<Незнам защо ми се струва, че най-честата детерминанта за промяна е болката, страданието, нещастието в целия спектър на неизчерпаемото му разнообразие... > А има ли щастието еквивалентен спектър от прояви на неизчерпаемо разнообразие? Никога не съм чувала някой да се пита какво е нещастието. Спри когото и да е, запитай го и той ще ти даде веднага няколко дефиниции. За повечето хора те ще се припокрият. Сигурно ще кажеш, че и при щастието е така. Но не е. Защото при него в повечето случаи липсва конкретност. Като че ли от самото понятие повява някаква абсолютност. Нещастието по-често има конкретни измерения. Щастието е аморфно. Може би най-често се описва чрез своя антипод - като състояние, при което липсват причините за нещастие... Не искам да досаждам с разсъждения на пръв поглед встрани от темата ти. Затова ще опитам да съм кратка. Нещастието като че ли винаги е свързано със загуба (в най-широкия смисъл на понятието). Загуба с различни измерения. Но реална. И измерима. Представляваща сътресение и много логичен повод за промени. Драматична промяна, внезапна с внезапността на конкретното. Щастието няма толкова изчистен вид. То е повече процес, отколкото състояние. Повече търсене, отколкото постигане. И повече искане, отколкото имане. Променливо е. И някакси неокончателно. Някой беше казал, че не е зелена полянка, на която да се излегнеш (макар че особено в летни следобеди ми се струва, че е точно това ;) ) Всъщност, при мен е летен следобед и започвам да се чудя дали не се набърках в поредната привидно интересна дискусия, от която ще изскочи някой загрижен да ми обясни какви психоотклонения илюстрирам. С всички любопитни за специалистите подробности ;;)))) А това би могло да се окаже повратна точка в живота ми и "този сблъсък в непробиваемата стена на човешката глупост и злоба завинаги да промени хода на живот ми..." Затова смятам да избягам преди финалните надписи. Моля, пощадете ме. Само за последно - ако си "щастлив" (или поне доволен), значи си на прав път. Защо да се променяш?