Напълно разбирам полягане с мъж с цел размножаване. Емоционалната близост и любовта от лесбийка към мъж не разбирам. А за това става въпрос. Не подскачам за едното чукане, въпреки че трудно си представям лесбийка да изпита удоволствие от секса с мъж, а ако не изпитва удоволствие, за какво да си ляга с него...
Въпросът е как лесбийка може да се влюби в мъж. И едно от обясненията на момичетата тук в клуба беше, че влюбвайки се в характера, в личността на самия човек, полът му отива на втори план. Малко съм резервирана, но клоня към съгласие предвид липсата на друго логично обяснение. А това си е логично... донякъде.

Ако хомосексуалната ориентация предполага, че жената е ориентирана изключително към секс и лични отношения с други жени... обикновено, то тогава самата идея за сексуална ориентация няма голям смисъл - всеки може да се влюби във всеки, независимо от пола. Все си мисля, че полът има голямо значение, но не за това дали ще се влюбиш. Защото човек се влюбва в личността на другия, но тук е ключето - тази личност на другия много зависи от пола му.

Как преценявам в първата минута ли? Зрение, слух, мозък и интуиция - свързани помежду си. Като видя клошар до кофата за боклук, не в първата минута, а в първата секунда знам, че не искам никаква интимност с него. Като видя някое момче/момиче, веднага знам дали ме привлича интимно или не. Не минута, а секунди са достатъчни. Със зрението виждам езика на тялото и външния вид (доста говори за човека, колкото и да го омаловажаваме).
В следващите минути преценявам дали искам приятелство от съответния човек. Не веднага, а в течение на три-четири минути, защото трябва да получа някаква идея за характера му, интелигентността му, отношението му към себе си и към околните. Обикновено още в първата минута (като си отвори устата и каже няколко думи) му разбирам семантичното ниво, от което добивам представа за интелигентността му, като винаги съобразявам, че семантичното му ниво трябва да отговаря на средата, в която се намираме (т.е. на пейка-парти с бира в ръка не върви да се изказваш особено интелигентно, както в Европейския парламент пък не върви да говориш на жаргон).
Интонацията му ми дава добра представа за отношението му към обсъжданото.
Езикът на тялото му ми дава много добра представа за моментните му емоции, които, събрани със ситуацията, в която се намираме, ми показват част от характера му. Също ми показва как човекът възприема себе си и останалите.
Всичко, което видя в него от секундата, в която се срещнем, до 3-4 минути след това, ми показва какво мога да очаквам със сигурност в бъдеще от този човек (ако псува, значи и в бъдеще ще си псува, ако си поръча водка, най-вероятно не му е за пръв път, нито за последен, ако момче ми отваря вратата, значи мога да очаквам джентълменски прояви от него в бъдеще и т.н.).
В следващите минути имам възможност да разбера дали съм преценила правилно. Тогава вече ми е ясно дали можем (по-точно дали искам, то почти винаги "можем") да сме приятели със съответния човек или не.

Всички хора правят това, което описах. Просто не го осъзнават или не са се замислили. Винаги има изключения от правилото. Лично аз имам няколко странни случая - запознала съм се с някой и по незнайни причини не си съставям мнение за него, сякаш нарочно го правя. Оставям го на stand by така да се каже. Най-много да имам идеята, че "става". И след време, може часове, може седмици, изведнъж започвам да общувам малко повече с него (примерно да проведа половинминутен разговор), за да си съставя мнението, което не съм съставила при запознанството, а и да го опозная малко. Дотогава нито го наблюдавам, нито ме интересува, нито въобще мисля за него. Все едно го няма. Ако го има, трябва много да ми се набива на очи, за да го забележа и съответно - преценя. След 3 седмици (примерно) се заговаряме по някаква причина и усещането е сякаш току-що е започнал да съществува. Странно, наистина. Но със сигурност означава, че при запознанството не ми е привлякъл вниманието достатъчно, за което най-вероятно си има причина...
Та така с моментната преценка :-)