би могъл да отнеме томове, но в края на краищата би се свел до следното: системата работи!

На България системата не работи. И тука просто се чудим след като сегашната куца, какво моще да се направи. Аз мисля че монархията не е изчерпана за нашата действителност и че републиката ни идва множко. Не можем да я комадараме както казваше прадядо ми. Ти не мислиш така. За това разговяряме, а не за това кой бил по–голям компютър, кой правел повече пари и кой бил по–голям българин и с повече право на мнение...

Тайнствените цифри на края на моя постинг, които ти грешно си разтълкувал като някакво изтъкване означаваха просто, че не си изключвам компютъра а не някаква фукня с определена марка. "ON" 24,7 означаваше, че компютъра ми е на "он" (демек включен) 24 часа в денонощието, седем дена в седмицата (съкращение широко употребявано тук) и че все пак не е включен 365 дни в годината. А иначе Тошиба е готина марка и единственият и недостатък (за мен) е, че е на Уиндоус. Аз съм на Макинтош G4 500 и признавам, че съм от религиозните последователи на Apple... Нямам лаптоп... Домошар съм... А и ми е додеяло от компютри, барем ако съм на път, да се порадвам на живия свят наоколо...

Зле си ме преценил, ако си сметнал, че за мене имане, марки, мангизи, къщи, коли и електронни джаджи допринасят с нещо за качествата на личността или биха могли да бъдат аргумент за нещо повече от което са – пособия...

Иначе аз по философия съм отшелник... Но имам две деца.

Успехи и не се ядосвай – пак ти повтарям.

Вовата