Е, то и аз от всяко изкуство, не само изобразителното, разбирам само дали нещото ми харесва или не. Явно вкусът ми също не е достатъчно изтънчен, защото не признавам за изобразително изкуство нещо, което аз или всяко дете може да нарисува, колкото и това да е "оригинално", "за пръв път" и т.н.

Дъщеря ми завърши художествената гимназия. На няколкото изложби на възпитаниците й не видях нито едно "произведение", което да ми подейства като изкуство, нещо което бих искал да притежавам или поне да погледна повече от веднъж. Повечето неща бяха мацаници в мрачни черни или мастилено сини и кърваво червени тонове. "Нормалните" цветове се срещаха в по-малко от 1% от "картините". Щом всички го правят, явно така ги учат.

Дъщеря ми ми обясни веднъж, че вече човек се е изчерпал в изобразителното изкуство и всичко, което е естествено пресъздаване, вече е правено, така че ако искаш да те признаят за оригинален творец трябва да направиш нещо ново, и поле за изява е останало само в изчанченото търсене на впечатляващи "произведения", ако ще и това да е рисуване с изпражнения или просто хвърляне на кутии с боя върху платно или хартия. Дори свръх реалистичното рисуване, което е впечатляващо, не се признава за истинско изкуство, а само за отлично владеене на техника.

Всъщност с последното съм съгласен - това че един рисуван с молив портрет почти не може да се различи от висококачествена черно-бяла снимка, наистина ме впечатлява с непостижимостта си, но не ми създава емоционална наслада.