Видя ли,че си отговори,Vladoo.Е,без да натяквам,но с...клишета.Като цяло.Просто няма на къде.Но е интересно.За четене.Моето клише е следното:на щастието(ако приемем,че има такова нещо)можем да се насладим само в последствие,след време,чрез спомени.Което го прави...Подсетете ме за нещо крайно отвратително.А на нещастието(също условно)можем да му се "радваме" на момента.Дори в момент на кеф:"Ех,че ми е гот сега.Не като тогава,когато..."(следва кървава сценаи колкото по- толкова по-добре).Не е като:"Сега съм затънал в...(по избор).А беше толкова хубаво когато...(по възможност нирвана)".Май се получава,че гадничкото(нещастието в гл.роля)прави тръпката в живота.Относно промяната...По принцип"всичко тече,всичко се променя",но до каква степен?Мисля,че промяната се състои в създаване на различия в мирогледа,ценностната система,цели,липсата им,цвета на косата...Нищо никога не е същото.Простото по някога нещата си приличат.