По темата защо други не правят прайдове може да се изпише много. Да не говорим, че в милата ни татковина това събитие е толкова далеч от идеята, с която е замислено, че няма накъде повече. Отиваш и се чудиш от коя страна ще долети камъка... асбурд просто. Друг е въпроса дали след няколко години хората ще са свикнали с този еднодневен парад и ще е като в другите държави. Не знам дали и при тях не е било така в началото.
Няма лошо да се обърне внимание на хората в затруднение, но не мисля, че някой трябва да го организира. Човек или има желание да го прави или не. Сещам се за „Да изчистим София за 1 ден”... ще правим боклук през останалото време, но един ден ще се хванем и ще изчистим. Искам да кажа, че сами сме оставили нещата да стигнат до това положение. Дали с пасивно поведение или липса на заинтересиваност...
С риск да прозвучи ужасно.. има хора на които не трябва да се помага. Пресен пример: На излизане от офиса ме спира една мила стара женица. Вижда се, че пенсията й до никъде не стига. „Много ви се моля.. дайте ми някой лев... имам още седмица до пенсията, а вече останах без пари”. Стана ми жал и и дадох. Доволна, че съм помогнала да една мила жена да си купи хляб се прибирам към вкъщи. След ден два отивам до близкия магазин и същата тази мила женика стои отпред, седнала на пейката,а пред нея празни бирени бутилки. Влизам в магазина, а малко след мен и тя. Казва на продавачката „дай ми още една бира” и отива пак да си седне отпред. Заговарям се с продавачката и тя ми казва, че тази жена всеки ден е там и се налива с бира. Приятното чувство, че съм направила нещо хубаво се изпари много бързо.
Много се отклоних от темата. Няма лошо хората да се събират и да се забавляват, но не знам дали това е начина. Все пак можем да го правим всеки ден и то без да парадираме. Искаме да ни приемат... тогава не е зле да спрем да афишираме толкова показно, че сме различни. Нека да има прайд, но нека е за всички и всички да се забаляват. Аз поне така мисля.

My crying days are now history... I had a change of philosophy